Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Междуметието „сполайти“, употребявано предимно в народните говори, е пожелание за многолетствие, т.е. „жив да си, благодаря!‘, или означава благодарност. Тя има и варианти: 1. „сполай“; 2. „сполайте“ (вторият е засвидетелстван в Н. Геровъ. Рѣчникъ на блъгарскый языкъ. Чясть пята. Пловдивъ, 1904, с. 229). Н. Геров посочва следните примери за употребата на тази дума: „Сполай на Бога, благодарѭ Бога, слава Богу. Да ти е сладко! – Сполайте! За много годинъ! – Сполайте!“ (Н. Геровъ, цит. съч., с. 229). А ето и два примера от класически текстове на българската литература: 1. „Срещу входа, в дъното на салона, е направен един разкошен балдахин и в него на златен трон седи, окръжена с прислужници, Фатмѐ — „Царица на хубостта“. Е, дума не ще, хубава беше Фатме, но мен пò ми се хареса една от нейните прислужници. Видяхме хубавица японка, хубавица негритянка (сполайти!).“ (Ал. Константинов. „До Чикаго и назад“) 2. „Аз ходя из селата, продавам хума – хубава хума излиза в наше село. Хубава е, купуват я жените. Когато сляза надолу към морето, купувам пък за насам кое риба, кое грозде, кое как се случи. Сполай на Бога – прехранваме се. Само да не беше ни се случила таз бела...“ (Йордан Йовков. „По жицата“).
В предложената компилативна статия ще посоча кратки сведения за произхода и значението на тази дума.
Междуметието води началото си от средногръцкия език, вж. словосъчетанието εἰς πολλὰ ἔτη (чете се [ис полà èти]), което означава „за много години!“. Гръцкото словосъчетание εἰς πολλὰ ἔτη е възглас в богослужението. Той се пее от църковния певец или от хòра тогава, когато епископът благославя присъстващите в храма. Целият поздрав в оригинал гласи: „Τόν Δεσπότην καὶ Ἀρχιερέα ἡμῶν, Κύριε φύλαττε, εἰς πολλὰ ἔτη, Δέσποτα“ („Нашия владика и архийерей, Господи, запази за много години, Владико“). 
Това словосъчетание е претърпяло известни промени при заемането в нашия език. В българската възрожденска литература е засвидетелстван обликът „исполàети“ (вж. Български етимологичен речник. Т. VII. Отг. ред. Тодор Ат. Тодоров. С., 2013, с. 395), но много по-често се срещат формите „сполай“ и „сполайти“. 1. Съгласната „й“ вероятно е получена чрез консонантизация на гласната „е‘, което се намира след гласната „а“. 2. Засвидетелствани са и облиците „сполавам; сполавай“, които показват, че формата „сполай“ се възприема у нас като повелително наклонение, а завършекът „-ти“ – като личното местоимение за 2 л. ед.ч. дат. пад. Това се доказва и от съществуването на облика „сполайви“, в който мнимото „местоимение“ „ти“ е заменено с „ви“. 
Разглежданата тук дума се употребява в народните говори и е синоним на думите „благодаря“ и „мерси“. Глаголът „благодаря“ е буквален превод на гръцкия глагол εὐχαριστῶ. Както отбелязва бележитият езиковед Стефан Илчев, „благодаря е българска само по звуков състав, по тяло, а по дух и значение е буквален превод [ … ] и до днес е някак чужда на нашия народен говор. Казваме благодаря, а няма нищо „благо“ и никакво „даряване“. Истинският българин другояче изразява своите добри чувства. Когато внучката подаде стомната с вода на дядо си, той ще ѝ каже: „Голяма да пораснеш!“ Когато Пендо предлага на Пижо да си свие цигара, Пижо му казва:“Да живееш, Пендо!“ (Стефан Илчев. Из живота на думите. С., 1975, с. 73).
Мнозина българи и сега си служат с чуждицата „мерси“, която е от френски произход. По този повод Ст. Илчев преразказва следния стар анекдот от Първата световна война.
„На южния фронт двама нашенци пленили френски войник и го подкарали към позицията. Из пътя един от тях откачил манерката си, пийнал, па я подал и на пленника. Французинът също пийнал, върнал манерката и казал „мерси“. – Брях! – учудили се нашенците. – Кога го пленихме, кога научи български...“ (Ст. Илчев, цит. съч., с. 72 – 73)
Обяснимо е, че мнозина българи си служат с чуждицата „мерси“, която е двойно по-кратка от книжовната форма „благодаря‘.

Иво БРАТАНОВ