Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Предложената бележка е посветена на произхода и значението на една от по-рядко използваните еврейски думи в нашия език – осанна. В българския език тя има следните значения: 1. Тържествен възглас в иудео-християнското богослужение, използван по време на церемонии, процесии и някои еврейски молитви. 2. Тържествен възглас по време на християнското богослужение, припомнящ възгласите на тълпата, посрещнала Христос при влизането му в Иерусалим, за да празнува Пасхата. 3. Химн, изпълняван по време на католическата Връбница. 4. Прен. Песен, триумфален възглас, радостен възглас, химн. 5. Прен. Слава! (Г. Армянов, Б. Георгиев, Ив. Касабов, Л. Крумова, С. Павлова, М. Чоролеева. Речник на чуждите думи. С., „Атлантис“, s. a., с. 201). 
Тази заемка се използва сега предимно в християнското богослужение. Тя е включена в молитва, която хорът пее по време на пресъществяването на св. Дарове на Литургията на верните, а също така присъства и в Тропар на Неделя Връбница, гл. 4. Думата „осанна“ е включена и във фразеологизма „пея (викам) осанна някому“ – изразявам пълна преданост към някого и го превъзнасям. 
Думата „осанна“ по произход е еврейска (вж. евр. נָּא הוֹשִׁיעָה [hошиаh на]). Този възглас е образуван от думите הוֹשִׁיעָה [hошиаh] „спаси” и נָּא [на] „моля”. Думата נָּא е определяна различно в различни пособия и справочници по иврит – като възклицание, частица, междуметие, и обръщение. По произход тя е сродна с етиопската дума נא и се поставя след глаголи, изразяващи предимно искане, молба или поощрение, като служи за усилване на тяхното значение. 
Следователно буквалното значение на този възглас е „моля, спаси!”. Изразът е засвидетелстван в Пс 118: 25: „О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!“ (Пс 117: 25 в Синодалната Библия). Понеже е свързан с понятието за спасение, той може да се отправи единствено към Бога. Така се изразява идеята, че само Господ може да даде спасение на човека. 
Пс 117, в който е употребен възгласът, вероятно е написан след завръщането на евреите от Вавилонския плен и завършването на Втория храм. В Пс 117: 25 – 26 се изобразява процесията, която отива към Йерусалимския храм и пее: „Благословен, който иде в името Господне!”. Построяването на Храма е видимо проявление на Божията помощ спрямо богоизбрания народ (вж. Пс 117: 22 – 24).
В юдаизма „осанна“ е молитвено възклицание, включено в богослужението на седмия ден на празника Шатри. Той е празник, установен в памет на палатките, в които живеят израилтяните в пустинята след Изхода от Египет. Библията го нарича „празника на събиране плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд” (Изх 23: 16; срв. Изх 34: 22) и определя той да се празнува 7 дена (Вз 16: 13; срв. Изх 23:16 и Лв 23: 39). Шатри започва в 15-я ден на месец тишри – първият месец от еврейския календар. Затова Тората посочва, че Шатри се отбелязва „в края на годината” (Изх 23: 16; 34: 22). 
Шатри е един от трите еврейски празника, свързани със селскостопанската година. От Древността той е сред най-важните празници, свързани с религиозното поклонение и затова се нарича „празник Господен“ (Лв 23: 39; Сд 21: 19) или само „празник“ (3 Ц 8: 2, 65; 12: 32). Освещаването на Храма в Йерусалим става на празника Шатри (то е подробно описано в 3 Ц 8 гл.).
В Тората са фиксирани две специални заповеди, свързани с празника Шатри: „В първия ден вземете си вейки от хубави дървета, вейки от палми и вейки от широколистни дървета и от речни върби, и веселете се пред Господа, вашия Бог, седем дена. [ … ] В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници, за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя.” (Лв 23: 40, 42 – 43). 
Еврейските законоучители са посочили точно дърветата, от които се вземат клонките за празника. Всеки евреин трябва да държи такива клонки през първия ден на празника Шатри (срв. Лв 23: 40). Тези клонки трябва да се държат специално и при произнасянето на Пс 113 – 118 (в Синодалната Библия това са псалми 112 – 117). 
И така, Шатри е религиозен празник, посветен на Бога и изразяващ надеждата за спасение, което идва от Господа. Затова и разглежданото възклицание на този празник. Заедно с това възгласът „осанна“ изразява и ликуването по повод на очакваната благодат от Господа. 
Еврейската дума е преминала в новозаветния гръцки език, а чрез гръцкото езиково посредничество е възприета и в нашия език още през старобългарската епоха.

Иво БРАТАНОВ