Близо 40 процента от децата в България са в риск от социално изключване или бедност, каза днес за БТА във Варна д-р Иванка Шалапатова, директор на фондация „За Нашите Деца“. Тя бе сред участниците в среща, посветена на политиките и мерките на местно ниво за изпълнение на Европейската гаранция за детето. Домакин на регионалната дискусия за обсъждане данните от доклада „Не/равно детство" бе Карин дом. В срещата се включиха представители на УНИЦЕФ, Министерството на труда и социалната политика, Института за изследване на човека и населението при Българската академия на науките, местната власт, неправителствия сектор.
Анализът на детската бедност и социално изключване в България е изготвен от изследователски екип, обясни Шалапатова. Тя допълни, че докладът е изработен съобразно Препоръката на Съвета на Европейския съюз, която предвижда и какви политики трябва да прилагат държавите-членки, за да имат децата в нужда равен достъп до образование и грижи от най-ранна възраст.
Рискови групи са бездомните или живеещи в тежки жилищни лишения деца, тези с някакви увреждания, с проблеми в психичното здраве, обясни Шалапатова. По думите й застрашени са и децата с малцинствен етнически или мигрантски произход, както и тези, живеещи в алтернативна грижи и несигурна семейна среда.
Големият проблем е, че децата в неравностойно положение нямат равен достъп до здравеопазване, ясли, градини, училища, до качествено хранене, обясни Шалапатова. По думите й препоръката на експертите, изготвили доклада, е разписаните национални политики да се изпълняват реално, да се инвестират повече ресурси и да има повече обучения на професионалистите, заети в здравната, социалната и образователната сфера. Нужна е и по-добра координация между трите системи, тъй като изглежда, че в момента всяка работи сама за себе си, обясни Шалапатова. Според нея, ако обгрижването на детето започне веднага след раждането, особено ако има риск за развитието му, навременната подкрепа е от изключително значение, защото вероятността то да има трудности по-нататък ще е по-малка. Освен това, ако едно дете живее в бедна, нестимулираща среда, няма как да се очаква след това то да стане мотивиран младеж и успешен гражданин, обясни Шалапатова.
Изследователският екип, изготвил доклада, препоръчва и поставяне на нова основа на работата с родителите на застрашените деца. Понякога професионалистите гледат на родителите като на виновна страна и подхождат без да зачитат мнението им, обясни Шалапатова. По думите й много по-добре би било да се оформят партньорства. Нужно е да се печели доверието на родителите и да им се помага да разберат, че насърчавайки социалните контакти и ученето на децата си, им осигуряват по-добро бъдеще, посочи експертът.