Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Тамянът е вещество, здраво свързано както с православното богослужение, така и с почти всички български народни обреди. Нашият народ смята каденето с тамян за необходимо и при важни случаи от живота на човека, напр. при раждане на дете и при погребалните обреди. 
Многовековната употреба на тамяна в християнското богослужение е повлияла и върху обогатяването на фразеологията на езиците на християнските народи. В нашия език например се употребяват следните фразеологизми, съдържащи съществителното име тамян: 1. бягам като дявол<a> от тамян – упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да извърша; много се страхувам от нещо или от някого и най-старателно го избягвам; 2. душа вонещиците да правя тамян – нищо не правя, скитам се насам-натам; занимавам се с празни и неприятни работи; 3. държа тамяна под носа си (и нося си тамяна под носа; нося си тамяна у ушите) – много съм зле и скоро ще умра; 4. за тамян и свещи да ги даваш – да не видиш добро от тях, да ги харчиш за зло (за пари, получени по нечестен начин); 5. захапал съм тамян у зъбите и захапал съм тамяна – много съм зле и скоро ще умра; 6. кадя тамян на някого – лаская някого, неискрено го хваля; 7. кадя тамян на чужди богове – водя се прекалено по чужди мнения, по чужди авторитети, проявявам чуждопоклонничество; 8. като дявол от тамян – извънредно много (се боя, се страхувам); уплашено, със страх (бягам); 9. на Бога тамян не давам (и на дявола тамян не давам) – голям скъперник съм; 10. опели го и без тамян – казва се в отговор, когато някой пита дали да дойде, за да свърши някаква работа, която вече е свършена и без неговото участие; 11. ще поскъпя тамяна – скоро ще умра. А ето и два фразеологизма, употребявани в руския език и съдържащи думите „фимиам“ или „ладан“: 1. курить фимиам кому, жечь фимиам, воскурять фимиам – кадя тамян някому, духам, правя някому вятър; превъзнасям (до небесата); прехвалям, лаская някого; 2. дышать на ладан – 1. мирише на тамян, на гроб, на пръст; носи си душата в зъбите; бере душа; пътник е (за оня свят); на умрелите вода носи; остават му броени дни; взел-дал; 2. бере душа, взел-дал; свършва, отива си; към края си е; при последно издихание (е); едва (се) държи, едва крета; за никъде (го) няма; хич не (го) бива вече. 
Съществителното име тамян по произход е гръцко и води началото си от грц. thymiama, което в гръцкия език не означава някакво конкретно вещество; точното значение на това съществително име е “кадиво (рус. воскуряемое); благовоние за кадене (особено при жертвоприношение), тамян; благовоние за балсамиране”. Tя е сродна с глагола thymiaō ”пуша (за благовония), опушвам, кадя (особено при жертвоприношение), окаждам, запалвам, изгарям (някакво миришещо вещество), горя”. 
Ето и някои кратки сведения за веществото тамян, употребявано в богослужебните ритуали и в народните обреди.
Свещ. Писание посочва четири съставки на свещената кадилна смес (по-късно те стават повече – в равински текстове се споменават до 16 съставни части). 1. Стакта е благовонна смола, добивана от дърветата от семейство Стираксови, което расте в източната част на Средиземноморието, и Styrax bensoin, растящо в Източна Азия. През м. юни и юли част от кората на дървото се обелва, раздробява се на малки парчета и се сварява във вода. При това смолата остава във водата. Получената течност се пресова, за да се освободи от водата, и така се получава течна стакта. 2. Оних се получава от черупката на един вид миди, които живеят в Червено море. 3. Халванът е смола от растенията от семейство Umbelliferae, които в диво състояние се срещат в Етиопия, Арабския полуостров, Северозападна Персия и Сирия. 4. Ливанът е смола, добивана от кората на няколко дървета от семейство Бурзерови – Boswellia carteri (среща се на Арабския полуостров), Boswellia pupurifera (расте в Сомалия и Етиопия) и Boswellia serrata (вирее в планинските области на Индия). Смолата на тези три дървета се различава в определена степен по вкус и по миризма, като най-качествената е тази, която се добива от Boswellia carteri, и именно тя се нарича Olibanum. Ливанът се получава по следния начин. През февруари или март по кората на дървото се правят разрези, дълги около 7 – 8 см, и смолата изтича от тях непрекъснато в продължение на дълго време. Тази смола постепенно покрива целия ствол на дървото, докато разрезът не се скрие от засъхващата смола. Тогава тя се събира от дървото и от земята. Когато се втвърди, смолата се разпада на малки парчета.
Съществуват два вида тамян – чист (Olibanum electum) и обикновен (Olibanum in sortis). Чистият първокачествен тамян представлява малки парченца, светложълти или розови на цвят, с восъчен блясък. Обикновеният тамян не е толкова чист, парчетата му са по-големи и по-тъмни. 
Ливанът съдържа въглерод, етерични масла, минерали и др. Частично се разтваря във вода, в спирт и в етер.
Ливанът се употребява не само като съставка на свещената кадилна смес, а и самостоятелно, като част от различни жертви. Той е част от хлебната жертва (пшенично брашно, полято с елей и посипано с ливан; при жертването се изгарят част от брашното, част от елея и всичкият ливан, вж. Лв 2: 1 – 2; 6: 14 – 15). Хлебната жертва от първите плодове също така се посипва с ливан и той изцяло се изгаря при жертването (Лв 2: 14 – 16). Чист ливан и сол се слагат при хляба за спомен (Лв 24: 7). Ливанът обаче не е част от жертвата за грях (Лв 5: 11).
Посочените дотук факти доказват, че каденето на благовония е част от старозаветния религиозен култ, а от него е преминало и в християнството.

Иво БРАТАНОВ