Братът на Пенчо Славейков - Христо Петков Славейков, е представлявал жителите на Кюстендил в девет Народни събрания, разказа пред БТА историкът от Регионалния исторически музей в Кюстендил доц. д-р Ангел Джонев. Днес се навършват 160 години от рождението на Христо Славейков. Той е погребан в Кюстендил, а от брака му са единствените наследници на рода Славейкови.
"Има видни кюстендилци с международно значение и авторитет, който надхвърля държавните граници, но има и кюстендилци, които не са родени в града, но поради стечение на обстоятелствата, се превръщат в местни жители. След Освобождението, когато Кюстендил е окръжен и околийски център, в града пристигат много специалисти в различни области, не само от тогавашните граници на държавата, а дори от чужбина, които живеят и се реализират в Кюстендил", разказа историкът Ангел Джонев.
Като най-значим административен център в периода от 1880-1912 година в Югозапада, Кюстендил се развива благодарение на знакови фигури, а част от тях се реализират в обществено-политическия живот. Забележителното е, че част от хората, които идват да живеят и работят в Кюстендил, пристигат като специалисти, но в последствие част от тях стават народни представители, окръжни управители, кметове на града.
Христо Славейков остава в сянката на баща си Петко Славейков и малкия си брат Пенчо Славейков. Това обаче не значи, че той не е символична фигура в обществено-политическия живот. "По отношение на паметта в историята, имаме един период, в който тя е изличена. В този период съвсем други хора са представяни като герои и Христо Славейков не е сред тях. Във времето след началото на промените, тези години по никакъв начин не бяха "наваксани", така че подобни фигури да получат заслужено признание", разказва историкът.
Христо Славейков остава в сянката на фамилията на творци, общественици и политици, въпреки че той не е само известен специалист и юрист, той е общественик, политик, окръжен и общински съветник, депутат в девет народни събрания в следосвобожденска България, председател на Народното събрание и министър на правосъдието.
Христо Славейков е роден в Трявна на 30 ноември 1862 година, в многолюдното семейство на Петко Рачов Славейков. В 80-те години на 19 век за кратко се докосва до Кюстендил, където работи в Окръжния съд, но след това завършва право във Франция и се отдава на юридическия занаят. След 1890 година той се установява в Кюстендил като председател на Окръжния съд и остава в града до смъртта си. Жени се за вдовицата на бившия председател на Окръжния съд в града и с това вбесява родителите си, които са с консервативни нрави. "Това обаче е историческият шанс във фамилия Славейкови, защото само по негова линия те имат наследници, въпреки че семейството е многолюдно. Днес само по негова линия има продължители на рода. Част от тях са в Кюстендил, друга - в столицата, трети - по света", разказа Ангел Джонев.
Установявайки се в Кюстендил, Христо Славейков първо работи в Окръжния съд, в последствие се посвещава на адвокатската професия, която упражнява до края на живота си, съвместявайки адвокатската си практика с политическата си дейност. Той е и журналист - издава в Кюстендил вестници на Демократическата партия (в. "Знаме" и в. "Борба"), с която е свързан потомствено. Баща му е съосновател на Демократическата партия заедно с Петко Каравелов, в тази дейност по-късно участва и брат му Иван Славейков.
В Кюстендил Христо Славейков оглавява Демократическата партия, а през 1896 година е избран за народен представител в 9-то НС. По-късно представлява Кюстендил в 11-то, 14-то и в няколко следващи Народни събрания.
Христо Славейков се занимава и с литература и също пише, но не е известен с тази си дейност. Установявайки се в Кюстендил той живее в кокетна двуетажна къща на сегашната улица "Александър Стамболийски", която все още съществува. Развива и един чифлик в махалата "Кошарите" на село Жабокрът, днешното село Ябълково. Там създава ябълкова градина по европейски образец, като специално довежда агроном. "Сградите още стоят и са собственост на фамилията Славейкови", разказва историкът Ангел Джонев. Допълва, че в този чифлик е посещаван и от брат си Пенчо Славейков, който пише няколко стихотворения оттам. Един от примерите за това е произведението "Катунари".
"Славейков е бил широко скроен човек, занимавал се и с лов, откъдето също е черпел обществено влияние. Ангажирал се е с множество проекти в Кюстендил, особено когато е бил във властта, представлявайки Демократичната партия. Има заслуга за изграждането на емблематичния "Железен мост" в града, което е описано в протоколите на Обществения съвет. Той е и един от меценатите на Владимир Димитров - Майстора. През 1903 година група адвокати  и общественици изпращат тогавашния писар от съда в Кюстендил да учи в Рисувателното училище в столицата. Защитник е и на обществени каузи. Пример за това е подкрепата, която заедно с други адвокати оказва на  писателя Стоян Михайловски, когато Княз Фердинанд му завежда дело за обида на Особата.
В 14-то НС Славейков е избран и за негов председател, през 1908-1910 г. Това съвпада с обявяването  на Независимостта на България в Търново. Като председател на Парламента, когато Княз Фердинанд прочита манифеста, Славейков е част от групата в църквата "Св. Четиридесет мъченици" и от името на народа предлага на негово височество да поеме титлата цар на България, което след това прави и премиерът Александър Малинов.
През септември 1910 г. Христо Славейков е избран за министър на правосъдието. Остава на поста до края на правителството на демократите през март 1911 г. Докато работи в София, той не прекъсва връзката си с Кюстендил. Остава да живее в града, откъдето след това няколко мандата е избиран отново за народен представител, разказа още доц. д-р Джонев.
По време на Първата световна война 1915-1918 г., когато в Кюстендил е настанена главната квартира на действащата армия, а градът е военната столица на България, местната власт реквизира за квартира и къщата на Славейков, където е настанен главнокомандващият на българската армия - ген. майор Никола Жеков. Жеков остава в жилището на Славейков от 14 октомври 1915 г. до 29 юли 1917 година. Много пъти е упрекван от тогавашната власт на либералите - на Васил Радославов и тогавашния монарх Фердинанд, в заговори срещу правителството, което става една от причините да бъде изградена вила в местността "Хисарлъка" над града, за да бъде настанен там ген. Жеков, въпреки че връзката между Славейков и Жеков продължава и след това.
Като народен представител в 17-то НС Христо Славейков участва във всички събития в Кюстендил, посреща делегации, сред които последният крал на Бавария - Лудвиг Трети, Сакскобургготския херцог Карл Едуард. Знаково е посещението на 18 май 1918 г. на последния австро-унгарски император Карл Първи.
Обществената кариера на Христо Славейков продължава до смъртта му през ноември 1935 година. Той умира в Кюстендил, погребан е в кюстендилските гробища и остава навеки в града, с който е свързан в продължение на 40-50 години, разказа доц.д-р Ангел Джонев.