В света на футбола има много примери на футболисти, останали на терена след навършване на 40 години. Повечето от тях обаче, като италианците Дино Дзоф и Джанлуиджи Буфон, са вратари. Да не подминаваме и 46-годишния вратар на „Славия“ Георги Петков, който все още не е обявил официално край на кариерата си, но е ясно, че това е последният му сезон. А абсолютният рекорд се държи от англичанина сър Стенли Матюс, който записва последния си официален мач на... 56 години!
Има обаче един полеви футболист от Североизточна България, който държи фронта на респектиращите 49 години. Той се казва Ивелин Спасов и както е тръгнал, може да подобри постижението на Матюс. Днес Спасов е футболист и титуляр в младия отбор на „Локомотив“ /Русе/. Затова за нашите читатели ще бъде любопитно да прочетат специалното му интервю за „Утро“.

- Ивелине, здравей! Извинявай, но как се тича след топката на 49 години?
- Може да звучи странно, но все още се чувствам много добре. Никога не съм употребявал алкохол, цигарите са табу, спазвам железен режим. Освен това съм учител по физкултура в Тутракан и редовно спортувам с учениците - фитнес, тичане, волейбол, футбол, различни упражнения. Аз съм такъв живак, че буквално 24 часа в денонощието съм в движение.
- Хубаво, но как на тази възраст се надбягваш с младите?
- След най-силните си години играя като централен защитник, позиция, на която някои недостатъци се компенсират с мислене, с правилно пласиране. Справям се и с тичането. 
След мачове въобще не се чувствам толкова изтощен. Затова пък съм свидетел как някои млади момчета влизат като разерви за 15-20 минути и после не могат да си кажат името
Като че ли са качили планина.
- Как реши да ставаш футболист?
- Бях на 6 години, когато започнах да тренирам в родния ми град Тутракан. На 14 вече играех наравно с батковците. После, вече като ученик в Силистра, бях част от юношите на „Доростол“. На 15 години бях капитан, а на 17 ми предложиха първи професионален договор. А тогава за отбора играеха варненските легенди Тодор Марев и Тодор Атанасов. А кой беше старши треньор? Самият Васил Методиев-Шпайдела! Този човек беше много строг и дисциплината при него беше като в казармата. Всички гледаха с респект към него, Марев и Атанасов, които бяха с по 300 мача в „А“ група. Като виждам сега какво е отношението на младите към по-опитните играчи, ме обхваща отчаяние. В съблекалните е като в детска градина. Всеки прави каквото си иска.
- На какъв пост играеше?
- Винаги, докато бях по-млад, съм бил ляво крило-халф. В „Доростол“ ми потръгна, вкарвах гол след гол, но скъсах кръстни връзки и 9 месеца бях аут. Използвах това време да се запиша в Националната спортна академия. Там срещнах проф. Михаил Бъчваров /познат от великата спортна игра за деца „Бързи, смели, сръчни“, б.а./. Той ми направи специална програма за възстановяване и ми помогна много. Пооправих се и заиграх за отбора на НСА. Първия сезон вкарах 28 гола в Софийската трета лига. Тогава на тези мачове идваха известни треньори. Не ги мързеше да търсят талантливи момчета. 
Гледаха ме хора от ЦСКА, „Септември“ и... „Дунав“!
Тогава старши треньор на дунавци беше Аспарух Никодимов-Паро. Той ме хареса и подписах договор. Всичко в Русе тръгна по вода, но на един мач с „Корабостроител“ получих нова контузия - счупени костици на глезена. Едно момче, мисля, че беше Ценко Серафимов, ми влезе лошо и белята стана. Хайде към Тутракан и в гипс! След ходене по мъките се върнах и за един сезон отбелязах 25 гола, включително в мачове за купата. В една зима бяхме домакини на „Левски“ /Сф/ в двубой за купата. Победихме гранда с 2:0. Забих първия гол от фаул, а после навързах защитата и подадах на Игор Кислов за второто попадение. След мача старши треньорът на „Левски“ Георги Василев-Гочето и изпълнителният директор Андрей Желязков ме привикаха: „Идвай да подписваш с нас!“. Бях много изненадан. Но как ще подписвам - имах договор с „Дунав“ за още една година! Но може ли да те искат от „Левски“ и да останеш равнодушен! Мислих, мислих, използвах една клауза за неизплатени ми пари от русенския клуб и разтрогнах договора си. В „Левски“ бяха големи имена - като почнеш с Наско Сираков. Хубаво, но ме поискаха и от Шумен. Ела, казаха ми, да играеш една контрола. Влязох като резерва, вкарах два гола и договорът беше на масата. В Шумен станах четвърти в листата за стрелците в „А“ група. Вкарах 10 гола. 
От „Левски“ обаче ме наблюдаваха и вече ме взеха
Тренировките за кондиция бяха жестоки. Няма да забравя колко тонове с щанги трябваше да прехвърляме в Сандански. Моята мускулатура обаче е по-особена и не поема силови натоварвания. За капак по време на подготовката Елин Топузаков ме блъсна и скъсах мускул. Нови 6 месеца ядове и без футбол! Старши треньор бе Георги Цветков-Цупето. Играта ми му допадаше и влизах в плановете му. Ставаха обаче рокади и Цупето бе сменен със Стефан Грозданов. Грозданов доведе от „Локо“ /Сф/ любимеца си Георги Борисов, също ляво крило. За мене беше ясно накъде отиват нещата, а и той ми каза, че няма нужда от мене.
- И после в „Левски“ /Кюстендил/ при Паро?
- Точно така. От „Герена“ ме изпратиха с мотива, че отивам на „обиграване“. Тогава спонсор на двата клуба бе един и същи човек /покойният бос на „ВАИ Холдинг“ Георги Илиев - б.а./. В Кюстендил за един полусезон вкарах 8 гола. Върнах се в „Левски“ /Сф/, където стана ясно, че ще ме преотстъпят на „Славия“. Добре, казах си, така да е. С шефа на „белите“ Венцеслав Стефанов се разбрах бързо. Когато ме попита имам ли някакво специално условие, му казах, че е само едно - жена ми беше бременна с дъщеря ни и поисках апартаментът да е с парно. Нямаш грижи, отвърна Стефанов. Отиваме един ден с човек от „Славия“, който отговаряше за настаняване на футболистите, до съответния жилищен блок. Влизаме вътре - не виждам парно и радиатори. Питам го - що така? Той почна да ми говори на едро, че виж ти, какво толкова се съобразявал с мене. Кой съм бил аз! 
Не издържах и му отвъртях един шамар
На другия ден чета във вестниците: „Дисциплинарно наказание за Ивелин Спосов за срок от една година!“. Без да се посочва причина. Лъчо Танев беше мой мениджър. Той се ядоса и вдигна телефона: „Стефанов, искам до 15 минути картотеката на Спасов да е на бюрото ми!“. Ама?! „Няма „ама“, 15 минути! Иначе няма да продам нито един играч на „Славия“. После Танев се успокои и ми каза: „Не се тревожи. Ще ти намеря отбор!“. Така се озовах в „Пирин“, където си партнирах с Петьо Михтарски. Преди това решиха да ме пробват в контрола - 2 гола! Времето ми в Благоевград беше най-светлият период в кариерата ми. Хората бяха много коректни. 
Помогнах на отбора да остане в „А“ група с 10 гола, а междувременно получих оферта от Германия
Помолих шефовете да не играя в последните 2 мача, за да се предпазя от контузия. Бяха точни. Благодариха ми за помощта, бяха много сърдечни. Ако ме питаш кой е отборът на сърцето ми, то това е „Пирин“!
- А „Левски“?
- „Левски“ е несбъдната мечта. Та точно столичани ме продадоха в Германия на „Локомотив“ /Стендал/. Почнах с 5 гола в първите 5 мача. После клубът фалира, излязох на борсата, нататък преминах в „Бабелсберг“ /Потсдам/, а когато „Локомотив“ се съвзе, получих покана да се върна. Там бях капитан, а и станах два пъти голмайстор на Трета лига. В един момент обаче не ми се оставаше в Германия и звъннах на Димитър Димитров-Херо, който беше старши треньор на „Локо“ /Пд/. „Знам какво можеш, искам само да те видя как си физически“, отговори Херо. Паро обаче беше старши треньор на гръцкия „Патрайкос“. Като разбра накъде вървя, ми се обади: „Какъв Пловдив! Пак ли по мутренски отбори? /спонсор на „Локо“ вече беше същият Георги Илиев - б.а./ 
Послушах го, тръгнах за Гърция и направих най-голямата грешка в живота си
„Локомотив“ стана шампион, а Паро Никодимов бе уволнен след 3 мача. Новият бос на „Патрайкос“ освободи всички чужденци.
- Имаше ли вариант след тези митарства да се върнеш в „Дунав“?
- Ферарио Спасов ме искаше през 2006 година, но нещо се разминахме.
- В кои, освен в звездните отбори, мина още кариерата ти?
- Играх за „Трансмариска“ /Тутракан/, „Белица“, „Кубрат“, „Левски“ /Главиница/, два сезона в „Дунав“ /Батин/.
- А как се стигна да екипа на „Локо“ /Русе/?
- Помолиха ме да помогна в няколко мача и доколкото усещам, ще искат да помогна и през пролетта.
- Има ли други спортисти в семейството ти?
- Синът ми Стилиян беше 5 години в школата на „Лудогорец“ и стана шампион на България
И той е лява крило, но силният му крак е десният. После счупи крак на мач със „Славия“ и сега опитва да върне формата си като футболист на „Септември“ /Тервел/. Дъщеря ми е ветеринарен лекар в Стара Загора, а съпругата ми е старши учител в училището, в което работя. Тя е бивша хандбална националка и също преподава физкултура.
- И колко още мислиш да си на футболния терен?
- Аз не се стремя към рекорди. Както виждаш, бях в много сериозни отбори, не се срамувам, че играх и за малки тимове. Важно е сърцето. Ако младите не го разберат, а за съжаление - не виждам да им трепва - няма да направят нищо. Те въприемат понятието футболист като етикет, а не като любов, която иска пълна отдаденост и много труд.
- И един последен въпрос - след като си видял толкова много във футбола, имаш ли любим отбор?
- В България е „Пирин“. Обожавах играта на „Милан“ с феноменалните нидерландци Гулит, Рийкард, Марко ван Бастен. Считам, че това е най-великият клубен отбор за всички времена.