Тийнейджър със синдром на Аспергер, който иска да продължи образованието си в профилирана паралелка, спечели съдебна битка срещу отказ на Регионалното управление по образование (РУО). Административният съд в Русе отмени решението на комисията, че момчето не може да се обучава в избраните от него специалности.
Историята започва през май т.г. Тогава 14-годишният М.М.К. - ученик с доказано хронично заболяване, диагностициран като Синдром на Аспергер с 65% трайно увреждане - подава заявление до специалната комисия в РУО. Иска да бъде насочен и класиран в профилирани паралелки или в такива за професионално образование, както му позволява законът. Момчето действа лично, но със съгласието на майка си. Към молбата прилага всички нужни медицински документи: експертно решение на ТЕЛК, епикризи, психологична оценка, амбулаторни листи. Допълнително представя и карта за предварителен медицински преглед от 14 май, в която личният му лекар удостоверява, че няма соматични противопоказания за обучение по желаните профили.
Синдромът на Аспергер е невроразвитийно разстройство от аутистичния спектър. За разлика от класическия аутизъм, при него няма изоставане в проговарянето или интелектуалното развитие, но се наблюдават значителни трудности в социалното общуване, специфични повтарящи се поведения и интензивни интереси.
На 1 юни комисията заседава и разглежда 14 заявления на деца с хронични заболявания. Когато стига до случая на М.М.К., отказва. Мотивите - две кратки изречения: „наличие на медицински противопоказания за обучение по заявените профили и професии“ и „не са представени документи за проследимост на заболяването, предвид препоръките на ТЕЛК“.
За семейството това е тежък удар. Момчето остава без възможност да продължи образованието си по избрания от него път, въпреки че законът категорично дава това право на ученици с хронични болести - стига избраните специалности да не са противопоказни за здравето им.
Майката и детето не се предават и обжалват отказа.
Съдът установява сериозни пропуски в работата на комисията. Оказва се, че въпреки представената медицинска карта от 14 май, в която изрично се казва, че няма противопоказания, комисията просто я игнорира. Не я обсъжда, не я взима предвид, нито обяснява защо не й вярва. Освен това съдиите обръщат внимание на друга слабост в мотивите на комисията - липсата на актуална информация за състоянието на детето. Психологичната оценка, с която разполага комисията, е от ноември 2024 г. - т.е. на повече от година и половина. Момчето тогава е било на 12 години, а към момента на решението е вече на 14. А в този период - както отбелязва съдът - подрастващите се развиват изключително бързо, както физически, така и емоционално.
„Няма как да се изготви цялостна, индивидуална и актуална оценка на жалбоподателя въз основа на психологична оценка, изготвена повече от година и половина преди решението“, пишат съдиите в мотивите си.
Юристите посочват още, че комисията е била длъжна по закон да прояви активност - да изиска от семейството допълнителни документи, ако прецени, че липсват, или да потърси актуално медицинско становище. Вместо това тя е пасивно приела непълната според нея информация и е отрязала надеждите на детето. Съдът напомня, че критериите за насочване на ученици с хронични болести са три: заболяването да не е противопоказно за избрания профил, успехът от първия учебен срок и заявените желания. Комисията трябва да направи комплексна преценка и да събере всички релевантни данни. В случая това не е сторено.
Съдия Христо Монев отменя отказа на комисията и връща цялата преписка за ново разглеждане. Този път обаче с ясни указания: комисията трябва да вземе предвид всички представени документи, включително медицинската карта, и ако прецени, че информацията не е достатъчна - да поиска допълнителни доказателства, за да прецени реалното състояние на момчето към момента на кандидатстване.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Засега обаче то дава надежда на семейството, че детето все пак ще получи шанс да учи това, което иска, въпреки диагнозата си.