„Вярвам, че това е само началото. Трябва оттук нататък да положим страшно много усилия – всички ние заедно, за да изнесем името на Жорж Папазов в света, да го популяризираме“. Това каза на пресконференцияд-р Мария Василева, куратор на ретроспективната изложба на художника, която се открива днес в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ).
Експозицията „Жорж Папазов – Осветителят“ е по повод 50 години от смъртта на твореца. Тя включва 60 живописни творби и 23 рисунки. Те са разделени в седем зали според своите теми. Изложбата не изчерпва цялото творчество на Жорж Папазов, но включва всеки период, тема и сюжет, по който той е работил, съобщи Василева.
Най-ранните произведения са от 1916 г. Това са акварелни рисунки, по които Папазов работи в Прага, където започва пътя си на художник. Най-късните творби са от 1966 г. „Един много интензивен 50-годишен творчески път е представен в изложбата“, допълни кураторът.
В експозицията са включени творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция, сред които „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).  Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“. В Двореца на НХГ могат да бъдат разгледани още произведения с морски сюжети, пейзажи от областта Дордон във Франция, както и творби от серията „Къпещи се“, върху която Папазов работи от 1920-те до 1960-те години. 
„Жорж Папазов е една фигура, която обединява много страни. Както знаете, той тръгва от Ямбол, минава през Прага, Виена, Мюнхен, Берлин, Париж… Работи с хора от Женева, Стокхолм, Ню Йорк и много други места по света. Странно винаги ми се струва как едно момче, тръгнало от такова малко място, успява до такава степен да попие – и толкова бързо, и толкова качествено – всичко, което се случва в Европа през тези години. Наистина да акумулира цялата тази невероятна енергия и да създаде художествено творчество, което е толкова силно и толкова завладяващо, което комбинира в себе си и кубизма, и футуризма, и дадаизма и сюрреализма“, коментира д-р Мария Василева, автор на каталог с малко известни произведения и факти за творчеството на художника.
По думите й по време на експозицията в Националната галерия ще бъде представен и превод на български език на неговата автобиографична книга „Жорж Папазов. По стъпките на художника“ (1971). „Освен великолепен художник, той е прекрасен писател. Шест от неговите авторски книги са показани в експозицията и следваща стъпка е да преведем и неговите романи. Който ги е чел във френския им оригинал, знае в каква степен Папазов борави фантастично с езика. Освен това, неговите романи са едни смесици между фантазии и реалност. Някои от тях са посветени на приятеля му Андре Дерен, други - на неговото семейство от Ямбол. Това е нещо, което предстои да бъде направено в близко бъдеще“, съобщи Василева.
„Жорж Папазов – Осветителят“ включва произведения, които до този момент не са показвани в България, коментира директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова. „Надявам се на вашия интерес не само към творчеството на Жорж Папазов, но също и към логиката на колекционирането и какво се случва с произведенията на българските художници, когато по различни исторически причини, те не са останали в страната“, допълни Бубнова. 
„Изложбата е уникална в художествено отношение, защото имаме един от световните имена в модерната живопис, който е оставил трайни следи. И най-важното за нас е, че неговите корени са от България“, коментира пред медии колекционерът Георги Василев, който също участва в организацията на експозицията. По думите м  има три имена, които са прославили България по света - Жул Паскин, Жорж Папазов и Кристо.
По време на подготовката на изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ Националната галерия организира и създаването на почетен комитет, съобщи координаторът на проекта от страна на НХГ Яна Братанова. В него участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Георги Василев, писателят Георги Господинов, Ирина Петреску - аташе по културното сътрудничество на Френски институт в България, директорът и ръководител отдел „Културна програма“ на „Гьоте институт“ в София Мартина Лудеман и посланикът на Швейцария в България Раймунд Фурер.