От Националното представителство на студентските съвети (НПСС) на висшите училища настояваме за допълнителни средства, защото в тази икономическа криза трябва да има повишение на студентските стипендии. Изпратили сме писмо до бюджетната комисия на Народното събрание с искане за увеличение с 11 милиона лева, за да има повишение на студентските стипендии с 12 процента през 2023 г., съобщи в интервю за БТА, за днешния празник 8 декември, председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев.
Той каза, че сега в постановление 90 на Министерския съвет описано как се отпускат стипендиите на студентите. Към днешна дата минималният размер на стипендията е 85 лева, а максималният размер на студентската стипендия е 180 лева, уточни Парушев.
Ако се отпуснат допълнителни 11 милиона лева, най-ниските стипендии ще може да са около 100 лева, а най-високите - над 200 лева
"Искаме допълнителни 11 милиона лева, за да има увеличение на студентските стипендии с 12 процента. Това означава, че ще се вдигне горната граница на стипендиите, която сега е 180 лева, с възможност да се повиши над 200 лева. По този начин най-ниските стипендии ще се повишат от 85 лева на около 100 лева. Това ще бъде минимумът и вече самите университети и студентските съвети ще преценяват как да се разпределят стипендиите - дали на повече студенти по 100 лева, или по 150 лева, или на по-малко студенти, само на отличниците - по 200 лева. Това е вид политика на университетите", обясни председателят на НПСС.
Например сега, когато има повече отличници, съветваме по-голям брой студенти да получават стипендии от 140-150 лева, отколкото по-малко - максималната сега стипендия от 180 лева. Ако се получи това увеличение на средствата за стипендии, ще има повече пари в бюджетите на университетите и ще може стипендии да получават не само студентите с успех 5,80 или 6,00, а и студенти, които са с успех - 5,30, 5,20 или 5,00, каза Даниел Парушев. 
Той обясни, че стипендиите по 90-о постановление на Министерския съвет се отпускат по успех и по доход. Това означава, че когато студентът предостави документи, че доходът му е нисък, на базата на средствата на неговите родители за шест месеца назад, се преценява каква стипендия ще получава - по доход или по успех.   
От НПСС продължават да настояват стипендии да получават и студентите от частните университети
От Националното представителство на студентските съвети продължаваме да настояваме и студентите от частните висши училища в България да получават стипендии, заяви Даниел Парушев. Той отбеляза, че "тази политика се е оказала по-сложна, отколкото са очаквали, защото не срещат обединение във всички държавни висши училища и като цяло, в системата на висшето образование". Убедени сме, че това искане е правилно, защото не трябва да има такава дискриминация към студентите от частните университети. Затова и заместник-председателят на НПСС е от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", за да продължим тази наша политика, каза Парушев.
Той уточни, че това искане няма да може да се осъществи за кратко време, но то може да стане само, когато има редовно правителство, за да му представят своите приоритети. Трябва да има законови промени, за да може и студентите в частните университети да получават стипендии, обясни Парушев. Той добави, че сега стипендии получават само студентите в държавна поръчка, които учат в държавни висши училища. Студентите в частните висши училища плащат много по-високи такси и сега получават някакви средства, но това са от самите университети. Всеки частен университет решава дали да отпуска такива средства на студентите и колко да са те. Например, общината в Бургас отпуска стипендии на Бургаския свободен университет, но това е отделен случай. От НПСС искаме да има единни правила за всички студенти в частните университети, които ще са най-справедливи за тях, каза Даниел Парушев.
 
От НПСС искат от Националния план за възстановяване и устойчивост да бъдат отпуснати средства и за студентските общежития, а не само за ученическите
"НПСС има и друго важно искане и сме се обърнали към вицепремиера Атанас Пеканов и към министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов, защото по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) сe отпускат 150 милиона лева за ремонти на ученически общежития. До 2 декември имахме възможност да възразим и сме го направили, защото за студентските общежития и изобщо за системата на висшето образование, няма средства в НПВУ. В него има само средства за изследователските университети, които вече са десет. По Националния план за възстановяване и устойчивост ще се изграждат STEМ центрове в над 2200 училища в страната и това е свързано с роботизацията и новите технологии в средното образование. Но как ще се направи връзката между училищното и висшето образование, след като и сега има държавни висши училища, в които се използва черна дъска и тебешир", коментира председателят на НПСС.   
Той каза, че от "НПСС са направили предложение към вицепремиера Пеканов и към образователния министър проф. Пенов две трети от тези 150 милиона лева, които са за ученическите общежития, да бъдат пренасочени към студентските общежития, защото сега в тях живеят 50 000 студенти". Ученическите общежития са малки, нямат такава голяма леглова база, каквато имат студентските общежития, а учениците, живеещи в тях не са много. Искаме да бъде направена тази промяна в Националния план за възстановяване и устойчивост, за да се отпуснат средства и за студентските общежития, заяви Даниел Парушев. Той съобщи, че тази позиция не е само на НПСС, но се подкрепя от Съвета на ректорите на висшите училища в България и от Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. 
Сега в студентските общежития в страната живеят 50 000 студенти, а миналата година са били 35 000
Сега в студентските общежития в страната живеят 50 000 студенти, а миналата година бяха 35 000. Това увеличение се дължи на факта, че преди две години имаше онлайн обучение в университетите заради пандемията от КОВИД-19, а сега вече студентите имат присъствено обучение, каза Даниел Парушев. 
По думите му втората причина за увеличения брой на студентите в общежитията сега е заради високите цени на квартирите на свободен наем, които са се повишили заради инфлацията в страната. "Родителите не могат да си позволят да отделят по 600-800 лева за свободен наем на техните деца, които са студенти в друг град", обясни Парушев. 
Той подчерта, че интересът към студентските общежития сега е подобен на този, който беше преди десет години, когато беше голямата икономическа и финансова криза у нас и в света. Молбите само до септември от желаещи студенти да живеят на общежития бяха над 50 000, каза председателят на НПСС и уточни, че през януари ще има точна бройка във всеки един студентски блок по колко човека живеят.