Магията на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ ще оживее в снимки в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей. За емоциите, за традицията, обичаите, участниците, маските, преобличането, града и фестивалния туризъм днес от 18 часа ще разкаже директорът на музея проф. Николай Ненов, който тази година оглави деветчленното жури от експерти, което в продължение на три дни да оценява групи от всички части на страната и изгледа богатата програма на гости от различни държави в Европа. След двугодишно прекъсване заради Ковид-19 фестивалът събра в Перник 113 групи с над 12 500 участници, сред тях и групи от 100 до 400 човека.
Маскарадните игри винаги са присъствали в живота на българите. Основната разлика между тях в миналото и днес е вярата. Това каза в интервю за БТА проф. Николай Ненов, който е и преподавател по етнология и фолклористика в Русенския университет.
„В миналото хората са вярвали, че маскарадните игри действително ще донесат по-добри дни на местната общност, че ще окажат въздействие на реколтата. Това е част от фолклорното вярване, от истинското християнство на старите българи“, заяви проф. Ненов. 
По думите му днес виждаме как маскирането като практика се увеличава и има много силен интерес към него. 
Маскарадната игра и икономическите ползи
„Причината е, че то се включва в нови, ако щете в икономически пространства, защото вече маскирането е разпознато като форма на културно наследство. А културните наследства - тези, които са разпознати като ценни за някаква общност, са изключително важни за тяхната собствена идентичност. Те разпознават себе си чрез тази форма на културно наследство и съвсем естествено това наследство да им носи ползи. При това реални ползи - в смисъл дори пари“, казва Ненов. 
Според него това може да стане по много начини. Например, когато организаторът - най-често дадена община или читалище, проведе фестивал, при което ще раздаде местата, където са сергиите, срещу заплащане. Местните ресторантьори и хотелиери пък печелят от присъствието и на групите, и на гостите. 
„Така виждаме как колелото се е завъртяло и цялата тази индустрия на преживяването в съвременния смисъл на туризма се е случило успешно“, обяснява Ненов. 
Той коментира, че комерсиалното в маскарадната игра е важно, но не бива да се употребява тази дума, защото тя сякаш я заклеймява. 
„Затова говорим за икономически ползи. Няма нищо лошо да има икономическа изгода за тези, които имат някаква културна практика. Напротив, дори можем да говорим за добър мениджмънт в случая. Изключително важно е да продадеш качествения си продукт, тъй като това ще гарантира дълъг живот на самия качествен продукт - т.е. маскарадът ще привлича още хора, а и теб ще те канят на други места да отидеш и да се покажеш. Разбира се, ще изхарчиш и пари, защото поддържането на костюмите, на групите, които се сформират, на тяхното изхранване и транспорт изисква много ресурс. По тази причина търсенето на такива икономически стимули са много важни“, казва Ненов. 
Еволюция на маскарадната игра
На въпрос как еволюира маскарадната игра и как се възстановяват загубените маскарадни игри по примера на Джамала от русенското село Кошов, Ненов заяви, че той е много любопитен случай. Причината е, че в миналото е имало период, в който е бил изоставен, а после е възстановен. 
Маскарадната игра Джамал е вписана през 2010 г. в националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища-България“. Това е зимна обредна игра в периода след Мръсните дни, изпълнявана от ергени, водени от женен мъж. Заедно те разиграват чучело в животинска форма, наречено Татунчо. Играта на маскарадната дружина цели да създаде ред, да подреди света след хаоса, настъпил с края на старата година и с изминалите Мръсни дни. Ритуалът датира от 1875 г. Постепенно маскарадният обред бива забравен, но през 1976 г. инициативни самодейци успяват да го възстановят.
В обредната игра окиченият с тъкани кърпи и козяци Татунчо е воден от мъж, наречен Хаджибаба, и облечен в кожи. Покрай тях играят мъже, чиито лица са скрити от маски. Те са направени от кратуни, украсени са с кичури от кълчища, а за шарените им носове се използват дръжките на кратуните. Мъжете обикалят ритмично около Татунчо, като пеят песен и размахват дървени саби. Те се удрят по гърбовете, на които имат поставени възглавници от овчи кожи.
Джамалът се представя на фолклорни събори, фестивали и празници. Печелил е много национални и международни награди. 
„Естествено, че има и осъвременяване. Например, в средата на 80-те години виждаме по-различни названия на участниците, които са в този маскарад. Обръщат се към тях с министри, с названия на отделни птици“, казва професорът. 
Той обяснява, че като част от фолклора на тази група е и срещата на Джамала с Людмила Живкова на националния събор в Копривщица, когато тя е отговаряла за културната политика в онези времена. 
„Тя ги пита „Кои сте вие?“, а те се обръщат към нея и й казват: „Ние идваме от влашка земя, ето ни и паспорта“. А знаем, че този паспорт има еротично съдържание и всъщност и до днес буди усмивки, като показването на толкова високо в държавата и партията лице става още по-смешно“, разказва проф. Ненов. 
Възстановяване на маскарадните групи през последните години
По думите му в последното десетилетие виждаме ново възстановяване на маскарадни групи, които досега не са функционирали - били са забравени. 
„Много често имитират тези групи в региона си. Фолклорът не може да бъде уникален. Никоя фолклорна изява не може да бъде уникална. В даден регион имаме горе-долу по един и същ начин представяне на маскарадната традиция. И е нормално в случай, когато село възстанови своя маскарад, да имитира някой от съседните села. Живеем във век на глобализация, при което се усвояват още различни елементи от маскарадни традиции на други региони, на села, които са водещи, които са награждавани на отделните фестивали“, казва проф. Ненов. 
Той дава пример с група от Софийско, която показва не само маски с кожи, рога и звънци. 
„Имаха и ритуала Сватба, а също и животно, което обикновено наричат Рогач, Камила, както е и Джамалът от Кошов. Освен това представят и различни елементи като Дявол, Поп, т.е. все неща, които не са част от една единствена маскарадна традиция на едно село. Те са ги приобщили, конфигурирали са всички тези елементи, за да покажат по-голяма карнавалност. Виждаме постепенна трансформация на маскарадното към карнавалното. Тук трябва да кажем, че карнавалното е характерно за градовете и тъй като голяма част от фестивалите днес се случват и в градовете, виждаме естествен процес“, обяснява проф. Ненов. 
Маскарадните игри по време на социализма
По думите му маскарадни игри е имало в цялото българско етническо землище. Поради едни или други причини те са отпаднали. Но много важен елемент в това отпадане има периодът на социализма. 
„Тогава коледуването и маскирането са били забранявани. Причината е, че и в двата случая имаме водач - хаджибаба, войвода, болюбашия /също със значение войвода - б.р./, който води мъже. Всеки един от тях е със сопа, но може и да смени оръжието. И тъй като комунистите не търпят алтернативна власт и подчинение на някой друг, махат авторитетите, махат възможността да се събират някакви мъже без тяхно подчинение“, обяснява проф. Ненов. 
По-късно коледуването и маскирането е разрешено, но вече в други условия. 
„И в Източна България, и в Западна България имаме много добри свидетелства във времето на маскарадна традиция. Те се различават, но в общи линии познаваме характерни фолклорни сюжети, свързани със сватба и преобличане. Това е обърната сватба, разбира се, като целият този процес е за народната смехова култура. В тази сватба булката е момче, там всички са мъже и виждаме преобърнат свят. Имаме и друг тип маскарад, който включва обредното заораване, за да се продуцира плодородието. Трети тип е характерен с присъствието на календарния сюжет - годината с нейните месеци. Еквивалент на годината е обредно животно - например, елен рогач, което днес масово наричат камила. Поне в тези три сюжета се състои маскарадната образност на наследеното у българите“, казва проф. Ненов. 
Той обяснява, че тазгодишното издание на фестивала „Сурва“ в Перник е било изключително като представление, организация и посещение. 
„Обикновено се говори за магията на фестивала, но трябва да кажем, че тук нямаме необясними неща, каквото е магичното. Тук имаме здрава работа - една много добра организация, включително и по отношение на сигурността. И се вижда как всички тези хора имат възможност да ядат великолепна храна, да се забавляват, да имат сувенири - да оставят парите си, но да вземат и спомени. Така действително да се получи истински уикенд туризъм“, обяснява проф. Ненов. 
Участниците в маскарада преживяват истински
По думите му маскарадната игра трябва да я има, защото е форма на културно наследство, но и защото огромен брой хора разпознават себе си чрез маскирането. 
„Бъдете сигурни, че всяка група, всеки участник, който се е облякъл в костюм, когато се е пуснал във вихъра на танца, преживява истински. За него времето и пространството се съединяват в тази точка и той се смята за центъра на вселената. Това е преживяване, което съм изпитал и аз с коледарската група, която съм водил. Сигурен съм, че и за тези хора, които участват в маскарада, това е изключително преживяване. Може би, когато имат възможност да го направят повече от веднъж годишно, то се превръща и в пристрастяване. 
„Всичко това - и заради преживяването на тези хора индивидуално и групово, и заради зрелището, което показват за всички нас, и заради факта, че това е форма на икономика, а и накрая, защото е и форма на културно наследство, ни задължава да имаме отговорно отношение към маскарада. Маскарадното съставя начина на живот, дори и днес - в 21-и век, с Баба Марта, с Дядо Коледа, с маскирането по Бабинден и по Трифон Зарезан“, каза проф. Николай Ненов