Доброволчеството е най-ценният и най-важният ресурс на организациите на Червения кръст и Червения полумесец. Това каза в интервю за БТА Роберт Маркт, изпълнителен председател на Хърватския Червен кръст (ХЧК).
Маркт беше в България за подписването на протокол за приемане от страна на Българския Червен кръст на председателството на регионалната мрежа за взаимопомощ „Съседите помагат първи“ от ХЧК. Протоколът беше подписан на 1 февруари. БЧК ще е председател на „Съседите помагат първи" за следващите две години.
„Съседите помагат първи“ е учредена през 2017 г., в Загреб и в нея членуват 12 национални дружества, а шест са със статут на наблюдатели. В случай на бедствие или кризисна ситуация, след отправено искане за помощ, те могат да мобилизират допълнително финансов, технически и логистичен ресурс в помощ на засегнатата страна и да подкрепят нейното дружество в допълнение към инструментите на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Един от приоритетите на мрежата е и обучението на доброволците и служителите, участващи в овладяването на извънредни ситуации.
                   Съдействие от „Съседите помагат първи“
Маркт изрази задоволството си от поемането на председателството от БЧК и посочи, че свършената досега от ХЧК работа ще бъде надградена от българските му колеги. Мрежата работи „под шапката“ на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, но ние сме субрегионална инициатива, защото имаме почти еднакви проблеми и сходно културно наследство, което означава, че вършим сходни дейности, допълни той. БЧК в момента представлява не само доброволците, а и всички тези 18 държави, които са част от „Съседите помагат първи“. Маркт изрази увереността си, че резултатите от председателството на БЧК ще бъдат такива, че тази част от света ще остане релевантен фактор в хуманитарната общност. Идеята на мрежата е да можем да си помагаме с хора и техника през границата, добави Маркт. При криза всяка държава веднага използва собствените си ресурси, но при достигане на определено ниво на продължаваща криза, организацията на Червения кръст или Червения полумесец може да поиска помощ от Международната федерация или от съседните държави.
                       Помощ в действие
През 2014 г. Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина бяха засегнати от мащабни наводнения и тогава първи ни се обадиха всички съседни държави, за да ни попитат дали имаме нужда от помощ, припомни Маркт. През 2015 г. в Югоизточна Европа имаше криза с мигранти, които минаваха непрекъснато границите през т.нар. Балкански път, за да стигнат до друга точка в Европа. По думите на Маркт ежедневно се е обменяла информация между националните червенокръстки дружества за движението на мигрантите. Тогава трябваше логистично да се справим и да имаме механизми за реакция, и заради това преценихме, че е добре създаването на мрежа за съдействие, която да отговаря на нуждите не само в криза. През 2020 г. в Хърватия имаше земетресение и тогава финансова и материална помощ ни оказа БЧК, а доброволци на терен дойдоха от Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина.
Целта на „Съседите помагат първи“ е ежедневно споделяне на опит. Сега станахме важна група държави и Международната федерацията припозна качеството и добавената стойност на съществуването на такъв тип регионална инициатива, посочи още той. Такова сътрудничество може да се прилага в която и да е част на света.
                                Доброволците
Активните доброволци в Хърватия са около 13 хиляди и наистина се гордея, че имаме национален екип за реакция при кризи, добави Маркт. Доброволците към ХЧК са хора, които не ни питат нищо, не искат нищо, а се интересуват само къде трябва да бъдат и как да помогнат, посочи той. Това са фантастични хора, с огромни сърца и се гордеем, че те са „спешен инструмент“, който позволява да се помага бързо на нуждаещите се. Хуманността и солидарността са нужди, които хората биха искали да могат да дават, да отговарят на тези нужди на други хора. Задачата ни е да бъдем винаги отворени към доброволците, които са готови да дават тази хуманност и солидарност и искаме ние – ХЧК, да бъдем механизмът, чрез който доброволците показват хуманност и солидарност, добави Маркт.
В отговор на въпрос дали хърватските доброволци са санкционирани от работодателите си, ако продължително отсъстват от работа заради участието им в акции на ХЧК, Маркт обясни, че в Хърватия има такива затруднения. Важно е този казус да се регулира, но на политическо ниво изглежда, че няма чак толкова голяма решимост, добави той. Така сме в неясна, мътна зона, защото в Хърватия има Закон за доброволчеството, както и Закон за Хърватския Червен кръст, но между тях има потребност от нещо, което би определило по-специфично ролята на доброволците и начина, по който те лесно да могат да се включат в доброволческата си дейност, без това да има последствия за работата и доходите им, каза още Маркт.
          Работа на ХЧК с децата
Част от дейността на ХЧК е подготвянето на децата от детските градини и началните училища, както и на останалите граждани, да оказват първа помощ. Имаме отлично сътрудничество с началните училища, каза още Маркт. По думите му този обучителен процес е регулиран. Припознават ни като истинска ценност, която е над образователните потребности и е необходима на децата, допълни той.
               Парамедици
На практика имаме парамедици, въпреки че в законовите текстове в Хърватия парамедиците не са припознати, но е очевидно, че това ще се наложи да се промени, защото няма достатъчно лекари, посочи още Маркт. Въпросът за парамедиците остава отворен, но ние със сигурност бихме искали да сме част от нова система. Знаем, че част от страховете са свързани с включването ни в тази система, тъй като ние ръководим голям брой доброволци, каза още той. Маркт допълни, че ХЧК не разполага с хеликоптер.