Деница Василева е родена в Русе, завършила е СОУ „Христо Ботев“, след което придобива степени бакалавър  магистър по Кинезитерапия в Русенския университет. През 2015 г. защитава дисертационен труд в областта на кинезитерапията при колянно ендопротезиране. От 2016 г. е главен асистент и част от академичния състав в обучението на кинезитерапевти в Русенския университет. От 2013 г. води дисциплини по учебна практика на специалност „Кинезитерапия“ в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Канев“. От 2021 г. е заместник-председател и член на Управителния съвет на Българското дружество по терапия на ръка.

- Какво провокира един университетски преподавател да стане заместник–председател на Българското дружество по терапия на ръка?
- Българското дружество по терапия на ръка е една нова организация, която тепърва набира скорост и популярност в България. Това дава възможност за изграждането на качествена, европейско синхронизирана и добре работеща система за специалистите, развиващи се в тази област. За мен лично това е сериозно предизвикателство, чиято крайна цел е успешното реализиране на потенциална на терапевтите на ръка в България и предлагането на качествени рехабилитационни услуги на нашите пациенти. Като преподавател, подготвящ потенциални кадри, считам, че имам ангажимента и отговорността да предлагам на студентите ни знания и умения на най-високо ниво, които до голяма степен обвързвам и с работата си в дружеството, що се касае за кинезитерапията в областта на ръката. 
- Има ли интерес сред студентите по Кинезитерапия в Русенския университет към терапията на ръка?
- Смея да твърдя, да. Въпреки че учебният процес обхваща много малка част конкретно от терапията на ръка,
виждам в нашите студенти желание за задълбочени знания и интерес към бъдещо развитие в тази област
при това се проявява рано, още във втори курс, когато едва започват да навлизат в дебрите на кинезитерапията и да откриват специалността ни в целия й спектър от възможности за бъдеща реализация.
- Смятате ли, че терапията на ръка трябва да се изучава задълбочено при обучението на бъдещите специалисти кинезитерапевти и рехабилитатори?
- Личното ми мнение е не. Тези две специалности са изключително широко обхватни, включващи в учебните си планове почти всички области на медицината като кардиология, неврология, хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология, онкология и др. Терапията на ръка е само малък раздел от ортопедията и травматологията и неврологията. В бакалавърските програми на обучение трябва да се изучават само основите на терапията на ръка. За желаещите да се развиват и специализират като терапевти на ръка в момента се предлагат все повече курсове у нас. От миналата година вече Българското дружество по терапия на ръка има и опит в провеждането на обучения с международни, изявени в областта и сертифицирани терапевти на ръка.
- Според Вас може ли да се прави наука в областта на терапията на ръка в България?
- Може и трябва да се прави наука в тази област. Смятам, че
терапевтите на ръка, определено сме облагодетелствани в това отношение
В България имаме отлични хирурзи на ръка, част от които доказали се не само у нас, като например проф. Маргарита Кътева и нейният екип. На местно ниво, в нашия град имаме изявени специалисти в лицето на доц. Севдалин Ангелов, д-р Димитър Александров, д-р Стоян Граматиков, д-р Иван Ванев и др., които неведнъж са доказвали високо професионалните си умения и са постигали отлични резултатите в областта на хирургията на ръка. Всички те са високо специализирани, работят с актуални и новаторски хирургични техники и импланти, което дава предпоставка за въвеждането на новите рехабилитационни методики и проследяването хода на възстановяването на пациентите. Тази добра спойка в екипната работа между хирурга и терапевта на ръка дава отлична основа за научни разработки и публикации в областта на хирургията и терапията на ръка.