Толкова светлина и въздушен порив, толкова наситено усещане за полет и мечтание в синьо и бяло, усещане за светла мъдрост и оптимистично философско възприемане и препрочитане на света около нас... Струва ми се, че няма как да не усетят точно тази изящна атмосфера и тази светла сетивност хората, които са посетили юбилейната изложба на професор Николай Русчуклиев. На тези, които все още това предстои, може да се завижда - те тепърва ще откривдат този различен Русчуклиев, който е обърнал гръб на мрачните и драматично-тревожни тонове и пресъздава по нов начин, с нова колоритна чувствителност света наоколо. 
Жителите на Русе разполагат с тази привилегия - да са първите, които могат да видят този нов период в творчеството на художника, който 
на 15 ноември навърши достолепните 90 години
А самият Русе пък се е превърнал до такава степен в същина на живописеца, че преди шест-седем десетилетия той избира за псевдоним името на града, където идва да работи по разпределение. 
Николай Русчуклиев е роден в Плевен, но скоро след това семейството му се премества в Лом, където неговият баща, прокурор и съдия, е назначен на работа. Там бъдещият маестро завършва ломската гимназия. Междувременно бащата получава ново назначение - този път във Видин. В годините преди 9 септември 1944 година прокурорите и съдиите остават на едно място до три години - за да се предотвратят корупционни практики. 
Дарбата да рисува открива лелята на Николай - Вера Николова, учителка по рисуване в Плевен. Впрочем пак тя първа съзира таланта на Светлин Русев. Но момчето, на което съдбата е отредила да възхищава хората с живописните си платна, е имало още едно увлечение - и то с доста сериозни постижения. Младежът свири на цигулка и дори преди да замине войник на южната граница, е част от Видинския симфоничен оркестър. 
В Художествената академия бъдещият майстор е в класа на проф.Ненко Балкански, сред неговите преподаватели са професорите Илия Петров и Борис Митов. В сегашната изложба, подредена на „Борисова“ 39 от дъщерята на художника Веселина Николова със съдействието на РХГ, е поставен и негов натюрморт от студентските години.
Това е изпитната работа, с която баща ми завършва първи курс в Академията, разказа Веселина Николова. Тогава боледувал дълго и преподавателите му били убедени, че е невъзможно да се подготви за финалния за годината изпит. Но той получава пълен отличен за натюрморта. 
Това е картината, която неговата майка, моята баба, носеше със себе си във всяко свое жилище
След това натюрмортът остана в нашето семейство и винаги е бил на почетно място в дома ни, продължава Николова. 
В юбилейната изложба с няколко изключения всички картини са рисувани през последните две години. Сред изключенията са портрет на съпругата на Русчуклиев - Евгения, с която двамата са изживели заедно 56 хармонични години до нейната кончина. А също и един автопортрет на художника от средата на миналия век. Редом е поставен друг автопортрет - рисуван наскоро. Така експозицията позволява да се отбележи разнообразието от стилови похвати на автора през различните времеви отрязъци, като доминиращото настроение се определя от новите работи. За тях художникът Николай Караджов каза в словото си при откриването: „Колоритът видимо просветлява, което се вижда и в тази изложба, а някои от най-новите творби на Николай Русчуклиев са невероятни колоритни експлозии, истински живописни бижута. Експресивната четка на автора препуска по платното и на множеството портрети и автопортрети, създадени от него“.
Караджов припомни многото участия на Николай Русчуклиев в общи художествени изложби в Русе и в страната, неговите самостоятелни изложби в Русе, в София и в други градове. Той отдели специално място и на преподавателската дейност, като отбеляза: „Проф.Русчуклиев преподава живопис във Великотърновския университет повече от две десетилетия. Либерален педагог, авторитетен художник, обичан от студентите“. За обичта и признателността към учителя говорят не само адмирациите на негови студенти от Великотърновския университет, където той преподава живопис във Факултета по изящни изкуства и след това и иконопис в Богословския факултет. Трепетно го почитат и негови ученички от първия школски випуск, който Николай Русчуклиев, току-що завършил Художествената академия, въвежда във вълшебния свят на изобразителното изкуство. Дами на зряла възраст, възпитанички на Техникума по облекло, бяха дошли в РХГ специално да поздравят своя учител. 
Приготвили му и честитка, която избродирали с български шевици и мотиви
а вътре написали съкровени пожелания. Тези жени останаха разочаровани, тъй като самият професор не присъстваше на юбилейната изложба.
Вълненията щяха да му дойдат в повече, обясни дъщерята на художника и сподели, че за жалост не записала телефоните на ученичките на своя баща. Надява се, че те непременно ще се обадят и ще гостуват на професора, за да го поздравят лично и да си припомнят заедно цветните моменти от неговите първи учителски години.
Като учител той работи повече от 12 години в различни русенски училища, след това се отдава единствено на рисуване - известната „свободна практика“, която преди време много художници можеха да си позволят. В биографията му има и почти десетилетие работа като уредник в Художествената галерия. Следват годините на преподаване във Велико Търново. Успоредно с това Русчуклиев рисува много и споделя изкуството си с публиката и ценителите. За своя разпознаваем почерк, за енергичната му и посветена работа най-вече в областта на портрета, натюрморта и пейзажа, за възрожденската мисия да предаде познания и майсторство на стотици млади хора художникът получава и признания. През 1974 година получава орден „Кирил и Методий“, а за своята 80-годишнина е удостоен с награда „Русе“. Той е известен и с това, че дарява повече от 400 свои платна на 16 галерии в цялата страна. 
Много хора му се обадиха за 90-ия рожден ден, разказва Веселина Николова: „А всеки път, когато говори с бившите си студенти, той е толкова щастлив. Обаждат му се дори и от Англия“. И се радва, че баща й рисува всеки ден. Търси класическа музика по радиото (за съжаление, все по-трудно се намират станции с такава музика), особено любима му е Шестата симфония на Чайковски. И рисува - увлечено и щастливо. Защото това е неговият истински свят, където изразява себе си и всичко, което го вълнува, тревожи и го прави равновесен. 
„Ако някой иска да ме разбере - нека гледа моите картини“, обича да казва художникът. 
А неговият колега живописецът Маньо Манев възкликна, гледайки новите платна на Русчуклиев: „Ако не познавах добре автора и не знаех на колко години е, щях да помисля, че това е рисувал младеж, зареден с оптимизъм и надежди!“. 
Експозицията с новата възхитителна виталност на доайена на русенските художници остава на „Борисова“ 39 до 11 декември.

„Vita brevis, ars longa“!
И слава богу, че е така!

Десетки хора дойдоха на откриването на изложбата - мнозина водени от желанието искрено да поздравят един от именитите русенски художници, някои от любопитство, други от професионален интерес, трети заради виното и бисквитките, а четвърти със съзнанието, че автор, който изразява себе си с такава светла виталност, е рядко и ценно явление, което несъмнено е богатство за града и заслужава адмирации и почитания. 
Направи впечатление оглушителното отсъствие на представителите на градските власти. Единственият русенец с пост, който дойде с голям букет цветя, беше началникът на Регионалното управление на образованието и председател на комисията по култура в Общинския съвет Росица Георгиева. От кметството бе донесен поздравителен адрес, от областната управа нямаше и такава папчица. Местното Дружество на художниците също не си направи труда да поздрави талантливия юбиляр, който е национално име в изобразителното изкуство. 
Разбира се, това звънко отсъствие би могло да се обясни с неотложни ангажименти на трите градски управи - общинска, областна и Общински съвет. Но няма как да не сети човек за дитирамбите и сиропираните поздравления, които редовно се изливат в изложбената зала на „Борисова“ 6, като там дори и автори с видимо скромни заложби биват въздигани до небесата и се радват на подчертано внимание от страна на Белия кораб. 
Не знам защо ми изплува спомен за предишния кметски екип. Декември. В РХГ е дошъл с изложба Ради Неделчев - художникът, пред когото сваля шапка половин Европа начело с Париж. По традиция в залата няма никой от властта. Всичката „власт“ е пред общината, където ще „палят елхата“. Питам зам.-кмет защо нямаше никой на изложбата на Ради Неделчев. „Че той кой е?“ - гласи отговорът. 
Та - толкова за критериите и естетическите ценности.
Дали да спуснем милостиво завесата?
Още повече, че както припомня проф.Русчуклиев, Vita brevis, ars longa!

Посланието на художника, избрал Русе 
за своя фамилия и за своя съдба

В навечерието на юбилейната изложба Николай Русчуклиев написа обръщение към хората, които ще посетят експозицията. 
„Скъпи приятели,
Благодаря на Господа, че доживях до тези години и още мога да рисувам.
Когато попитали великия Пабло Пикасо кое е най-важно в живописта, той казал: „Най-важното в живописта е живописта“. Другото са ненужни приказки и жонглиране с думи.
Моята леля Верка беше учителка по рисуване. Тя ме откри и поощри. Бях на десет години и оттогава рисувам непрекъснато. Дарил съм над 400 картини на 16 галерии в страната. Около 250 мои творби са откупени през различни периоди от време.
Какво бих пожелал на някогашните ми студенти? 
Бъдете самите себе си! Оставете модата. Знам, много е трудно, но е единственият възможен начин да оставите следа след себе си.
Ars longa, vita brevis.
(Изкуството е дълго, животът е кратък).“
Николай Русчуклиев