Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките ще отбележи 75 години от своето създаване с конференция на тема "Историческата наука в съвременния свят". Това информират от Българската академия на науките в интернет страницата си.
Форумът ще се състои на 16 декември, от 10:00 ч., в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Тържественото събитие ще бъде открито от директора на Института проф. Даниел Вачков. Идеята е да се отбележи приемствеността между различните поколения историци и да се разкрие визията на младите изследователи за бъдещето на историческата наука, отбелязват организаторите. В конференцията ще участват гл. ас. д-р Страхил Панайотов, гл. ас. д-р Деница Петрова, гл. ас. д-р Константин Голев, гл. ас. д-р Кръстьо Йорданов, гл. ас. д-р Стефан Димитров, ас. д-р Анелия Стоянова, ас. д-р Александър Стоянов, гл. ас. д-р Ивайло Найденов, гл. ас. д-р Чавдар Ветов, гл. ас. д-р Сия Никифорова, ас. д-р Теодор Борисов, ас. д-р Любомира Вълчева,  ас. д-р Мирена Митова, гл. ас. д-р Ирина Якимова, гл. ас. д‑р Симона Самуилова и ас. д-р Веселина Узунова.
Институтът за исторически изследвания води своето начало от Комисията за събиране и издаване на изворите за българска история, която е създадена към Историко-филологичния клон на Българската академия на науките през март 1938 г. След политическите промени в страната в края на Втората световна война и в контекста на реформата в БАН, на 3 май 1947 г. въз основа на Комисията за изворите, се създава Институт за българска история. След неговото утвърждаване като академичен научно-изследователски център за исторически изследвания през 1950 г., към Института са присъединявани други изследователски институции каквито са Еврейският научен институт при Централната консистория на евреите в България (1952) и Институтът "Ботев-Левски" (1960). От 1960 г. той се нарича вече Институт за история. През 1964 г. институтската секция "История на балканските народи" се отделя в нов академичен Институт по балканистика, а през 1972 г. учени от секцията по стара и средновековна история преминават към новосформирания Институт по тракология.
От 1972 г. Институтът вече е част от създадения Единен център за наука и подготовка на кадри по история на БАН и Софийския университет. След закриването на единните центрове през 1989 г. и политическите промени в страната, Институтът възстановява своя автономен статут в рамките на БАН. През 1993-1994 г. се организира първата голяма атестация на учените и се оформя настоящата институтска структура. След нова реформа в БАН, през 2010 г. той приема настоящото си име Институт за исторически изследвания.
През годините директори на научната организация са били акад. Иван Снегаров (1947-1950), акад. Димитър Косев (1950-1962), акад. Христо Христов (1963-1988), акад. Мито Исусов (1989-1993), акад. Георги Марков (1993-2011), проф. Илия Илиев (2011-2012), проф. Илия Тодев (2012-2017), доц. Даниел Вачков (от 2017).
В наши дни в Института за исторически изследвания се извършват фундаментални и специализирани изследвания в областта на българската и световната история от древността до наши дни. Основни изследователски периоди и теми са средновековната история, историята на българите в Османската история, новата българска история (1878-1944), историята на България след Втората световна война и до наши дни, историята на българския национален въпрос след 1878 г., историята на света и международните отношения в ново и най-ново време, помощните исторически науки и информатиката.
Към Института са привличани млади учени, които осъществяват връзката между миналото и бъдещето на историческите изследвания. Учените от Института поддържат сътрудничество под формата на проекти с редица научни центрове в страни от Европейския съюз, САЩ, Русия, Китай. /ИРС