Читателите на „Утро“, и не само те, знаят, че публикувах три статии, свързани с историята на тортата „Гараш“. С уважителен тон, без да посочвам имена, с неоспорими факти, доказах, че сладкишът няма русенски корен и че соченият за създател Коста Гараш не е сладкар, а само наемател на хотел „Ислях Хане“. Повод за написването на материалите бе безпочвеното и съшито с бели конци, твърдение, лансирано първо от русенка и подето от друга русенка, че тортата е създадена в Русе от споменатия Коста Гараш. Русенката упорито налагаше това през микрофони и камери и мнозина приеха думите й за чиста монета. За година-две тезата й премина през доста метаморфози и градации, които са съхранени - било пряко чрез нейните думи или чрез вестникарски, радио-, телевизионни и интернет интервюта. За любителите - 17 юни 2017, „Събуди се“, Нова ТВ; 29 януари 2021, радио „България“; 1 септември 2022, „Сити кулинар“, в. „Бряг“; 7 септември 2022, Радио „Русе“; 17 септември 2022, БТА, 31 октомври 2022, в. „Утро“ (и други, по-незначителни, повтарящи посочените).
В силно обобщен вид те звучат така - австроунгарският сладкар Коста Гараш идва в Русе през 1885 г. и става наемател на хотел „Ислях Хане“. Русенката, която се рови из папките в Държавния архив случайно открива името му, където се съхранява и оригиналната рецепта на тортата. Следва „откритието“, че Коста Гараш е носил в джоба си рецептата на торта „Сахер“, която преработил в торта „Гараш“. Това става в чест на княз Батенберг и дузина короновани глави, негови гости в Русе. След време, неочаквано, русенката заряза всичко казано до него момент и с безапелационна категоричност обяви, че Коста Гараш е създал тортата в чест на Стефан Стамболов, по случай учредяването на търговската камара в Русе. Дори посочи и точната дата... През това време аз публикувах първия си материал. Последваха втори и трети. Русенката начаса - отново сякаш забравила какви ги е говорила за тортата, развя байряка в съвсем друга посока и публикува във в. „Утро“ статията „Хапвали ли са русенци шоколад през Възраждането?“, като цитира част от търговска кореспонденция, в която пише, че през 1866 г. в неназован русенски магазин е имало наличност от 3 парчета чоколад, през 1867 г. от Букурещ за Русе са изпратени още пет пакета шоколад... Не става ясно дали това официално е публикувано, но за пишещата това е без значение - важно е да не се говори за тортата и моите материали по темата... Целта е да се внуши, колкото и несериозно да звучи, че през Възраждането русенци са хапвали на воля от сутрин до вечер шоколад...
Приемам написаното с усмивка
но за изненада на русенката, това не е новост за мен. 
В Русе една аптека реално е продавала шоколад и за разлика от нея - го показвам черно на бяло, но това няма нищо общо с основната тема - тортата „Гараш“.
За появата на шоколада у нас писах само това, което науката е приела за достоверно. Официалната статистика е безкомпромисно ясна и точна: „В началото на ХХ век консумацията на този продукт е повече от нищожна, на глава от населението се падат по 0,0002 кг, т.е. по 2 грама на година“. Не отричам, че шоколадът се е появявал епизодично, но във възрожденската мемоарна, епистоларна специализирана литература (времето, през което русенката сочи, че русенци са хапвали шоколад едва ли не на корем) липсва по този въпрос конкретна информация.
Буди недоумение, че в писанието си, русенката нашироко разказва за банкета в „Ислях Хане“, след като, преди нея на два пъти съм го описал с конкретни дати в материалите си. Това ми чувство важи и за упрека, че съм търсил сведения за семейство Гараш в регистрите на католическата църква. Ами търсих, защото русенката до някое време твърдеше, че Гараш е австроунгарец и е учил сладкарство във Виена. Съветвам я отново да прочете по-задълбочено материалите ми и ще открие, че специално подчертавам, че Гараш е сърбин и православен християнин. Наивно е да се внушава, че не познавам регистрите с датите на венчавките и опелата.
Като голямо свое „откритие“ русенката заявява, че лятото на 1890 г. е важно за Русе. Третият ми материал  е посветен на тази година, дата по дата, събитие по събитие, описах за първи път (в по-голямата си част) всичко станало в града... Но въпреки всичко, русенката повтаря и моето откритие как Стамболов е поканен на банкета от представителите на камарата, но пропуска да поясни, че само преди месец твърдеше друго - че този банкет се е състоял в „Ислях Хане“ и че Коста Гараш специално за случая е сътворил тортата, полята с 9 бутилки шампанско... Вече доказах, че всичко това е измислица и къде точно е било мястото на събитието.
Интересно е защо русенката мълчи по този въпрос, защо?!
След като изрежда няколко познати до болка факти от сферата на баналната тема за първите неща, русенката замечтано добавя: „... и защо да не прибавим и тортата „Гараш“ към издирените любопитки...“... Ами, няма как да стане, защото - за да се твърди и потвърди нещо - историята борави с факти и доказателства, базирани на документи, а не с хипотези на база лични интерпретации и мечтания...
По нататък русенката прехвърли темата за шоколада от Русе в Свищов, като сензационно обяви „историческата истина“, че първият български шоколад е произведен в Свищов още през 1877 г. Тогава, пише тя, император Александър II разположил главната си квартира край града. Свищовските търговци научили, че менюто на царските особи включва шоколад и шампанско. Проявили находчивост и бързо започнали да го произвеждат в големи еднометрови форми... Специалистите от библиотеката и музея в Свищов с изненада научиха, че преди 145 години в техния град е произведен първият български шоколад. Заслугата обаче не е моя, а на русенката, която буквално се предоверила на текст от търговска реклама, в която достоверните исторически факти липсват. Императорската главна квартира никога не е била в Свищов, а в Зимнич, Румъния, където е разположена на 14 юни 1877 г. На 15 юни, шестдесет и четвъртия ден от обявяване на войната, руските войски в 15 часа влизат в Свищов. Александър II посещава за броени часове четири пъти Свищов. За темата важно е идването му на 22 юни, това е почти неизвестна информация, когато е приветстван от членовете на женското дружество „Съгласие“. Императорът ги дарява с по един полуимпериал (руска златна монета) и по един пакет шоколад. Следва важно уточнение - става дума за шоколад не на блокчета, а на прах за приготвяне на гореща напитка. Банкети, тържества и трапези със шампанско и шоколад няма! Призори на 3 юли императорът, начело на своята главна квартира, напуска Зимнич, стъпва на българска земя и поема към Бяла, следвайки пътя на бойните действия.
Това са реални факти
В наличната литература за историята на Свищов, а тя е изключително богата (специално посочвам „Свищов. Град на първите“ - над 200 първи исторически събития от Тодор Господинов), няма информация, че през 1877 г. там се е произвеждал шоколад. Такава не е известна и на г-жа Ивелина Габровска, директор на тамошния исторически музей, за което й благодаря.
Изненадите в текста на русенката продължават. Следва „откритието“, че в меню от 1894 г. на княз Фердинанд десертът е еклери със шоколад, като за достоверен исторически източник е посочен Музеят на транспорта в Русе. Изключително конфузна ситуация. В един от вагоните на малък лист под стъкло е поставено ксерокопие на изрезка от вестникарска публикация на Таня Мачковска от 17-26 август 2002 г. във в. „Седмичен труд“. Моите дълбоки уважения към Таня, но нейните статии не са за тази работа. Разбира се, никой не знае от къде е взето менюто на Фердинанд, но сега читателите на „Утро“ ще научат, че за първи път е публикувано в книга, издадена в Англия през 1979 г. и е преведена на български през 1991 г. В първия си материал посочих първите българи, които през 1887 г. Фердинанд е гощавал със шоколадово суфле. Сега във факсимиле публикувам копие оригинала на менюто...
Споменаването на Елиас Канети, че в магазина на дядо му се е продавало шоколад не говори нищо - Канети е роден на 25 юли 1905 г. и когато има ясни детски спомени времето на Възраждането отдавна е минало и шоколадът вече е познат.
И още нещо, ясно е, че русенката е най-горещата радетелка, че Коста Гараш е създател на тортата „Гараш“, уникална за България, истинско чудо за Русе. Русенката също е ревностна популяризаторка на фамилията Обретенови. За поборника Никола Обретенов се знае, но малко е известно, че той е най-деятелният „мотор“ за достойното представяне на Русе в Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Лично той, с всеотдайно с пионерска жар обикаля селища, села и паланки от окръга и събира домашни животни, зърнени храни, вина и грозде, прочутите русенски копринени платна, разнообразни занаятчийски произведения, типичните женски и мъжки народни костюми, изделията на първата българка трикотажна фабрика и много други. Русенският павилион е впечатляващ и представителен. Как така този енергичен и деятелен окръжен управител не е представил на изложението уникалната русенска рожба -тортата на Коста Гараш, при положение, че в този представителен първи български форум участват софийският сладкар Несим Авдаля и Иван Панахов, придворен сладкар, който е изложил в Държавния павилион своите сладки и бомбони. Отговорът е един - тортата „Гараш“ не е съществувала!
Позволявам си да добавя и няколко лични реда
В многогодишната, над половин век, книжовна дейност, моето ненарушимо кредо е да пиша истината и само истината. Винаги съм държал моите статии и книги да говорят вместо мен. С нескрита ирония отминавам другите подмятания, русенката ме квалифицира в кавички като „известният русенски журналист, писател, изследовател“. Така ме определят читателите. Мнение за труда ми са дали много от най-изтъкнатите български писатели и историци. Ще цитирам оценката само на най-авторитетния съвременен български историк, който по всеобщо признание чертае нови хоризонти в тази научна област - професор Пламен Павлов, които пише: „Бояне, с твоите книги и статии си отворил, отваряш и ще отваряш очите на толкова много хора...“.
В края на писанието си русенката патетично ме пита дали ще се извиня за „многократно изречените НЕистини“. Аз с празни, кухи думи и факти не си служа. Всеки мой ред подкрепен е от достоверен печатен източник, няма буква измислена. Смятам, че друг трябва да стори това, но това е личен избор... По въпроса за Аристотел, съветвам русенката внимателно да прочете редакционната бележка, въвеждаща в текста на първата ми статия. С това, от моя страна, слагам край на темата „Гараш“. Нищо лично, към уважаемата русенка, всичко написано е единствено в интерес на истината и само на истината.

Боян ДРАГАНОВ