В европейска България можеш да насочиш оръжие към слепоочието на един политически лидер и след няколко месеца в ареста да се окажеш на свобода - това не е справедливост, а гавра. Това заяви днес лидерът на ДПС Лютви Местан от парламентарната трибуна в декларация на парламентарната група на партията.

Октай Енимехмедов фактически е пуснат на свобода. От името на стотици хиляди български граждани питам - защо? Отговорът е, че този политически лидер/ срещу когото бе извършен акта на Енимехмедов - бел.р./ се казва - Ахмед , а какъв е знака - дълбоко неприемлив. Могат да стрелят по политически лидери и вместо на възмездие да се радват на слава и ще отговарят на въпроса - дали пък няма да правят и политическа кариера, подчерта Местан. Явно в европейска България тя все още е възможна. Разбира се, за това има едно условие- политическият лидер, по когото се стреля трябва да се казва Ахмед, Мехмед или Местан. Защото дулото на газовия пистолет все едно беше насочено и срещу моето слепоочие , срещу слепоочията на стотици хиляди български граждани, които се основават на върховенството на закона като единствения избор на справедливостта. Защото няма права без справедливост - това не е укор към съдебната власт като цяло, а към облеченото в тоги пристрастие, срещу поръчителство, намерило своето покровителство сред отделни представители на българската Темида, каза Местан. Единствената утеха е, че съдебният процес не е завършил. Прокуратурата вече обжалва несправедливата присъда, посочи лидерът на ДПС.

Според него може да има и сценарии на поръчителите за героизиране на нападателя - не било опит за убийство, а хулиганска проява, било опит за сплашване, защото газовият пистолет не можел да убива. Но нито един от застъпниците на тази измислица не бе готов да се съгласи да се постави на мястото на д-р Ахмед Доган. Поне за миг замислихме ли се какво е изживял в този миг Ахмед Доган, замисляме ли се каква болка стои зад трудно откъснатите от устата на майка му думи: защото се казва Ахмед. Какво не бих дал, за да не е вярно. Вече чухме заявки за серия медийни участия , в които Енимехмедов ще отговаря на въпроси дали ще прави политическа кариера. Цинизъм. Още по-цинично е всеобщото усещане за радост.

Има един въпрос, който кънти в ушите ни: ако Октай Енимехмедов бе направил опит да стреля по Борисов или Плевнелиев щеше ли сега нападателят да се радва на сегашния си статут, запита Местан.