Защо точно през 1886 година, ще се запитат читателите? Защото през тази година започва поредната политическа криза, която е по-мащабна и с ярко изразена външна намеса. И още нещо много важно. Точно през тази година Русе се оказва център на подготовката и провеждането на антиправителствени бунтове, наречени още русофилски, които да доведат до сваляне на българското правителство.
След впечатляващата победа на България над Сърбия в защита на Съединението започва и дипломатическата игра за влияние в „голямата вече България“, както я определя австроунгарският дипломатически агент в София Рюдигер барон фон Бигелебен.
Поведението на българското обществото до голяма степен се определя от случващото се след Съединението.  Подписаният несправедлив Букурещки договор и категорично заявената руска позиция срещу оставането на княз Александър Батенберг на престола на Съединена България отпушват политическата енергия в друга посока.
Кафенетата, бирариите и салоните за развлечения в големите градове се превръщат в обществени форуми на русофилските и националистическите настроения
които невероятно бързо прерастват в политически двубой между двете големи партии - либерали и консерватори.
Русенските вестници са много активни в разпалването на политическите страсти в града, с което съзнателно влияят на общественото мнение. Още в началото 1886 година на прицел е всеизвестния просветител и политически деец Драган Цанков. Като водач на умерените либерали, той е обвинен в национално предателство. Причината: интервюто, дадено от него на кореспондента на руския вестник „Новое време“, в което казва, че „страната може да бъде спасена от вътрешни размирици само чрез руска окупация“. Тази открито изразена русофилска позиция не е приета от мнозинството русенски либерали, подкрепящи националистическото крило с непримиримите водачи Петко Славейков и Петко Каравелов. Те не само не признават проруското крило, водено от Драган Цанков, но и заплашват с побой техни привърженици.
Срещу русофилски настроените либерали се обявява и Захари Стоянов. Неговите писма срещу руските славянофили и българските им привърженици се коментират оживено в русенските и софийските вестници.
Русофилството и русофобството започват да се оформят като крайни политически позиции сред русенското общество
Търсят се и най-малките поводи да демонстрират своите убеждения.
Добър повод за русофилите се оказва провеждането всяка година на тържествен молебен в Русе по случай годишнина от въздигането на император Александър III. Изненадващо за всички, на тържеството в началото на март 1886 година не присъства руският генерален консул в града Борис Шатохин. Привържениците на Цанков са смутени. Те набързо организират делегация начело със Симеон Златев, Тома Кърджиев, Петър Винаров и Пенчо Черковски, която посещава консула като жест на признателност към Русия.
Ден след това либералите-националисти и правителствени привърженици не пропускат възможността да отправят подигравителни и язвителни дописки в пресата. Подробно описват случилото се в Русе и на партийния си водач - министър-председателя Петко Каравелов.
Подсилват фактите с политически нюанс - че Шатохин не само е наругал въпросната делегация, но е отправил и непристойни думи към целия български народ
Явно на това изложение са се забавлявали много, за да го напише в спомените си жената на Каравелов - Екатерина. Съвсем естествено, по познат и до днес политически прийом, следват официални опровержения от двете крила на либералите за неверни твърдения.
След всекидневните обвинения на националисти срещу русофили и русофили срещу националисти настъпва известно отрезвяване сред русенската общественост. За пръв път в страната на 27 април 1886 година се събират представители на либералната, с двете й крила, и на консервативната партия в града. След дълги предобедни обсъждания и направени компромиси е съставен
политически протокол, който да послужи като основа за помирение
В протокола записват да започне „Сближаване и сгрупирване на всички партии с цел осигуряване на народното единство при завършване на националното обединение и полагане на максимални усилия за подобряване на отношенията с Русия“. Под политическото споразумение се подписват Христо Иванов, Георги Геров, Пенчо Черковски, Янко Ангелов, Тома Кърджиев, д-р Димитър Вачев, Захари Стоянов. Повечето от тях са русофилски настроени.
Добрата русенска инициатива за помирение, първа по рода си, остава кратък епизод в отношенията между русофили, либерали-националисти и консерватори. След като прочитат протокола, членовете на националното ръководство на управляващите либерали изразяват ядовито своето становище, че е категорично против това съглашение, защото на русенското събрание Петко Каравелов е обвинен като главен виновник за политическото напрежение в България.
Русенските либерали-националисти са едни от най-ревностните привърженици на княз Александър Батенберг
Всяко повдигане на въпроса за неговото оставане или не на българския престол се приема като русофилска пропаганда. За да защитят княза, те отпечатват дълъг призив със заглавие „Да организираме всички патриоти и дадем отпор на руската пропаганда“. В отговор на този призив русофилите на Драган Цанков свикват на Гергьовден митинг против правителството, но той се проваля заради слабото участие на гражданите.
Следва нова, интересна за любопитната публика инициатива на либералите-националисти. Те откриват и разгласяват, че
в известния русенски хотел „Исляххане“ от осем месеца пребивава братът на руския консул Шатохин, който, като прикрит агент, води антибългарска кампания
с написани от него неверни дописки до вестник „Московские ведомости“ и английския „Таймс“.
Информацията за пребиваването на руски агент в Русе е получена и от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов. Той пък я предава на княз Алексъндър Батенберг в момент, когато пътува за дипломатическа среща в Букурещ. Князът уведомява русенския окръжен управител, че ще пренощува в града.
Русофилската опозиция набързо се организира и не пропуска възможността да се срещне с княза. В обстановка на приятелски разговор Тома Кърджиев го пита дали се очаква скорошно падане на Каравеловия кабинет.  Бумерангът от зададения въпрос на Кърджиев се връща с отговора на Батенберг: „Който иска свалянето на Каравелов, иска и моето сваляне“. След официалната вечеря в русенския княжески дворец
Батенберг провежда конфиденциален разговор с руския консул Борис Шатохин
Няма документална информация за характера на проведения разговор.
От Русе за кратко отиваме в Народното събрание, където става интересно политическо прегрупиране. Част от депутатите либерали подкрепящи правителството на Петко Каравелов открито го обвиняват с декларация, че е много предпазлив в отношението си към Русия и не провежда по-твърда политика. Тази искра е достатъчна, за да разцепи либералната партия на три фракции с водачи Петко Каравелов, Васил Радославов и Стефан Стамболов. Русенският депутат д-р Димитър Вачев  напуска крилото на Петко Каравелов и преминава към групата на твърдите либерали, водени от Васил Радославов, тогава министър на правосъдието.
Доктор Вачев е в основата и на
големия политически скандал в парламента във връзка със законопроекта за откупуването от правителството на железопътната линия Русе-Варна
Русенските народни представители от консервативната партия, либералите-цанковисти и либералите-радослависти, са категорично против. Министър-председателят Петко Каравелов и председателят на Народното събрание не отстъпват. На помощ, извън Народното събрание, се присъединява и софийската опозиция, начело с редактора на вестник „Напред“ и брат на Тома Кърджиев - Георги Кърджиев. Те разбиват вратата на заседателната зала и нахлуват в нея. Следва сбиване на депутатите, като най-пострадал се оказва русенският народен представител Тома Кърджиев. Нападателите са изведени от сградата и законопроектът е приет.
Трите крила на Либералната партия са все още с неясно очертани членове в Русе
Никола Обретенов, Захари Стоянов и Константин Доганов, независимо от роднинските си връзки с Петко Каравелов, следват политическата линия на Стефан Стамболов. Д-р Димитър Вачев и Димитър Мантов са привърженици на Васил Радославов и подкрепят твърдата националистическа линия. Редакторът на вестник „Славянин“ и бивш депутат Тодор Хаджистанчев остава верен на Петко Каравелов. Съединената опозиция в града от цанковисти и консерватори е с ясен русофилски профил. Водачите са братята Тома и Георги Кърджиеви, Симеон и Павел Златеви, войводата Панайот Хитов.
Политическото напрежение в Русе ескалира след преврата на 9 август и свалянето на княз Александър Батенберг от българския престол. Същият ден следобед русофилската опозиция свиква голям митинг до окръжното управление. Оратори са Тома Кърджиев, Теодор Теодоров и Павел Златев. Всъщност,
те не произнасят речи, а само нападки против Каравеловото правителство и княза
Приемат написаната преди това резолюция, която е изпратена в София от кмета Петър Винаров. В нея е записано, че русенското гражданство одобрява детронацията /свалянето от власт/ на княза и има доверие във временното правителство на митрополит Климент /Васил Друмев/.
Радостен и превъзбуден от победата на руската политика и дипломация за изгонването на княза, Тома Кърджиев влиза в залата на Окръжната постоянна комисия, сваля портрета на Батенберг и публично го ръзкъсва. Заплашва с уволнение и предаване на военен съд на чиновниците от правителството на Петко Каравелов. За нов окръжен управител е назначен Христо Баларев, а за градоначалник - Христо Касабов.
Както се вижда, днешните политически нрави имат много дълбоки корени
Амбициозният председател на Народното събрание Стефан Стамболов не се примирява с русофилския преврат срещу княз Александър Батенберг. С помощта на околийския управител на Тутракан Никола Обретенов и националистите Димитър Мантов и Захари Грънчаров успяват да убедят княза да се върне.
Този път, също пред окръжното управление, либералите-националисти свикват митинг на русенското гражданство, които да изразят своето недоволство срещу извършения преврат на 9 август. Екзалтираните оратори от първия митинг Тома Кърджиев и Пенчо Златев емигрират в Румъния.
Кърджиев, по спомени от негови противници, изпраща телеграма до Русия, в която изразява готовност на българския народ да приеме руска окупация
Александър Батенберг е посрещнат тържествено в Русе на 17 август от министър-председателя Васил Радославов, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, кмета Петър Винаров, делегации от Търново, Варна, Добрич и Разград. В княжеския дворец е даден  прием. Късно вечерта князът изпраща телеграма до руския император, с която иска ясно изявление от него ще бъде ли приет отново на българския престол. Императорът потвърждава становището си, че Батенберг е нежелан. На 26 август той подписва повторната си абдикация и окончателно напуска България.
Русофилската опозиция в Русе за кратко е сломена и респектирана от твърдите действия спрямо тях от новоназначения окръжния управител Димитър Мантов. В подземията на окръжното управление попадат Пенчо Черкаски, Симеон Златев, Теодор Теодоров и Георги Попов.
Този път интригата между русофили и националисти се заплита от обиколката на извънредния руски императорски пратеник в България - генерал Николай Каулбарс. През есента генералът посещава два пъти Русе. Първият път да осъществи среща с офицерите русофили от гарнизона. Срещата се проваля. Нито един от тях не уважава поканата да присъства. При второто идване, през месец октомври,
Каулбарс за седмица превръща руското консулство в града в своя главна квартира на пропаганда срещу регентското правителство
Стамболов изпраща спешна депеша на окръжния управител Мантов с искане да засили наблюденията си над русофилската опозиция и действията на Каулбарс. При  подозрение, че офицерите русофили се готвят да предизвикат бунт, те да бъдат арестувани и незабавно изгонени от България.
Честите посещения в Русе на извънредния императорски пратеник в България не са случайни.  Руското генерално консулство в града е подготвено да бъде важно свързващо звено между Азиатския департамент в Петербург, русофилски настроени граждани и офицери от Североизточна България и руското посолство в Букурещ. И това се потвърждава от станалите по-сетнешни събития.
Активната дипломатическа пропагандна и финансова намеса на Русия, емигрантските и русофилски центрове в Букурещ и Одеса засилват подготовката за организиране на бунтове
и сваляне на регентското правителство в България. За всичко това свидетелстват неоспорими документи. Те са публикувани още през 1892 и преиздадени през 1993 година в сборник наречен „Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област в България“. Тези автентични писма, телеграми, рапорти и доклади от Азиатския департамент и дипломатическите агенти в София и Букурещ до руското консулство в Русе и от консулството до тях, разкриват част от истината за руската имперска политика в България преди и след Съединението.