Библиографски указател „Ловеч и Ловчанско“ ще бъде представен в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч днес от 17:30 часа. Поводът е 160 години от рождението на основоположника на съвременното езикознание и пръв историк на българския език проф. д-р Беню Цонев, съобщи директорът на ловешката библиотека Юлияна Цанева.
Указателят се издава с финансовата подкрепа на Министерството на културата, разказа Цанева.
„Бибилиографският указател е естествен завършек на процес, който започна през април 2020 г. с обособяване на книгохранилище за условно наречения „стар фонд”, който съдържа книги от 1878 – 1944 г. Дотогава фондът се съхраняваше върху дървени стелажи, във влажна и прашна среда, без възможност за коригиране на условията за съхраняването и опазването му. През пролетта на 2020 г. започна изграждане на книгохранилище, което да отговаря на съвременните изисквания за допустима влажност, запрашеност и светлина. До септември 2020 г. документите бяха преместени там“, добави директорът на културната институция.
По думите й в края на 2021 г. е приключила дигитализацията на седемте книги от сборника „Ловеч и Ловчанско” и съдържанието му е станало достъпно на сайта на библиотеката.
„През 2022 г. започна електронната каталогизация на фонда, за да стане видим за потребителите. През януари същата година беше разкрито аналитично съдържанието на седемтомния сборник „Ловеч и Ловчанско” в електронния каталог на библиотеката“, каза още Цанева.
Миналата година с финансовата подкрепа на Община Ловеч библиотеката показа изложба „Личности, които промениха Ловеч. От страниците на Ловеч и Ловчанско”. Целта беше да се популяризира изданието, да предизвика интереса на гражданите, припомни директорът.
През септември 2022 г. Министерството на културата одобри проект на библиотеката за методическа и издателска дейности и с част от него е реализирано издаването на библиографския указател „Ловеч и Ловчанско”, посветен на 160-ата годишнина от рождението на проф. Беню Цонев.
Справочният апарат на указателя съдържа четири показалеца: авторски, именен, предметен и географски, които позволяват многоаспектни търсения. В изданието  може да се прочете историята на създаването на многотомното издание, биографиите на членовете на научния комитет, който се грижи за издаването му,  обяснителни бележки от съставителите към структурата и принципите на изготвяне на указателя.
За корица и гръб е избрана рисунка на Ловеч от 1774 г. от Никола М. Радославов. За въведение в указателя е поместена  първата статия от първа книга, посветена на проф. Беню Цонев, написана от проф. Анастас Иширков. Библиотеката притежава оригиналните издания на поредицата, които са достъпни за работа само след предварителна заявка от специалисти, а на потребителите се предлагат фототипните издания в отдели „Краезнание“ и „Читалня“.
Сборникът „Ловеч и Ловчанско” е материализирана идея на Беню Цонев, каза още Юлияна Цанева.
Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“ в ловешката библиотека, припомни за БТА щрихи от живота и делото на родения в Ловеч учен.
Щрихи от живота на проф. Беню Цонев
Проф. д-р Беню Цонев получава своето образование в Ловеч и чужбина. През 1893 г. е избран за редовен доцент, а през 1895 г. - за редовен професор и ръководител на Катедрата по история на българския език в Софийски университет. Огромни са заслугите и помощта на проф. Беню Цонев за уреждане на новосъздадения Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Многократно е избиран за декан на Историко-филологическия факултет, а през учебната 1910/1911 година е избран и за ректор на Софийския университет. В университета проф. Беньо Цонев чете лекции по история на българския език и българска диалектология.
Основният му принос в областта на българската диалектология е класификацията на българските диалекти. Проф. Беню Цонев пръв и с най-големи подробности очертава границата, която дели българските диалекти на източни и западни според редица фонетични особености. Той препоръчва да се премахне синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член. Като защитник на фонетичния български правопис още в докторската си дисертация посочва, че за писане на българска реч са достатъчни 28 букви.
Отличен познавач на средновековните езикови паметници, той проучва повече от 530 ръкописа и прави опити за тяхната класификация през 1905 г. Описва българските и славянските ръкописи на най-големите български и на някои чужди ръкописни сбирки на Софийската и Пловдивската народни библиотеки, на библиотеките в Рилския манастир, в БАН, Виенската и Берлинската държавни библиотеки и на Загребския университет.
Най-значителния си труд „История на българский език”, който е замислен да бъде издаден в 12 тома – като енциклопедия на българския език, проф. Беню Цонев не успява да завърши. Първият том е отпечатан през 1919 г. По-късно, след неговата внезапна смърт, са издадени още два тома под редакцията на един от най-добрите му ученици проф. Стефан Младенов.
Бележитият ловешки учен е първият редактор и издател на Алековия пътепис „До Чикаго и назад”. Именно той дава настоящето заглавие, тъй като ръкописният вариант на автора  -  „От София през Париж до Чикаго и назад”, му се сторил прекалено дълъг.
В научната биография на проф. Беню Цонев определено място заема и дейността му като преводач. Владее шест езика - хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски. Обогатява българската преводна литература с произведенията на Виктор Юго, Емил Зола, Адам Мицкeвич, Гьоте, Антон Чехов и др.
Важно място сред неговите заслуги към християнството и към българския народ заема подготовката на синодалния превод на Светото писание. Участва активно в книжовното църковно дело. Редовен член на комисията по превеждането на Библията и официален съветник на Светия синод по въпросите за правописа, стила и правоговора (1905).
Член е на археографическата комисия при Министерството на народното просвещение за издаване на по-важни български езикови, исторически, етнографски и художествени паметници (1906), както и в комисията за изработване на Наръчен речник на българския език и съучредител на Съюза на българските учени, писатели и художници. Проф.Цонев участва в съставянето на нов Правописен речник (1923); Общобългарски академичен речник (1923); на редакционните колегии на „Български преглед: Списание за наука, литература и обществен живот”(1893-1900); „Българска реч: Месечно списание” (1921); „Годишник на Софийския университет” (1904-1915).
Заедно с Алеко Константинов е един от учредителите на Българския туристически съюз. По текст на проф. Беню Цонев е създадена първата българска туристическа песен - „Песен походница”(1902).
Проф. Беню Цонев е един от инициаторите и пръв председател на създадения през 1924 г. научен комитет към Ловешкото културно благотворително дружество в София за написване „на уникалната краеведска поредица „Ловеч и Ловчанско” (1929-1938 г.). 
Професорът се отличава с активна дарителска дейност. Носител е на много награди. С решение № 24 от 22 февруари 1990 г. на Общински народен съвет - Ловеч, библиотеката в града приема името на проф. Беню Цонев, припомни още Светлана Петрова.