Встъпих в длъжност на 21 септември 2022 г., когато заварих предприятието в плачевно състояние. Оттогава има продадени 15 коня, като приходите от това възлизат на 165 000 лева. Нито един кон не е продаден за месо, заяви Милен Полименов, изпълнителен директор на ДП "Кабиюк", по време на заседание на парламентарна комисия по земеделието, храните и горите, на която трябваше да присъства и министърът на земеделието Явор Гечев за изслушване относно постъпил сигнал, както и по повод проблеми в областта на коневъдството, за които алармират асоциации от сектора.
ДП "Кабиюк" развъжда състезателни коне, сред които автохтонната порода Източнобългарски кон. "За гражданите на Шумен това предприятие е изключително важно. То има 150-годишна история и в него работят над 100 души", коментира Иван Иванов от "БСП за България". По думите на Полименов сградният фонд и техническият парк са в трагично състояние. Храната за 300-те животни, които се отглеждат към момента, е достатъчно, но се очакват проблеми към май месец. Затова и дружеството предприема мерки за засаждане на повече слънчоглед.
Мая Попова, председател на асоциация "Източнобългарски кон", посочи, че с предишните управляващи на ДП "Кабиюк" е имало редица проблеми - кобилите, които са едни от най-добрите в страната, не са били покривани, а кончетата са извозвани за месо. По думите ѝ сега няма такива проблеми. "Новият изпълнителен директор е много отворен към породата и вече имаме случен план за тази година. Към момента се раждат много кончета и нито едно от тях не е продадено за месо", обясни тя. 
Попова използва възможността да изтъкне някои от ключовите проблеми в коневъдството. "Това е един от най-пренебрегваните сектори, който получава подпомагане единствено по мярката за агроекология (143 евро на животинска единица) и по мярката за пасищни животни", сподели тя, подчертавайки, че издръжката на един състезателен кон на месец възлиза на 500 лева и то, ако собственикът разполага с място за отглеждане. Друг фактор в тези мерки се явява условието кандидатстващият да е регистриран като земеделски производител, а много от отглеждащите коне не са такива.
Проф. Георги Бързев от Тракийския университет заяви, че коневъдството е индустрия, която носи добавена стойност, и изрази недоумението си защо не е стимулирана, а напротив - изключена е от програмите за развитие на селските райони.
От Министерство на земеделието се ангажираха за провеждане на среща с бранша, за да бъдат обсъдени в дълбочина проблемите на бранша и възможните решения.