Ниският процент на междуобщинско сътрудничество може да се окаже проблем при реализирането на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите в новия програмен период. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Георги Николов, ръководител на катедра "Регионално развитие" в УНСС. Доц. Николов посочи, че общините ще трябва да дават сигнали какви са проблемите, а регионалните съвети, в които за пръв път се включва и бизнесът, да насочат правилно ресурса чрез интегрираните териториални стратегии.  
У нас обаче голяма част от общините са фиксирани с население под 15 хиляди души и това, според преподавателя, е пречка за тяхното участие в големи проекти.
"Затова общините трябва да се сдружават, да се кооперират, да си партнират, за да реализират тези териториални инвестиции и да създадат благоприятната бизнес среда, която е една от основните задачи на всеки един кмет", обясни доцент Николов.
По думите му общините трябва да намерят тази синергия с бизнеса и да създадат благоприятна среда за хората.
Доц. д-р Николов каза, че според изследвания в следващите 10-15 години у нас се очаква населението да се съсредоточи в петте ни големи града.
ЕС се опитва да ни научи на това сближаване и кохезия от 2007 г., каза доц. Николов. Предвид новите предизвикателства и новите компетентности, които се изискват от кметовете на населени места, в УНСС предлагат и магистърски програми "Развитие на интелигентни градове" и "Регионален бизнес и мениджмънт".   
Следва пълният текст на интервюто:
Доц. Николов, какви са основните предизвикателства пред България във връзка с политиката на сближаване на ЕС в новия програмен период?  
- Политиката на сближаване е една от най-важните политики, която е в основата на функционирането и на съществуването на Европейския съюз. За съжаление България традиционно изостава със сроковете във връзка с политическата криза и невъзможността да оползотворим рационално времето за подготовка на следващия програмен период. Тези забавяния водят до неблагоприятно развитие и пропуснато време за нас като общество. През годините бяха направени редица опити да бъде намалена административната тежест и да бъде улеснен процесът по кандидатстване към различните оперативни програми. Сега сме на прага на реализиране на стратегията "Европа 2030", в контекста на Националната програма за развитие на България 2030 и новият тип стратегически документи са свързани с плановете за интегрирано развитие на общините, териториалните стратегии и интегрираните териториални инвестиции, съобразени с националната концепция, която рефлектира върху концепцията за развитие на ЕС.
Територията или хората са по-съществен показател за развитие на регионите?   - Разбира се, в основата на всичко са хората. Това е и ключът за развитие и на страните членки, и на обществата. Според една американска теория в пограничните райони, каквито са шестте региона за планиране в България, не бива да се залага върху големи и тежки инфраструктурни проекти, а трябва да се обръща внимание на хората и на тяхното развитие, образование и възможността те да живеят добре, за да не се налага да се предприемат механични миграции към отделните държави. Разбира се, никой не може да ни ограничи правото да искаме по-добър живот, по-добра работа, по-добро възнаграждение, по-добро училище за децата ни, по-добра социална среда. Българите мечтаят да работят в Германия, защото стандартът там е два пъти по-висок. По същия начин германците мечтаят да се реализират в Швейцария, защото там пък стандартът е по-висок. Швейцарците се реализират в САЩ. 
Ключовото в тази теория е развитието на самите територии. Ние в катедра "Регионално развитие" в УНСС работим върху създаването на матрица за функционален анализ на регионите. Според индикаторите в тази матрица, една територия може да започне да обезлюдява заради на пръв поглед съвсем елементарни неща, каквото е липсата на аптека или училище, детска градина или дори автомобилен сервиз. Затова от съществено значение е иновативното развитие на територията и развитието на интелигентни градове.
Интелигентният град е такъв не заради функциониращи смарт приложения, а заради интелигентните хора, които са свързани, споделят, образовани са и работят на територията, където са родени. Това е и един от слоганите на нашата катедра, ние ще бъдем до всеки студент, който иска да развие своя роден град, докато извърви този път за развитието.
Кои са най-големите празноти в политиките за регионите у нас?
- Въз основа на дефектите, които са натрупани по отношение на регионалната специализация, и липсата на последователност в действията на властите, се получава една разпокъсаност. Регионалното развитие е ключово важно, а е често подценявано от обществото. При него се разчита на стратегически документи за дълъг период от време. За реализацията им е необходима политическата приемственост, каквато ние нямаме, но каквато имат в САЩ, например. Затова те са една от най-добрите икономики и най-стабилните демокрации и този модел трябва постепенно да бъде привнесен и у нас.
Политиците се сменят, кабинетите също и тези промени стряскат дългогодишното планиране. Всяко ново политическо управление поставя свои цели, идеи за развитие, без да следва заложените в националните програми. Това е една от ключовите грешки, на която трябва да се обърне внимание.
Регионалното развитие е дисциплина, която се старае да възпита у студентите стремеж да работят за тяхното родно място. Ентусиазмът в тях е голям и когато разговаряме, те винаги заявяват, че искат да се върнат в града, от който са дошли, за да работят в семейния бизнес или да се включат в местното самоуправление. Това е обнадеждаващо. Дигитализацията и цифровизацията на икономиката създава нови процеси и те придобиват ключови компетенции много по-лесно, отколкото това се случваше преди десет години. Ние не сме най-изоставащият регион на Европа или в дъното на таблицата на Евростат. Някои от нашите региони по икономическо развитие и по брутен вътрешен продукт са с показатели, каквито има и в добре стоящи в икономически план държави. Има и други региони от Южна Франция и Южна Италия, които също не са с добри показатели. Така че винаги трябва да внимаваме с кого се съпоставяме. България е прекрасна държава и разкошна територия, в която има потенциал за развитие.
Нашите региони имат потенциал. Извън това, което се случи в последната година с войната, високите цени на природния газ, електроенергията, ние имаме възможност да показваме потенциала на нашите шест региона за планиране. Въз основа на демографския проблем и след последното преброяване, не е изключено да започне нова процедура по прерайониране, тъй като по последни данни след преброяването у нас, освен Северозападния регион, който намаля с двеста хиляди души, и Северният централен район също намалява. Това автоматично задейства клауза на ЕС и регламента за започване на процедура по прерайониране.
Преди години българската държава започна такъв процес. Имаше много обществени обсъждания, работни групи, но нямаше политическа воля и се наложи да се напише писмо до Евростат с молба за отлагане на този процес. Сега, след като отново има спад в още един регион, не е изключено отново да започнат такива процеси на прерайониране. 
Каква е ролята на децентрализацията за запазването на регионите?
- Темата за децентрализацията е ключова. Няма политик, който да не осъзнал тази потребност, да остават повече средства в общините, така че те да се развиват. Но ние не можем да направим успешна децентрализация, докато нямаме необходимите нива на брутен вътрешен продукт от поне 130 млрд. евро. Не можем с 60-70 млрд. евро брутен вътрешен продукт да искаме децентрализация. Пред прага сме на местните избори и е важно да се каже, че и компетенциите на кметовете са много по-различни. Кметът трябва да разбира от маркетинг, туризъм, селско стопанство, човешки ресурси. Има общини с по над 400 души служители. Разбира се, не е редно общината да е най-големият работодател в една територия и в бъдеще това трябва да се преодолее в полза на бизнеса, малките и средни фирми, които са гръбнакът на всяка една икономика.
Развитието на територията и свързаността са ключови важни за развитието и на икономиката. В момента това, което спъва развитието на България, са спрените ключови национални проекти в транспорта. Кохезионната политика работи за развитието на транспортните коридори, развитието на интермодални терминали, бимодални терминали, но България не работи по такива проекти. Бимодален терминал би могъл да се направи на границата между България и Сърбия, който същевременно да е свободна икономическа зона.
Няколкото ключови проекта, които бавят развитието на градовете в Северна България и които държавата трябва да изпълни в спешен порядък, са свързани със скоростния път за Видин, завършването на магистрала "Струма", с която ще се свържат Гърция и Румъния, и автомагистрала "Хемус". Това име е овехтяло и е свързано с репутационен проблем за "Хемус" още от 1974 г. - 1975 г. Затова идеята ми е тя да се нарича "Трансбългария". В противен случай, чисто имиджово, тази магистрала е обречена на неуспех, а тя е наистина ключова. Северозападният регион е в това състояние именно заради дефектите на регионалната специализация и забавянето на изграждането на ключови проекти от страна на държавата. Това е действително тежка и скъпа инфраструктура, но липсата ѝ спъва развитието на северните градове и на трите северни региона у нас. 
В новия програмен период регионалните съвети ще имат ключова роля. Как очаквате те да планират развитието на териториите? 
- Неслучайно казах, че е ключово приемането на стратегическите документи - планове за стратегическо развитие, териториалните стратегии, които целят да имплементират регионалните инвестиции. Това е новата функционалност на регионалните съвети, в които вече участва и бизнесът. Очаква се така да се създават иновативни проекти, с които да се структурира бизнесът според потенциала, който предлага конкретният регион. Замисълът е супер. Дефектът според мен е ниският процент на междуобщинско партньорство. Плановете за интегрирано развитие трябва да покажат именно такъв интегриран подход. Общините да кажат какви са проблемите, съветите да насочат натам ресурса. Самите планове за развитие представляват картиране на проектните идеи за програмния период 2021-2027 г. Сега има проблем, защото голяма част от общините са фиксирани с население под 15 хиляди души и не могат да участват в големи проекти. Затова общините трябва да се сдружават, да се кооперират, да си партнират, за да реализират тези териториални инвестиции и да създадат благоприятната бизнес среда, която е една от основните задачи на всеки един кмет. Те трябва да намерят и тази синергия помежду си и с бизнеса. Досега общините имаха богат опит с партньорствата и приятелствата с побратимени градове, сега е моментът тези приятелства да излязат на терен, така че да могат малките населени места да си помагат, да съумяват да пускат общи проекти.
Когато имаме проблем с липсата на инвестиции, трябва да си отговорим на въпроса какво правим, за да създадем инвеститорски интерес. В момента ние не отговаряме на международните стандарти за индустриалните зони и паркове. Свободните ни зони са също в окаяно състояние. Законът за индустриалните зони и паркове бе един добър старт, но те трябва да се развиват според утвърдени стандарти. 3 300 декара е минималната територия за развитието на един такъв индустриален парк. Индустриална зона също трябва да е направена по определени критерии, така че включването в инфраструктурата ѝ да става за шест-седем дни, а не както е сега - между 8 - 12 месеца.
Прогнозите са през 2060 година над 90 процента от населението да живее в умни градове. Изследванията у нас показват, че следващите 10-15 години у нас населението ще се съсредоточи в петте ни големи града. След себе си това ще доведе до много нови предизвикателства - екологични проблеми, проблеми с изхранването на това население, проблеми с обезпечаването на електричество и вода. ЕС се опитва да ни научи на това сближаване и кохезия от 2007 г. насам. Затова и ние в УНСС преди години още осъзнахме необходимостта от създаването на магистърска програма "Развитие на интелигентните градове". Тя има за цел подготовката на кадри, които да посрещнат тези нови предизвикателства. В началото ни беше трудно, бяхме надскочили времето си, но вече приемаме четвърти випуск. Дисциплините, които се преподават в нея, формират профила на създаването на една екосистема на интелигентния град. С възпитание на хората и възбуждането на интереса в тях интелигентният град може да започне от една интелигентна сграда, която е независима електрически. 
От кметовете също се изискват нови компетенции. Затова в УНСС предлагаме друга магистърска програма - "Местно самоуправление", където от 12 студенти - 12 са кметове на населени места. Радвам се, че на образователния пазар УНСС предоставя услуга, която е ценна и търсена. Другата магистърска програма в нашата катедра е "Регионален бизнес и мениджмънт", която  също е с профил, свързан с управлението на регионите и регионалния бизнес.  
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".