Три тръби - две активни и една резервна. Всяка от тях с ширина 7.60 метра и дължина 51 километра. На 50 метра под дъното на протока, който съединява Атлантическия океан и Северно море. Това е тунелът под Ла Манша или Евротунелът. Договорът за строителството му е подписан на днешния 20 януари през 1986 година от британския премиер Маргарет Тачър и френския президент Франсоа Митеран.
Първата идея за такъв тунел е огласена още през 1802 година и принадлежи на френския инженер Албер Матю. Тя включва изкуствен остров по средата на трасето за смяна на конете - движещата транспортна сила през 19 век. През 1830 година, след като влизат в действие парните локомотиви, възникват нови идеи за железопътен тунел под Ла Манш, а французинът Том дьо Гамон в продължение на 30 години разработва различни проекти на тунела. Които си остават само чертежи и изчисления. По-нататък предложение за инженерното съоръжение са представяни на Наполеон Трети през 1856 година и на Уилям Гладстон през 1865 година, а Дейвид Лойд Джордж лансира идеята на Парижката мирна конференция през 1919 година.
През 1957 година е създадена специална международна проектантска група и към 1973-а са предложени 4 варианта на сухоземен път - въжен мост, отхвърлен поради високата си цена; комбинация между мост и железопътен тунел под пролива; тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт и железопътен тунел. Точно той е оценен като оптимална възможност. След допълнителна работа по него и след подписването на договора между Тачър и Митеран, на 1 декември 1987 година започват строителните работи от страната на Великобритания.
На 1 декември 1990 година строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива. Денят е исторически.
На 6 май 1994 година британската кралица Елизабет Втора и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакове. Една мечта от началото на 19 век се сбъдва в края на 20-и. А жп композициите стават толкова солиден конкурент на редовните фериботни линии межди Острова и континента, че при пътуване до Англия или обратно един от първите въпроси е „С влака или с ферибота?“.
Малко факти
Тунелът под Ла Манша е дълъг малко над 50 км, което днес му определя скромното 13 място в глобален план и 4 място по дължина на тунелите, използване за преминаване на влакове. И все пак той се отличава с най-дългата подморска част на света (38 км).
В проекта са инвестирани 4,65 милиарда в британски лири (равняващи се на 12 милиарда днес). Това е с 80% повече от предварително очакваното. Построен е за шест години - от 1988 до 1994 година.
Тунелът е признат от архитектите за едно от съвременните Седем чудеса на света, заедно с Емпайър стейт билдинг, язовирът Итайпу в Южна Америка, CN Tower в Торонто, Панамския канал, холандските диги на Северно море и моста Голдън гейт в Сан Франциско.
13 000 души работят по строежа на тунела в най-напрегнатия момент. Десет от тях намират смъртта си на строежа.
Англичанинът Греъм Фаг и французинът Филип Козет са първите, които се срещат на пробива на тунела през 1990 година. Не се срещат точно по средата, защото британците изграждат по-дългата половина.
Средната дълбочина на тунела е 50 метра под морското дъно, а най-ниската е 75 метра под него.
Всъщност тунелите са три там долу - два железопътни и малък обслужващ за употреба в спешни случаи.
11 пробивни машини са изживели целия цикъл от първия до последния си възможен работен час за прокарването на тунела. Заедно те тежат 12 000 тона (повече от Айфеловата кула), като всяка има дължина равняваща се на две футболни игрища.
Средно 60 000 пътници преминават през тунела всеки ден, заедно с 6400 камиона, 140 автобуса и 7300 автомобила.
Три пожара стават в тунела - през 1996-а, 2006-а и 2012 година. И трите са достатъчно сериозни, за да доведат до затварянето на съоръжението за известен период. Най-опустошителният е този от 18 ноември 1996 година, повредил 500 метра от тунела и засегнал функционирането му за 6 месеца. Сега тунелът има инсталирана пожарогасителна система.
В тунела са регистрирани и блокирания на влакове. На 18 декември 2009 година пет влака на компанията „Евростар“ се развалят, като блокират долу 2000 пътници за 16 часа, без ток, а много от тях - без храна и вода.
През 2012 година през тунела преминава и олимпийският огън на път за града-домакин Лондон.
Влаковите композиции са дълги 775 метра - почти колкото 8 футболни игрища.
Обшивката на тунела е изградена така, че да издържи 120 години.
За преминаване на тунела обикновено са нужни около 35 минути.
Откакто през 2000 година са въведени правила за превоз на животни, през тунела са транспортирани повече от 2 милиона кучета и котки.
За официалното откриване на тунела на 6 май 1994 година британската кралица Елизабет Втора и свитата й пътуват от гара Ватерлоо в Лондон до Кале във Франция със скорост от близо 130 км в час. Френската делегация, оглавена от президента Франсоа Митеран, изпреварва гостите, въпреки че пътува от Париж и разстоянието е доста по-голямо. Но пък френският флак се движи с 300 километра в час.
За да участва в Тур дьо Франс през 2014 година, който стартира от северния английски град Лийдс и финишира в Париж, британският колоездач Крис Фрум минава през обслужващия тунел и става първият извършил този „подвиг“. Съвсем не е спазил ограничението за скорост, като на моменти се е движил с над 60 км/ч.   
Тръбите са сцена на страховитата телевизионна драма със заглавие „Тунелът“, в която английски и френски детективи търсят сериен убиец, оставил разчленени трупове на мъж и жена в двата края на съоръжението.
12 милиона рози се доставят в Англия през тръбата всяка година на Свети Валентин. Погледнато по-обобщено - 26% от стоковата търговия между Великобритания и континентална Европа минава през Евротунела всяка година.
На 1 януари 2021 - ден първи на Брекзит, постигнат с дългогодишни манипулации на общественото съзнание на Острова с алтернативни факти и екстравагантни теории на местни политици или, без увъртания казано - с откровени, целенасочени и безскрупулни лъжи, Дойче веле публикува един по-романтичен и носталгичен поглед към тунела.
Ето част от него.
„И това ако не е ирония на съдбата: преди 30 години британците отбелязаха тържествено прокопаването на тунела под Ла Манша, свързал за първи път Острова с континентална Европа. А днес празнуват отделянето си от континента.
На всеки половин час сребристите влакове, натоварени с камиони и леки автомобили, поемат от Франция към Великобритания или обратно по 40-километровото подземно трасе. Филип Козет, който днес е на 67 години, навремето осъществява с пневматичен чук пробива в тунела - срещането под пролива на двете групи, прокопаващи тунела от френския и от британския бряг.
„Плачехме от радост. Бяхме осъществили първата сухоземна връзка между съседните държави Франция и Великобритания“, спомня си Козет.
Днес той не може да разбере решението на британците за напускане на ЕС.
„Това е връщане с 50 години назад, но аз уважавам тяхното решение. Те може да са преценили така, но влаковете ще продължават да се движат. Тунелът ще остане символ на близостта, дори и британците да искат да се дистанцират.“
„Чудовището“ ЕС
Наскоро Филип Козет разговарял по телефона със своя британски колега Греъм Фаг, който преди 30 години осъществил пробива от британска страна. Снимката на двамата отдавна се е превърнала в история. „Той ме поздрави на френски и ми каза - добър ден, приятелю“, разказва Козет.
Приятелството им съществува и до днес, макар Фаг да е гласувал в полза на Брекзит през 2016. Аргументът му: Европейският съюз се бил превърнал в чудовище, което иска да завладее всичко.
При последната си среща през януари миналата година, преди пандемията да ограничи социалните контакти, двамата се смели от сърце, разглеждайки старите снимки и видео кадри от съвместния пробив. Някой ден, когато пандемията приключи, Козет възнамерява отново да посети Великобритания. „Естествено през тунела, а не с ферибот“, добавя той с усмивка.
„Ще свикнем и с Брекзит“, казал през януари Козет на Фаг. Значението на тунела като транспортна връзка няма да намалее, още повече че придвижването с влаковете е най-бързото - прекосяването на протока отнема 35 минути. По данни на дружеството „Getlink“, което експлоатира Евротунела, през 2019-а година през него са преминали общо 120 000 влака, които всеки ден превозват по около 6 хиляди товарни автомобила на ден. През тръбите на тунела преминава около една четвърт от внасяните във Великобритания стоки.                                  У