"Темата за четничеството е много дискусионна в българската историография, защото съществува теза, че то е остаряла тактика за успех в Национално-освободителното движение. Крайно време е да признаем, че четническата тактика има дълъг живот и без нея трудно би могло да се осъществи национална революция." Това каза днес в Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков" - Сливен проф. д-р Пламен Митев при представянето на сборника „Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през ХIХ век“, изготвен под научната му редакция.
Сборникът съдържа 17 доклада на историци, които трябваше да бъдат представени на Национална научна конференция в чест на 180-годишнината от рождението на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 2020 г., но научният форум бе отменен заради пандемията от КОВИД-19.
По думите на проф. Митев идеята за конференцията е възникнала през 2019 година при чествания край село Свежен по повод годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, когато за пореден път е била възобновена дискусията за съдбата на Хаджи Димитър и за местоположението на неговия гроб и тленни останки. "В Сливен тази тема е много чувствителна", коментира професорът и допълни, че в сборника тази тема е засегната в статия на проф. Вера Бонева. Според него този спор може да бъде решен с ДНК-анализи на костен материал.
Шест от статиите в сборника са пряко свързани с делото на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в четири от тях акцентът е върху личности и участници в различни четнически акции, а два от текстовете са посветени на регионални краеведски изследвания, свързани с местни четнически акции - на копривщенските и габровските чети, каза проф. Митев. Разработките разглеждат и съдбата на заловените участници във въоръжената чета от 1868 г., на бойния ѝ път през Павликенския край, на въстанието на селяните от Северозападна България от 1850 г. и други теми.
Проф. Митев отбеляза опита да се изведе друг тип оценка за четничеството, като даде пример със статията на проф. Пламен Павлов, който прави сравнение между двамата войводи като личностно развитие, израстването им в Национално-освободителното движение до ниво на всепризнати четнически водачи. Двамата са родени в една и съща година, за тях се твърди, че нямат високо образование, подценяват се личните им качества, които ги издигат като авторитети пред техните съмишленици., посочи проф. Митев. Те са първите, които получават общонационална форма на признание на заслугите си като водачи, като политически опит, като политически замисъл, като хора, които имат своята визия за бъдещето на свободна България, каза той.
В представянето на сборника участваха и проф. Орлин Събев, проф. Вера Бонева и д-р Чавдар Ангелов, които са сред авторите, представили научни статии в изданието. Проф. Събев ще представи утре (9 декември) в сливенския музей книгата „Документи за Георги Раковски в османските архиви“.
Сборникът е съставен по инициатива на Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков" - Сливен и с финансовата подкрепа на Общинския фонд „Култура".