Валери Иванов е завършил сегашната Професионална гимназия по речно корабостроене и корабоплаване през 1973 година със специалност корабни машини и механизми. След отбиване на военната си служба през 1975 година започва да учи специалността „Двигатели с вътрешно горене“ във варненския Технически университет /тогава Висш машинно-електротехнически институт/. През 1978 година се прехвърля на задочно обучение на същата специалност в Русенския университет и започва работа в Дунавски драгажен флот. През 1981 година завършва висшето си образование и започва да се изкачва по стъпалата на йерархията. Девет години по-късно, през 1990 година, инж. Иванов става началник на най-голямото поделение за добив на инертни материали в Драгажния флот. През септември 1991 година е вече управител на фирмата, в чиято приватизация участва през 1997 година и от 2003-а е неин мажоритарен собственик.

- Г-н Иванов, честит празник! С какво този Никулден е различен от предишния?
- Не бих казал, че е по-различен. Това, което може да се каже, е че този Никулден „Дунавски драгажен флот“ - Русе започва 60-ата си годишнина. Той е създаден през декември 1962 г. като официално през март 1963 г. с постановление на Министерски съвет се обособява като самостоятелна стопанска единица със съответните подразделения във Видин, Лом, Оряхово, Свищов, до Силистра. 
- Все пак тази година беше пълна със събития и то все неприятни - война, инфлация, енергийна криза. Как се отразиха те на ДДФ?
- Затова пък миналата година имаше още пандемии, най-различни видове забрани. Отражение естествено имаше. 
На 24 февруари започна война в Украйна, на следващия ден отпаднаха договори, които имахме за превоз на торове и други неща
Сега расте търсенето на транспорт за въглища нагоре по реката. Но превозите представляват много малка част от нашата дейност, така че като цяло всички тези събития не ни се отразиха съществено. Имаше години, когато 25-30% от годишните ни приходи са идвали от транспорт. Сега делът им е символичен.  
Колкото до кризите... Аз съм вече 45-а година в ДДФ, 33-а година откакто съм началник и работодател и вече почти 20 г. от 2003 г. съм мажоритарен собственик. Работата и дейността на ДДФ винаги е била съпътствана от трудности от най-различно естество и преди всичко от природата. На нас ни пречи ниската вода, пречи ни и високата вода, пречи ни и ледоходът, пречат ни силните ветрове. Така че трудности винаги е имало. През годините може да се каже, че е имало възходи и падемия. За съжаление през последните 30 години ситуацията е повече падения отколкото възходи.
- Какви са причините за тези падения?
- Когато е създаден ДДФ в началото на 60-те години той се е развивал с изключителното съдействие на държавата по отношение на инвестиции в развитие на драгажната флотилия. В резултата на това в края на 80-те от река Дунав се осигуряваха около 1/4 от необходимите материали за строителството в България. При консумация тогава от 24-25 млн. куб. м от река Дунав от Видин до Силистра се вадеха 4,5-5 млн. кубика. Също толкова вадеха и от румънска страна.
По този начин се постигаше баланс в реката по отношение на наносите, които тя безмилостно носи
по 10-12-15 млн. куб метра всяка година. Не се интересува коя държава кой я управлява и как я управлява. Беше постигнат баланс - колкото донася Дунав, толкова се вади. Второто преимущество беше, че инертните материали от реката са най-качествените. С материали от Дунав са построени всички тънкостенни подпорни елементи на Аспаруховия мост, правеха се стоманоботенните тръби и т.н. След промените и спада на строителството и преструктурирането на икономиката добивът на инертни материали от реката рязко намаля и в резултат през следващите 30 години Дунав си носи своите 10 млн. куб. метра, а ние вадим 10 пъти по-малко. Ние годишно вадим 300-400 хил. тона, а един кубик е 1,5-1,7 тона. Затлачването на Дунав се вижда от влошената обстановка около корабоплаването. Преди години в българо-румънския участък в периоди на ниски води имаше 2-3 прага. Преди време Министерството на транспорта изнесе данни, че вече стават 20-25. През 2002 г. минималната кота при Русе беше -73 и имаше затруднения, но не спря корабоплаването. Тази година почти достигнахме тази кота и движение по Дунав нямаше 2-3 месеца.
- Казват, че трябва само един по-дълбок канал да се направи, за да минават корабите, не да се изгребват всичките наноси.
- Точно това е. Големите беди дойдоха и със зелените. Не може да вкараш в Натура 2000 цели водни повърхности, в които тази дейност е забранена. В същото време обаче може да се изсичат дървета по островите. Аз не знам птиците да гнездят под водата. А за толкова години моите служители нито веднъж не са ми казали: „Не намерихме баластра, ама извадихме две секции с риба“.
70-80% от териториалните води на река Дунав са в Натура 2000 и защитени зони, за мен това е пълна глупост
Още повече, че по отношение на опазване на бреговете винаги Агенцията за поддържане и проучване на река Дунав е спазвала правила и на определени разстояния от острова те не ти дават да работиш. Сега наложиха едни зони, сервитутни ли какви и в резултат няма къде да се вади. Геоложки проучвания от 80-те години показаха, че в българо-румънския участък на Дунав има запаси от инертни материали, които при тогавашните темпове на строителство ще ни стигнат за 400 години. Само че трябва някой да ги извади, а пречките за това се увеличават.
- Значи хем няма откъде да вадите, хем ви вдигат и таксите за вадене?
- Това е което ни се отрази най-болезнено - увеличението на таксите. Напълно нелогично за мен, направено от незнание или не знам какво. 2012 г. от 10 ст. станаха 1 лев на кубик, а през 2017 г. станаха 2,55 лева. Преди две години казаха, че тези такси ще се плащат вече не на реално добито количество, а на заявено. А 
Дунав няма нищо общо с една сухоземна кариара, в реката вземаш някакъв район, но дъното е динамично променяща се структура
Можеш да извадиш нещо, но може и да не извадиш нищо. Това ни кара да заявяваме по-малки количества. И никой няма полза от тази работа. 
Друг проблем е суперцентрализацията в държавата, защото всичко се съсредоточава в София. Преди години една част от кариерните такси отиваха в бюджетите на общините. Когато копаеш в акваторията на община Русе, Община Русе получава пари, когато копаеш в Сливо поле - Община Сливо поле получава пари. Кметовете ни ухажваха и ни викаха „Айде бе, няма ли дойдеш малко тук да повадиш, да поразчистиш. Защото знаят, че ще им влязат пари. Същата работа като с таксите за Дунав мост. 
- Колко моряци на ДДФ ще празнуват днес Никулден?
- От 1990 г. до 2000 г. поддържахме 150-160 души средносписъчен състав. Сега от няколко години сме наловина - 70-80 души. Това е болезнена тема, защото няма кадри. И ненормалното е, че в Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване няма специалности за корабни механици и за корабоводители. Работят здрави пенсионери. И не само при нас е така.
Необхима е каддинална реформа на образованието
Друг голям проблем е закриването на корабостроителницата. Сега ходя да правя ремонт в Браила, Кладово или Гюргево. И навсякъде ме питат какво сме направили с нашата корабостроителница. Единия кораб го ремонтирахме, предстои такъв ремонт на втория и третия. И на деветте останали секции. Но е голям наплив навсякъде. Над 300 плавателни съда има регистрирани в Морска администрация.
- Всичко това не е никак оптимистично и някак не подхожда на празнично интервю.
- Празникът е да сме живи и здрави. Но иначе това е, което отличава всеки Никулден от предишния - става все по-лош и по-лош. Не съм вярвал, но собствената ни държава убива полезни дейности и полезни неща. А драгирането на реката е дори въпрос на национална сигурност.