Стефан Иванов акостира благополучно в Ушуая и в първото си интервю на суша след океанското пътешествие, директно от Огнената земя за БТА  българският участник в коронната гребна експедиция на исландеца Фиан Пол “Мисията Шакълтън” определи като най-значима страна на експедицията “да обърнем внимание на все по-критичната необходимост от опазване на океаните”. Иванов не пропусна да отбележи за пореден път: “Висшата цел, с която се впуснахме в експедицията “Мисията Шакълтън”, е да допринесем за опазването на Южния океан. Вече над 90% от големите риби в океаните са изтребени в резултат на свръх улов, добави гребецът. Все повече морски животински видове са застрашени от изчезване! В собствената си резолюция от Лисабонската конференция през юли 2022 г. Организацията на обединените нации признава своя неуспех относно декларираната си цел до 2020 г. да бъдат обявени за защитени морски зони поне 10% от крайбрежните зони и океански региони в света.
В тази връзка подготвихме петиция за обявяване на нови защитени зони от над четири млн. кв. км в Южния океан - най-големите такива зони до момента в света. Сърдечно призовавам читателите да подкрепят нашата петиция.”
Под флага на Клуба на изследователите “Мисията Шакълтън” започна на 11 януари от остров Кинг Джордж с амбицията да достигне до о. Южна Джорджия през Южния ледовит океан, водена от капитана, поставил вече над 40 рекорда по гребане, Фиан Пол, чиято най-нова титла понастоящем е "първият човек на планетата с трикратен хеттрик в океанското гребане", или хеттрик от хеттрикове, както пишат в "Рекордите на Гинес", тъй като вече е притежател на първия грандиозен хеттрик по океанско гребане и никой друг досега не е държал три пъти поред едновременно три океански рекорда за обща скорост в гребането. Заедно с другите петима гребци на борда Лиза Фартхофер от Австрия, Стефан Иванов от България, Джейми Дъглас-Хамилтън от Обединеното кралство, Брайън Краускопф и Майк Матсън от САЩ, лодката “Мисис Чипи” се отправи през най-бурните води на планетата по маршрута на историческото ветроходно плаване на Ърнест Шакълтън от Трансантарктическата експедиция 1914-1917 г. Крайната дестинация на "Мисията Шакълтън" бе променена, след като в дългосрочната метеорологична прогноза трайно се настаниха странични и насрещни ветрове от 20-30 възела, а първият помощник на капитана д-р Майк Матсън получи остра форма на морска болест и трябваше да бъде евакуиран на съпътстващата яхта.
На 17 януари гребците успешно достигнаха до архипелага на Южните Оркнейски острови и мисията приключи. Тогава Стефан Иванов съобщи от остров Лаури: “Трима от съотборниците ми бяха поизмръзнали по-сериозно и получили синьо-черни петна на някои пръсти на краката. Един от тях усещаше натрупване на течност около дробовете, друг разви остра форма на морска болест и трябваше да бъде преместен от гребната лодка на придружаващата ни ветроходна яхта на третия ден поради дехидратация и риск от хипотермия. Всъщност хипотермията дебнеше всички и повечето от нас потреперваха неудържимо отвреме навреме, когато не гребяхме.” Всички оцеляха без трайни здравословни проблеми, а българинът добави, че въпреки всички опасности, се чувства “великолепно - както здравословно, така и духом! В екстаз съм от природните красоти и удовлетворението след завършването на гребната експедиция.” След това той продължи по обратния път на борда на легендарната яхта “Селма” и днес, отново във великолепно настроение - “Душата ми е изпълнена от любимия ми коктейл от опиянение от природни красоти и удовлетворение след влагането на кански усилия в гребането в океана” - Стефан Иванов каза за БТА, че преди часове са стъпили отново на Огнена земя, близо до Нос Хорн - точно месец, след като на 4 януари тук се качихме на ветроходната яхта Selma, прекосихме на платна страховития проток на Дрейк, осъществихме първата океанска гребна експедиция от Антарктида с множество перипетии, постигайки няколко рекорда, посетихме пет острова - Кинг Джордж, Лаури, Коронейшън, Сигни и Ливингстън и три антарктически бази - полската Arctowski Station, аржентинската Base Orcacads и българската “Св. Климент Охридски”, и се върнахме отново на платна през Дрейк, през „Крещящите 60“ и „Яростните 50“ ширини на Южния океан.
Накратко: Плаването от 407 морски мили (754 км) покри всички изисквания на Океанското гребно общество (Ocean Rowing Society) и се квалифицира като успешно завършена полярна гребна експедиция. В резултат постигнатите нови рекорда на Гинес от “Мисията Шакълтън” са общо шест: Първа гребна експедиция от Антарктида, Първа гребна експедиция в Южния океан от юг на север, Първа гребна експедиция в Шотландско море, Най-южна стартова точка на океанска гребна експедиция, Най-бърза гребна експедиция в Южния океан, Най-бърза полярна гребна експедиция.
Стефан Иванов обаче каза, че по-значимо от рекордите на Гинес е това, че експедицията се проведе под флага на реномирания “Изследователски клуб” (The Explorers Club), основан през 1904 г., под чиито флагове са се провели първите експедиции до Южния и Северния полюс, Еверест, Луната, дъното на Марианската падина.
Това е първата експедиция до Антарктида за българския гребец, известен с успехите си в състезания за издръжливост, преплуването на Ламанша и съвместното със сина му прекосяване на Атлантика на борда на собственоръчно построена гребна лодка от изток на запад, по време на сезона на ураганите през 2020 г., за което разказват в книгата НЕВЕРЕСТ. Там пише, че почти всички океански гребци избират благотворителна кауза, на която да посветят плаването си - “така те насочват вниманието на обществото към полезна и важна идея и плаването им не остава самоцел.”
На въпрос за климатичните промени, които са забелязали, Стефан Иванов отговори, че няма база за сравнение с предишни периоди, но аржентинските антарктици са показали нагледно как ледникът, който само преди седем години е достигал до тяхната база, вече е отстъпил далеч назад в планината. Само преди десетина дни ледник, два пъти по-голям от града Ню Йорк, се откъсна от Антарктида, продължава Иванов. През последните години подобни и дори в пъти по-големи ледници все по-често се откъсват от Антарктида, което ме кара да се притеснявам че климатичните промени стават все по-застрашителни и може би, в скоро време - необратими, освен ако човечеството  своевременно не вземе мащабни мерки.
Стефан Иванов каза, че няма търпение да е отново при любимото си семейство и приятели, на топло и уютно място. Сред първите неща, които изброи, че иска да направи, когато се завърне в България, са: да нацелувам семейството си, да се гмурна в горещ минерален басейн, да прекарам цяла вечер с приятели пред камината, да отида на театър.
Той ще бърза да разкаже на сина си Максим Иванов за приликите и разликите между прекосяването на Атлантическия океан и гребната експедиция в Южния океан. Не мога да кажа, че едно от двете беше по-страшно, по-красиво или по-вълнуващо, но мога с часове да разказвам за незабравими мигове от тези съкровени приключения, каза бащата Иванов. За БТА той обеща да сподели повече впечатления за живота на полярните бази, финвалите, пингвините, албатросите и срещите със загадъчната Антарктида в следващото включване. Очаквайте повече подробности в утрешната емисия на БТА и не забравяйте да подкрепите петицията.