Книгата на Йордан Ефтимов „Преди да измият кръвта“ беше представена днес на Софийския международен литературен фестивал от автора й и от доц. Георги Лозанов. 
„Тази книга представлява някаква форма на лирически дневник, тоест, събраните в нея стихотворения наистина са написани от последните дни на февруари до средата на септември тази година. За първи път в моя книга под стихотворенията има дати, но подредбата не е по хронология. Тоест, хем е лирически дневник, хем не съвсем", каза Ефтимов.
„Стихотворенията са част от един поток на осмисляне на това, което се случва. Така че думата стихосбирка не е съвсем точна. Трябва да призная, че текстовете в тази книга са някакъв опит да се справя с потока от новини и най-вече - снимки и видеа, с които бивахме заливани в социалните мрежи, но това не е съвсем вярно. Аз всъщност трябваше да се справя с потока от сюжети, от наративи, които се появиха във връзка с войната. Много от тези наративи не успях да осмисля и да напиша текстове. Може би ще продължа да пиша по повод и във връзка с тази война. Действително, водещият момент беше опит да се справя с това, което се сблъсквам всекидневно, и което не ме остави, и не ме оставя до ден днешен",  каза още той.
„Тази война е много важна за нас, защото ни припомни пет-шест неща, които сме забравили или не сме успели да видим. Първото е, че човечеството непрекъснато живее във война. Ние живеехме в илюзията, че в Европа не е имало война от 70 години. Забравихме, че в Югославия имаше война само преди 20 години, съвсем близо до нас, и дори паднаха ракети в български села. Второто, което бяхме забравили, е, че човекът живее във война. Третото, което може би не бяхме видели добре, е, че тази война в Украйна тече не от февруари, а поне от 2014 година. Четвъртото, за което бяхме слепи или поне аз самият не си давах сметка, е, че България участва от първия ден на тази война", каза Йордан Ефтимов. „Руските жълти медии, които са много силни, редовно споменават пророчества на Ванга за победата на руското оръжие. Така че, най-малкото, с помощта на образа на Ванга, ние сме вече във войната", добави той. „И последното, което наистина мисля, е, че най-добрият начин, по който може да завърши за България тази война, е с тоталния крах на руското оръжие. Не заради света и заради правилната кауза, или заради това, че агресорът винаги трябва да губи - неща, които мисля, а най-прагматично - ние, българите, ще се спасим от руския ботуш само ако някой друг се справи с руския ботуш. Тоест, ако искаме в България да има свобода от руското влияние, друг някой трябва да ни го извоюва, в случая - украинците", каза още Йордан Ефтимов.
„Това е първата в световната литература стихосбирка за войната в Украйна", каза доц. Георги Лозанов. По думите му авторът на „Преди да измият кръвта“" постъпва като истински класически интелектуалец. „Като излъчване и като лайфстайл едва ли може да бъде сложен в тази матрица на класическия интелектуалец, но този жест го прави такъв изцяло. Защото, перифразирайки една фраза на Витгенщайн, който казва, че за това, което не може да се говори, трябва да се мълчи, тук е обратното - това, за което трябва да се мълчи, трябва да се говори", добави Лозанов.
„За войната трябва да се говори. Интелектуалецът има дълг да говори по отношение на тези неща, за които не трябва да се мълчи, и които не трябва да бъдат обличани в мълчание. Такава тенденция войната в Украйна да бъде обличана в мълчание започна бавно, в началото на войната, и постепенно нарасна, и сега войната е, общо взето, в облак от мълчание. В някакъв смисъл, книгата на Йордан Ефтимов е битка с руската пропаганда. И то битка - доста ярка, с много голям поетически потенциал, включително и това, че руската пропаганда присъства със собствените си клишета в немалко сюжети от стихотворението", каза още доц. Лозанов.
Както писа БТА, в стихосбирката „Преди да измият кръвта“ са включени 62 записки от войната, сред които „Това не е първата война”, „Така каза Ванга, Шойгу и шаманите”, „Изгубени във фалшивите новини”, „Танкове канибали и танкове, чакащи трансплантация”, „Войната е перманентна печалба за абсолютно всички”, „Съветът на дроновете”, „Версии за края на войната” и „Окопите като произведения на изкуството”.
„Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да различи честността от лъжата, боята от кръвта. Кръвта, която още не е измита. Истинска съвременна антивоенна книга“, коментира ректорът на Нов български университет (НБУ) Пламен Дойнов, който заедно с Бойко Пенчев е редактор на стихосбирката.
Автор на корицата на книгата е Станислав Беловски. За произведението си по стиховете на Ефтимов визуалният артист взима за основа кадър на фотографа Айвър Прикет от разрушения град Бородянка.
/ДД