Има създадено мнение, че истинската, голямата журналистика се прави само в националните медии, но аз ще кажа, че това не е съвсем вярно, каза в интервю за БТА Минка Минчева, главен редактор на най-дълго излизалия в страната регионален вестник - севлиевското издание "Росица". Според нея тъкмо в регионалните и местни медии намират място истинските житейски проблеми на хората, техните успехи и радости. Животът не се развива само в София, народът на България не е само в столицата. Той е навсякъде и много често дневният ред на тези българи не съвпада с медийната политика на националните медии. Тогава сме ние, представителите на местните и регионални медии, в случая - на в. “Росица“, казва журналистката.
По думите ѝ има издания в медийното пространство, където  колкото по-невярно и  колкото по-манипулативно е представена една информация, толкова по-висок е рейтингът на медията и на нейния автор, независимо че те са излъгали,  подвели са аудиторията. Според нея примерите са много, достатъчно е да се влезе в интернет.  По думите ѝ темата е болезнена и заслужава по-обстойно обсъждане. "За мен, като човек с 48-годишен стаж в занаята,  регионалната  журналистика е тест за професионализъм и почтеност на журналиста и медията.  Понятия като почтеност и следване на истината  вече  са изчерпани от съдържание, предвид лъжите, клеветите, квалификациите, които безнаказано се разпространяват и от медии в интернет пространството", споделя с болка Минчева. 
Тя разказа, че вестник “Росица“ от години работи съвместно с клуб „Журналист“ при средното училище  “Васил Левски“ - учениците сами пишат материали за техни събития и инициативи в различни жанрове. Миналата година в редакцията са дошли и ученици от професионалната гимназия  “Марин Попов“ със своя ръководител по журналистика, които са пожелали да работят съвместно. Целта на проекта, посочи Минчева,  е да представим учениците от  гимназията “Марин Попов“ с избраните от тях професионални специалности. Наред с това да представим и фирмите, които имат нужда от такива специалисти – какви условия за работа и кариерно развитие предлагат на младите хора, но не само на срещи, включени в  дуалното обучение, а в медията, пред обществото.
Минчева е убедена, че това е един от начините  младите хора да се задържат в региона, да останат да живеят и да работят в Севлиево, защото това е добро място за живеене и има кариерно развитие.
Другият проект, по който работим, посочва Минчева,  е свързан с творческите умения на севлиевските ученици. "През миналата година, по случай 135-ата годишнина на вестника, обявихме национален ученически конкурс за журналистика на тема „Моят град е...“.  За участие в него изпратиха журналистически материали ученици от цяла България – много добре разработени есета, интервюта, репортажи, коментари за развитието на родните места на учениците", казва Минчева и допълва:  "Тогава разбрах, че грамотите, плакетите за участията в конкурси са важни за децата, но удовлетворението от това да видят публикувано произведението си не може да се измери с нищо, дори с  шестицата по български език и литература".
По повод предстоящото на 24 ноември тържествено отбелязване на 135-годишнината от създаването на вестника, чийто слоган е "Устоял на бурите, устремен към бъдещето",  разговаряме с главния редактор на вестник "Росица" -  Минка Минчева. 
Следва пълният текст на интервюто:   
- Госпожо Минчева, имате честта да сте главен редактор на регионален вестник, запазил и записал събитията и новините за Севлиево в продължение на 135 години. Как продължавате столетната традиция и какви са днешните Ви приоритети?
-  Да, за мен е чест да работя в този вестник. Не е трудно да се продължи традицията на вестник „Росица“, защото основната функция -  да бъде летописец на времето,  е следвана от всички наши предшественици достойно и почтено, според законите на историческите периоди в страната.  Но освен да записва историята на Севлиевския и Габровския край,  в.“Росица“ има и собствена история,  и тя е много интересна.  За поколенията,  родени през 50-те и 60-те години на 20-и  век, в.“Росица“ е известен като първият социалистически вестник, започнал да излиза на 4 юни 1886 година.  Но внимателния прочит на всичките 20 броя на вестника (спрял да излиза през месец декември същата година заради финансови затруднения)  с нищо не предвещават подетата линия на българския печат след 1944 година.  От  1916  до 1944 година под наименованието „Росица“  са излизали и други вестници в Севлиево, които са малко известни и дори непознати за голяма част от севлиевци - „Росица“ за туристическа култура и физическо възпитание, „Росица“ - независим месечник за политика, обществен живот и култура; “Росица“ за учителско и ученическо творчество. Това са изключителни по своето съдържание, жанрове и графика вестници.
И след 1944 година в. “Росица“ е записвал много професионално и добросъвестно общественото и икономическо развитие на региона и хората, които са го създавали. Затова казвам, че не е трудно да се следва столетната традиция за списването на вестника, особено днес, когато информацията те залива отвсякъде. Смея да твърдя, че екипът на вестника е от добри журналисти и можем да отсеем достоверната от невярната информация.  Но най-важният приоритет сега е да запазим и хартиеното му издание, защото от него все още имат нужда по-възрастните ни читатели, тези, които обичат за вземат вестника в ръка -  както казват „да ми замирише на вестник“. Колкото и невероятно да Ви звучи,  към  хартиеното издание проявяват интерес и учениците от ученическите клубове по журналистика,  с които работим от доста години.  В много трудна ситуация сме, но дори не искам да си представя какво ще се случи в Севлиево, ако някой каже, че ще спре издаването на в. “Росица“. Но аз вярвам, че ще се намери решение. Севлиево има потенциал за развитието на медията, а севлиевци обичат своя вестник, защото в него е запазено късче от биографията на всеки жител на общината. 
- С Вас, тъй като се познаваме и сме колеги от години, сме разговаряли за „близката журналистика“ – понятие, което усвоихме във Факултета по журналистика. Доколко помага и доколко носи трудности обстоятелството, че сме част от неголеми общности и източниците на новини  са близо до нас?
- Да, за някои издания така наречената „близка журналистика“ създава проблеми и то големи, ако са публикували информация, която не се харесва, защото е вярна – имам личен опит в това отношение. Но за други издания в медийното пространство, колкото по-невярно и  колкото по-манипулативно е представена една информация, толкова по-висок е рейтингът на медията и на нейния автор, независимо че са излъгали и подвели аудиторията. Примерите са много, достатъчно е да се влезеш в интернет. Темата е болезнена и заслужава по-обстойно обсъждане. За мен, като човек с 48- годишен стаж в занаята, „близката журналистика“ е тест за професионализъм и почтеност на журналиста и медията. Всъщност понятието „близка журналистика“ вече  е изчерпано от съдържание, предвид лъжите, клеветите, квалификациите, които безнаказано се разпространяват и от медии в интернет-пространството. 
- Как продължавате традицията на вестник "Росица" чрез ученическото творчество? Представете за аудиторията на БТА съвместния проект на вестника и  ученическите журналистически клубове в Севлиево.
- Вестник “Росица“ от години работи съвместно с клуб „Журналист“ при средното училище  “Васил Левски“ - учениците сами пишат материали за техни събития и инициативи в различни жанрове. Миналата година при нас дойдоха ученици от професионалната гимназия  “Марин Попов“ със своя ръководител по журналистика и казаха, че  искат да работим съвместно.  Целта на проекта е да представим учениците от  гимназията “Марин Попов“ с избраните от тях професионални специалности. Да представим и фирмите, които имат нужда от такива специалисти – какви условия за работа и кариерно развитие предлагат на младите хора, но не само на срещи, каквито включва дуалното обучение, а в медията, пред обществото. Тази информация е необходима и за обществеността, защото  е важно да се знае какъв профил има  икономиката в една община, в една област, за да се привличат и повече млади хора. Фирмите грешат като казват: “Ние нямаме нужда от реклама, защото нашите изделия се продават извън страната.“  Да, така е! Но хората, които ги изработват – вашите служители, живеят тук, на наша територия и те искат да се чувстват горди, че са направили правилния избор за своето професионално развитие във вашата фирма. Аз имам успешен опит от реализирането на такъв съвместен проект: медия – професионална гимназия преди години в Габрово, надявам се да го постигнем и в Севлиево. Убедена съм, че това е един от начините да задържим младите хора, тук, в нашия регион, защото е добро място за живеене и кариерно развитие. И да продължим издаването на в. “Росица“, защото нашият продукт е да разпространяваме знания и информация, а те струват пари.
Другият проект е свързан с творческите умения на севлиевските ученици. През миналата година, по случай 135-тата годишнина на вестника, обявихме Национален ученически конкурс за журналистика на тема „Моят град е...“. За участие в него изпратиха журналистически материали ученици от цяла България – много добре разработени есета, интервюта, репортажи, коментари за развитието на родните места на учениците. Жури от известни журналисти от национални медии определиха най-добрите в трите възрастови групи. А  когато публикувахме материалите във вестника и неговото онлайн издания, реакцията на учениците, на техните учители и  ръководства на училищата, беше голяма. Тогава разбрах, че грамотите, плакетите за участията в конкурси са важни за децата, но удовлетворението от това да видят публикувано произведението си, не може да се измери с нищо, дори с  шестицата по български език и литература.
Ковид пандемията отвори други начини за израз на чувства в учениците, започнаха да се появяват есета, стихотворения, разкази за техните преживявания, затворени в домовете си. Тогава реших, че може да продължим традицията  отпреди 88 години - вестник „Росица“ за ученическо творчество. Вече имаме готовност с издаването на първия брой – засега само страница за ученическо литературно творчество, но все ми се струва, че съвсем скоро ще трябва да го разширим, защото интересът е голям. Невероятно добри, умни и талантливи деца има покрай нас. Те искат само внимание и уверението, че могат, тогава правят чудеса... Точно учениците от Севлиево, за чийто успехи разказва почти във всеки брой вестникът, ми дават надеждата, че може и да го спасим, защото те го искат и ние, заедно с техните преподаватели, ги подготвяме да продължат столетната традиция на в.“Росица“ и с новите технологии – онлайн издание, свои страници във Фейсбук и Туитър.
- Сега искам да Ви попитам за отговорността на журналиста да създава истински, проверени новини и за способността да устоява на фалшивата информация, която ни залива от социалните мрежи и от медиите, търсещи единствено сензацията. Понякога трудно ли Ви е?
-  За да създадеш истински, проверени новини, трябва да имаш поне два източника на информация. А това днес е почти невъзможно да се постигне при положение, че по-голяма част от информацията получаваме от пресцентровете на  институциите и дали информацията е пълна и достоверна, зависи от нейните автори. За да я допълниш или провериш, трябва време и доста усилия, а когато бързината за разпространението на една информация е задача номер едно  за всяка медия, това става напълно безсмилено. Днес е времето на копипейст журналистиката,  не на тази, която учихме във Факултета по журналистика в университета. 
Противно на всички, които смятат, че истинската, голяма журналистика се прави само в националните медии, аз ще кажа, че това не е съвсем вярно, защото тъкмо в регионалните и местни медии намират място истинските житейски проблеми на хората, техните успехи и радости. Да напомня на тези, които говорят от името на народа, че той, народът на България, не е само в столицата. Той е навсякъде и много често дневният ред на тези българи не съвпада с медийната политика на националните медии. Тогава сме ние, представителите на местните и регионални медии, в случая на в.“Росица“.
„Простете за дългите отговори, но имам много натрупани мълчания на тема местни и регионални медии и тяхната роля за разпространението  на знания и достоверна информация”,  каза в края на разговора Минка Минчева и благодари на БТА за възможността да представи в. “Росица“.
 
Минка Минчева е журналист с 48-годишен стаж в регионални  медии. Завършила е висшето си образование във Факултета по журналистика към СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Радиожурналистика“. От пет години е главен редактор  на вестник „Росица” в Севлиево - най-дълго излизалият регионален вестник в страната, който продължава до днес да се издава и на хартия.  Преди това 20 години е била журналист в габровския вестник  „100 вести”. Била е  водещ на публицистичното  предаване „Часът на Мина” по радио „Бумеранг”, десет години е репортер и водещ на публицистично предаване по телевизия „Габрово Кабел”. Началото на журналистическата си кариера  Минчева е започнала като радиожурналист.  Тя е носител на Почетния знак на Габрово за принос в развитието на журналистиката. Отличена е с приза „Журналист на годината” на Българската асоциация на регионалните медии -София.  Минчева активно участва и подкрепя обществени каузи.
Вестник „Росица” е основан от група будни севлиевски учители социалдемократи през 1886 година. Сега той е  еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, създадено с решение на Общинския съвет в  Севлиево през 2000 година.