Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

В историята на Халите в Русе има една година, която не се помни с добро. Това е 1981-а - годината, когато откритият през 1939 година първи мол в града с най-много молове /както гласи една сполучлива шега/ става обект на първата и единствена взломна кражба.
Това, което днес изглежда ежедневие, в онези тихи и спокойни години е немислимо. Да, в магазините са хващани дребни крадци с щафета салам в ръкава или бутилка ракия под палтото, но някой да посегне по такъв безпардонен начин на най-големия търговски център в радиус от стотина километра - не се е случвало. И макар че случаят се разрешава светкавично, милицията и търговските организации ускоряват присъединяването на различни магазини в града към вече изградената мрежа със сигнално-охранителна техника.
Нейната ефективност е доказана, още повече че посегателството над Халите е осуетено именно благодарение на „електронното куче“.
Ето как се развиват действията
Една вечер в края на май, малко след отшумяването на абитуриентските балове, Мехмед и Ахмед /имената са променени/ включват Русе в плана си за бързи кражби. И двамата мъже са от Кърджали, и двамата са изключително здрави физически и са създали схема, която им позволява да грабят безнаказано. Но само до гастрола в Русе.
30-годишните кърджалийски ортаци идват с влак, слизат на Централна гара и цял ден се разхождат из центъра. но
това не са туристи, покорени от прочутата русенска архитектура, а хищници, набелязващи плячка
След като оглеждат подборно центъра, се спират на Халите. Първо обикалят сградата, после влизат в магазина, оглеждат щандовете, пресмятат наум оборота и с тънки усмивчици излизат на улицата, за да изчакат настъпването на нощта. Скрояват план за действие и решават да използват страната откъм училище „Отец Паисий“ /тогава „Н.Й.Вапцаров“/, където има козирка.
Около 2 часа след полунощ взломаджиите се покатерват на бетонната стряха по вратата на една от помощните постройки. Целта им е огромният вентилатор, който през нощта е изключен. С помощта на огромна ножица изрязват шините, с които перката е закрепена за стената. Така отворът се освобождава и
единият бандит се промъква през него, а другият остава на пост отвън
С доста мъки изцапаният до ушите с паяжини и мазнотии крадец се спуска в транжорната на магазина, но като влиза в халето, сигналната техника се задейства и праща сигнал в милицията.
Сигналът за набег в Халите вдига на крак всички дежурни униформени.
Оградихме сградата от всички страни, дойде и следово куче с водача си и се приготвихме за действие, разказва за блокадата един от участниците в нея.
В това време останалият да пази отвън съучастник разбира, че този път работата става дебела и потъва в тъмното преди обръчът да се стегне около него.
Сформирана е група за претърсване на магазина, в която влизат криминалисти, следовател и следовото куче. Управителят на магазина отваря вратата, униформените влизат в Халите и започват да оглеждат всяко кътче. Обходени са всички рафтове и бюра, но крадец не е открит. Появяват се първите въпроси възможно ли е техниката да се е задействала погрешка, но проверката още не е приключила. Петчленната група се насочва към приземния етаж, където се намират съблекалните на персонала. Започват проверки на всяко гардеробче и при отварянето на едно от тях
виждат мъж с нож в ръка
Не знам какво си мислеше, че ще направи с този нож срещу толкова милиция, но кучето застана пред него, ние вдигнахме пистолетите и бандитът се предаде, описва края на операцията криминалистът.
Оказва се, че заловеният е Мехмед. Още от пръв поглед се вижда, че той отчаяно е търсил начин да излезе от Халите и да се спаси. В безизходицата си надигал тежък бетонен капак на мръсен канал в средата на съблекалнята, но тръбата под него се оказва с диаметър 20 см и планът да изчезне през канализацията пропада. Тогава се скрива в гардеробчето и разчита на чудо, но чудеса в такива ситуации се случват само във филмите.
Разпитите започват веднага след залавянето му и още в Халите Мехмед издава съучастника си Ахмед. За неговото залавяне също е сформирана група и ако продължим с кинематографичните паралели, то става точно като във филм. Ахмед вече е във влака за Кърджали и вярва, че съдбата и този път е била щедра към него. Затова
стъписването му е неописуемо
щом минути преди отпътуването на композицията изневиделица ръцете му са оковани в белезници и около него внезапно изникват униформени. Причината за това струпване на повече служители на гарата е, че и Мехмед, и Ахмед са едри, здрави и физически много силни мъже, които не се колебаят да използват юмруците и ритниците си, когато се налага, а и знаят как да го правят.
След арестите започва разплитането на кълбото престъпления на двамата приятели. Установява се, че те наистина имат собствен стил, който вече много пъти им е носил успех. Към поредния си удар винаги тръгват с два огромни сака. В единия слагат други по-малки чанти и раници за откраднатите вещи. Другият е като подвижна работилница - пълен е с клещи, резачи, отвертки, чук, ножовки, трион и огромна 60-сантиметрова ножица са рязане на желязо, която без много усилия прави на парчета катинари и предпазни решетки. Точно с нея са отрязани шините на вентилатора на Халите.
Самопризнанията разкриват и начина им на действие.
Мозъкът на ударите е Мехмед
Той набелязва обектите за кражби, като внимателно оглежда да не са свързани със СОТ. Другото задължително условие е магазинът да е оборотен и да си струва риска. Освен пари двамата престъпници прибират храна, електроуреди, дрехи, обувки, въобще всичко, което може да се продаде. И още нещо - набелязаните за разбиване мишени трябва да са по жп линията Кърджали-Русе. Това е изключително важно за Мехмед и Ахмед, защото така си осигуряват бързо оттегляне от местопрестъплението. Сутрин се качват на влака, слизат на някоя от гарите, оглеждат населеното място, вечерта правят удара, после скачат в обратния влак и се прибират у дома. Така са разбити 10 магазина в Стара Загора, Нова Загора, Тулово, Горна Оряховица, Велико Търново и други места, докато дуото не натрупва опит, самочувствие и кураж да се пробва в четвъртия по големина в страната Русе.
Вероятно това е генерална репетиция за гастрол в челната тройка - София, Пловдив и Варна,
но Мехмед не го признава, а Ахмед няма как да знае - той е изпълнител, а не диригент.
По време на разпитите обаче се разбира как точно са набелязани Халите. При огледа в магазина Мехмед не забелязва датчиците на СОТ, а след затварянето на магазина вечерта вижда, че вътре не остава жива охрана. Така заради това щастливо недоглеждане окончателно е взето решението за големия удар, който започва като по ноти за крадците и завършва като симфония, но не за тях, а за милиционерите.