Изготвянето на Национален план за противодействие на прояви на ксенофобия и опазване на еврейското наследство, уроците от събитията от 1940-те и противопоставянето на плановете за депортация на българските евреи, дискриминационните мерки срещу сънародниците ни бяха сред темите, обсъдени по време на семинарна програма, част от инициативата „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи (МВнР).
Във форума „Посланици на инициативата“, организиран от Държавния културен институт на 21 и 22 ноември, се включиха млади лидери на общественото мнение, сред които журналисти от национални медии, представители на неправителствения сектор и дипломатическата служба, преподаватели и студенти.
Модератори в панелните дискусии на семинара бяха експерти от дипломатическата служба, журналисти и историци, експерти в опазването и ревитализирането на културното наследство, представители на еврейската общност – младежките структури на организация „Шалом“, академични преподаватели – по история и философия на спорта.
Участие в програмата взеха и представители на Националното координационно звено на Двустранния фонд на Норвежкия финансов механизъм и на посолството на Израел в София.
Съвместната работа с участниците ще продължи с реализирането на инициативи като посещение на забележителни места, свързани с живота на еврейската общност, медийни проекти и организиране на дискусии с младежка академична аудитория.
Пред БТА директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева заяви, че в днешно време много повърхностно минаваме през чувствителни въпроси като какво е Холокост, къде и как се случва спасението, каква е ролята на гражданското общество. По думите на Йовева целта на семинара е да създаде кръг от общност, която да има повишено разбиране по темата и да се превърне в посланик на историческата памет за спасението на българските евреи.