Живодар Душков е заслужил доцент на Русенския университет, автор на 5 стихосбирки, роман, десетина, белетристични книги, 20 научни сборници, учебници и учебни пособия от областта на историята, 160 научни изследвания, повече от 1400 публицистични и научнопопулярни статии. Негови творби са включени в антологии. В Букурещ, Кишинев и Москва са публикувани негови стихове, преведени на румънски и руски език. Редактирал е повече от 80 научни и художествени книги и вестници.
Носител е на Годишната награда на Международна фондация на множество награди от литературни и журналистически конкурси.
Член е на Настоятелството на Народно читалище „Христо Ботев - 1908“-Русе.
Членува в Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България.

- Във Фейсбук показвате факсимилета на награди, с които в последните месеци сте удостоени. Прави впечатление, че те са от чужбина. Бихте ли разказали за тях? 
- Преди година-две реших да участвам в чуждестранни литературни конкурси. За последния от тях знаех съвсем малко: името - „Поезия на мира за нашия дом“ („Poezia pacii pentru casa noastra“), електронния адрес и крайния срок за представянето на творбата. Буквално на един дъх написах стихотворението. Не знаех на какъв език следваше да бъде предоставено, затова реших да е на английски. След ден г-н Филип Филипов ми изпрати превода и... И в следващите дни на няколко пъти търсих дали стихотворението ми се е появило някъде в социалната мрежа... 
След приключването на конкурса получих диплома и почетен знак Поет пацифист
Чак тогава научих и подробности за конкурса: че е юбилеен, десети, а зад организирането му стоят интелектуалци, обединени в Универсалния кръг на посланиците на мира от Франция и Швейцария с президент г-жа Габриела Симонд. Конкурсните творби се оценявали от международно жури, председателствано от еквадорския писател д-р Едуин Антонио Гаона Салинас и с членове поети от Бангладеш, Бразилия, Куба, Мексико, Перу, Румъния. Включването в надпреварата става, едва след като изпратената творба бъде оценена положително с три гласа... Сега отчитам, че по-удачно би било стихотворението ми да бъде представено на испански език, който е официален за Еквадор, Куба, Мексико, Перу. А и не бих се затруднил, понеже след излизането на стихосбирката ми „Нашият град днес“ на повече от 50 езика, знаех към кого можех да се обърна за помощ! Това че конкурсната ми творба „Слънце, гълъби, деца...“ е наградена, означава, че английското й звучене не е попречило творци от различни държави да усетят атмосферата, която съм пресъздал - еднаквите реакции на малчуганите, независимо къде те живеят, повсеместното желание да има мир... 
- Бихте ли предоставили и на читателите на вестник „Утро“ възможността сами да преценят посланията, които сте вложили в стихотворението си?
- Разбира се! Ето творбата в оригинал:
Слънце, гълъби, деца...
Пет-шест гълъба се спускат към фонтана, 
а техните крилца - ветрило сякаш - 
разпръскват сребърните струи, 
надскачващи се нависоко...

Деца се вглеждат в свойте изображения,
надничащи от локвичките, 
които вятърът създал е на площада. 
С крачетата си водните огледалца 
опитват се децата да изплискат.

Гугукане и детски смях.
И шум от падаща вода...
И слънчева усмивка във небето,
където,
ако прелитнат самолети,
навярно ще изпишат: „МИР!“.
- В началото на годината също бяхте удостоени със званието Поет на мира.
- Да, дипломата от края на март удостоверява точно това. Организатор на този конкурс бе Центърът за литература и изкуство „Luceaf arul“ в Гюргево. Проектът получи международен отзвук. Участваха поети от Аржентина, Еквадор, Испания, Италия, Киргистан, Мексико, Молдова, Перу, Порто Рико, Румъния, Украйна. От протокола с имената на наградените останах с впечатление, че съм единственият българин, участващ в конкурса. Тъй като нямаше условие творбата да е нова, „заложих“ на нещо сигурно - на стихотворението си „Портрет на мира“. В предишни години то бе отличено в два национални конкурса и бе печатано, което ще рече, че 
членове на журита и редактори от различни медии, независимо едни от други, са го оценили високо
Сполучлив беше и преводът на румънски език, което също е от значение предвид на това, че в стиховете бях вмъкнал специфични „военни“ думи. 
- От биографичните бележки в двуезичната ви книга „Жар-птица в знойното небе“/“Pasarea maiastra in cerul arzator“ се вижда, че не за първи път сте награждаван в конкурси, организирани от гюргевския Център за литература и изкуство.
- Е, не съм редовен участник в тях, но е вярно, че с годините се задълбочиха творческите ми контакти и с Центъра, и с неговия ръководител (административен и духовен!) г-жа Дуня Паланжеану. Неслучайно тази стихосбирка посветих на нея, а 
промоцията е планирана да се осъществи в Гюргево на 15 януари 2023 г. - Деня на румънската култура
В края на 2020-а бях отличен в конкурса „Стихотворения за есента“, последваха награди от още два конкурса - „Зимата в литературата и изкуството“ и „Стихове за любовта“, приключили в началото на 2021 г., и др. Тазгодишният конкурс на Центъра в сътрудничество с Литературната група „Пилигрим през света на стиховете“ беше озаглавен „Есенно писмо“. Представих се със стихотворението „Есенна любов“, подбрано и преведено от г-жа Анка Станева за започнатата още ог 2020 година българо-румънска стихосбирка (след смъртта й работата по „Жар-птица в знойното небе“ продължиха преводачите Руксандра Душкова и Адриан Василев)...
- И тук ли става въпрос за участие с по-старо стихотворние?
- Точно така. Ще рече човек, че дадена творба сякаш е чакала подходящото време, в което да бъде забелязана. Нямам навик да датирам стихотворенията си, но съм сигурен, че „Есенна любов“ е от 1985 година! 
- Значи пак сте заложили на сигурно - стихотворение, надживяло годините, знаещо цената си. Като старо вино, отлежало. 
- Така излиза. А и 
конкурсът „Есенни писма“ се оказа сериозна проверка за творците
В него са се включили почти 90 творци. И ако малко над половината от тях, както може да се предположи, са от Румъния, то останалата част са от различни части на света - Алжир, Аржентина, Бразилия, България, Германия, Еквадор, Куба, Мексико, Молдова, Перу, Пуерто Рико, Салвадор и Франция! Старо оглежало вино, казвате. (Замисля се).  Две седмици преди да получа Диплома от конкурса „Есенни писма“, в Русе бях сюрпризиран с това, че...  по мое стихотворение доц. Димитър Грозев създал песен. Тя бе изпълнена на 30 септември пред  публиката, участваща в Нощта на учените. В случая изненадата ми не бе заради факта, че мои думи прозвучават в песен (по мои текстове в годините са създадени 6–7–8 песни), а защото стихотворените ми „Бих се влюбил аз в тебе отново...“ е писано и публикувано също през 1985 година. Излиза, че законът за количествените натрупвания и качествените изменения действително е в сила! (Усмихва се).
- Не казвайте, че разчитате на свои стари творби! Няма да повярвам!
- Няма да го кажа, защото 
би означавало да се намирам в някакъв творчески застой, а това изобщо не е така
И понеже темата на разговора ни са конкурсите, ще подкрепя мисълта си с пример. Специално за Международния литературен конкурс „История и легенди“, организиран от Международния съюз на писателите „Св. св. Кирил и Методий“, написах разказа „И глината може да е като злато“. Той бе награден в категорията „Необикновени артефакти“. Изпратих текста си на български език и ми се иска да се запозная с превода му на руски. Тук любопитството ми е породено заради някои „заигравки“ с думите, които в езика ни се получават, ама при превеждането... Разбира се, имам свое мнение как би могло те да прозвучат и на руски език, но то е свързано с т. нар. „авторизиран превод“.
- В самия край искам да призная защо разговорът ни бе свързан с наградите ви, получени от чужбина...
- Навярно защото русенската общественост не знае за тях...
- Не, не! Целта ми бе друга: да покажа, че наградите ви по никакъв начин не са обвързани със 75-годишнината ви, която отбелязахте през пролетта, не са юбилейни подаръци.
- Е, да... Тази гледна точка е приемлива - все пак наградите са от хора, които не ме познават, а оценяват една-единствена моя творба! А колкото до 75-годишнината ми - и тогава получих отличия и поздравления, но те бяха с по-друга оценъчна стойност: юбилейна...

Стоян СТОЯНОВ