"БСП за България" предлага младежите до 26 години да не се облагат с данък общ доход,  а децата от 1-ви до 4-ти клас  да получават по 300 лв. еднократна помощ. Социалният пакет от мерки на левицата бе представен по време на среща с представителите на "Продължаваме Промяната" в парламента от народния представител Георги Гьоков.
Гьоков отбеляза, че у нас, според данни на Евростат, в риск от бедност и социално изключване са 31,2 процента от хората. Това е сигнал, че трябва да се вземат мерки. Няма как да ги оставим с мерки, които да са от миналата година, добави той, визирайки предложението на служебния кабинет за удължаване на закона за бюджета за тази година. 
Депутатът обясни, че публичните разходи за социална закрила като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната са в размер на 13,1 на сто, при средно за ЕС - 22 на сто .
Той настоя минималната работна заплата да е в размер на 850 лв. с оглед размера на инфлацията и изрази опасение, че при невнасянето на бюджет от служебното правителство реално минималната работна заплата ще се замрази на 710 лв.
Предлагаме необлагаем минимум на линията на бедност, запазване на ваучерите за храна, освобождаване от данък общ доход на младите хора до 26 години, обезщетение за майчинството през втората година, равно на минималната работна заплата, посочи той.
Сред мерките за справяне с демографските проблеми Гьоков открои еднократна помощ при раждане на второ и трето дете в размер на десет минимални работни заплати за родители, които са осигурени 24 месеца назад. Младите хора трябва да усещат, че фокусът на всички политики е към тях, добави той. Освен еднократната помощ от триста лева, която се получава сега от деца в първи и осми клас, тази мярка да се разшири за децата от първи до четвърти клас, безплатни учебници, безплатни лекарства и преизчисление на пенсиите, са други мерки, представени по време на срещата. Гьоков посочи, че за пенсиите ще са необходими между 1,8 и два милиарда лева. 
Румен Гечев от "БСП за България" открои ключовите макроикономически показатели, с които трябва да се съобразяват при изготвянето на бюджета, сред които са размерът на държавния дълг, размерът на дефицита, инфлацията и очакваният ръст на икономиката. В нашите съвместни усилия мисля, че ще бъде по-добре да сме малко по-песимистични за ръста на икономиката, каза той. Ние много трудно можем да прогнозираме растежа от гледна точка на цените на петрола, природния газ, за които никой не може да каже каква ще бъде цената, добави депутатът. Ние трябва да се съобразяваме с тенденциите в Европа, да съобразим с конкретните български условия и с рисковете, които стоят пред ЕС, каза той.