Нов доклад на ООН установява, че 22,5 процента от населението на Латинска Америка и Карибите не може да си позволи здравословна диета. В Карибите тази цифра достига 52 процента, в Средна Америка - 27,8 процента, a в Южна Америка - 18,4 процента, съобщи Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).
"Регионален преглед на продоволствената сигурност и храненето в Латинска Америка и Карибите" е съвместна публикация на ФАО, Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Панамериканската здравна организация/Световната здравна организация (PAHO/СЗО), Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Световната продоволствена програма на ООН (WFP).
Докладът информира, че 131,3 милиона души в региона не са могли да си позволят здравословна диета през 2020 г. Това представлява увеличение от 8 милиона в сравнение с 2019 г. и се дължи на по-високите средни дневни разходи за здравословна храна в Латинска Америка и Карибите в сравнение с останалите региони на света - средно 3,89 долара на човек на ден в сравнение със средната глобална стойност от 3,54 долара. В Карибите стойността достига 4,23 долара, следвано от Южна Америка и Средна Америка със съответно 3,61 и 3,47 долара.
Този проблем е свързан с различни социално-икономически и хранителни показатели. Докладът представя ясна връзка между невъзможността да си позволим здравословна диета и такива променливи като нивото на доходите на страната, разпространението на бедността и нивата на неравенство.
Той също така разкрива, че нарастването на международните цени на храните, наблюдавано от 2020 г. насам, изострено след началото на войната в Украйна, и регионалното увеличение на инфлацията на храните над общото ниво, са увеличили трудностите за хората да получат достъп до здравословна диета. 
Докладът включва и препоръки, базирани на доказателства и анализ на вече въведени политики за подобряване на наличността и достъпността на питателни храни, като се фокусира върху подкрепата на най-уязвимите хора и домакинствата с ниски доходи, които харчат по-значителна част от бюджета си за храна.
"Няма индивидуална политика, която може да реши този проблем независимо. Националните и регионалните механизми за координация трябва да бъдат засилени, за да се отговори на глада и недохранването", каза Марио Любеткин, помощник-генерален директор на ФАО и регионален представител за Латинска Америка и Карибите.
Според доклада търговските и пазарните политики могат да играят основна роля за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването. По-голямата прозрачност и ефективност подобряват междурегионалната търговия със селскостопански храни, като заменят несигурността с предвидимост и стабилност на пазара.
"Говорим за региона на света с най-скъпата здравословна диета, която засяга особено уязвимите групи от населението - дребни фермери, селски жени, местно население и население от африкански произход, които отделят по-голям процент от доходите си за закупуване на храна. За да променим тази ситуация, трябва да насърчим иновативни решения, които диверсифицират производството и увеличават предлагането на здравословна храна, подобряват достъпа на малките производители до пазари, включително цифрови решения, свързващи предлагането и търсенето на храни", подчерта регионалният директор на Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD) Росана Поластри.
Докладът също така описва как някои чувствителни към храненето програми за социална защита са работили и са от съществено значение за подпомагане на диетите на най-уязвимото население, особено в периоди на криза.
Според Лола Кастро, регионален директор на Световната продоволствена програма на ООН (WFP), продоволствената несигурност ще продължи да нараства поради кризата с цените на храните и горивата, причинена от конфликта в Украйна и последиците от Ковид-19. "Трябва да действаме сега, но как да го направим? Подкрепа на правителствата за разширяване на мрежите за социална защита, тъй като пандемията още веднъж показа, че социалната защита е полезна за подобряване на достъпността на здравословното хранене, предотвратявайки кризи като тази да засегнат още повече засегнатото население", обясни Кастро.
Други политики в областта на храните, като етикетиране на хранително съдържание, субсидиране на питателни храни и облагане на нездравословни или нехранителни такива, които не допринасят за здравословни диети, ако са добре проектирани, могат да подобрят достъпността до здравословно хранене и да предотвратят инвалидни състояния и заболявания, свързани с наднормено тегло и затлъстяване.
"Трябва да удвоим усилията за справяне с недохранването във всичките му форми чрез насърчаване на публични политики за създаване на здравословна хранителна среда, премахване на индустриално произведените трансмазнини, прилагане на предупредително етикетиране, регулиране на рекламата на нездравословни храни, данъчно облагане на сладките напитки и подкрепа на здравословното хранене и физическа активност в училищата", заяви директорът на Панамериканската здравна организация (PAHO) Кариса Ф. Етиен. Според нея разбирането на факторите, които определят лошите диетични практики, е от ключово значение за намирането на решения и гарантирането, че всеки в региона има достъп до здравословни храни.
Например, страните с по-високи нива на бедност и неравенство са склонни да имат по-значителни трудности при достъпа до здравословна диета, което е пряко свързано с по-високото разпространение на глада, хроничното недохранване при момчетата и момичетата и анемията при жените на възраст от 15 до 49 години.
"За да растат децата здрави, е необходимо не само да се осигури наличието на питателна храна на достъпни цени. Необходимо е също така да се разработят публични политики, които гарантират адекватно хранене, в допълнение към хранителните консултации, фокусиращи действията върху най-уязвимите групи от населението", коментира Гари Конели, регионален директор на УНИЦЕФ за Латинска Америка и Карибите.
Броят на гладуващите в региона продължава да расте
Социално-икономическата панорама на Латинска Америка и Карибите не е обнадеждаваща. Най-засегнатите групи от населението са децата под пет години и жените, които страдат от по-голяма продоволствена несигурност, отколкото мъжете.
Между 2019 г. и 2021 г. броят на гладуващите в региона се е увеличил с 13,2 милиона, достигайки 56,5 милиона гладуващи през 2021 г. Най-голямото увеличение е в Южна Америка, където още 11 милиона души страдат от глад. Между 2019 г. и 2021 г. гладът достигна разпространение от 7,9 процента в Южна Америка, 8,4 процента в Средна Америка и 16,4 процента в Карибите.
През 2021 г. 40,6 процента от регионалното население е изпитвало умерена или тежка продоволствена несигурност, в сравнение с 29,3 процента в световен мащаб. Тежката продоволствена несигурност също е по-честа в региона (14,2 процента), отколкото в света (11,7 процента).
Други данни, представени в доклада, показват, че регионът регистрира важна и положителна еволюция по отношение на разпространението на хронично недохранване при деца под петгодишна възраст. През 2020 г. тази цифра е била 11,3 процента в Латинска Америка и Карибите, приблизително десет процентни пункта под средното за света. Въпреки това 3,9 милиона деца до петгодишна възраст са с наднормено тегло.