- Г-н Кръстев, как е основан военният завод „Дунарит“?
- „Дунарит“ е основан през 1903 година като фабрика за производство на каменарски взрив. 44 години по-късно тя е национализирана, а от 2005 година отново минава в частни ръце чрез приватизация. Накратко това е историята на „Дунарит“.
- Кои са най-важните периоди за развитие на дружеството?
- Както вече казах, в началото фабриката започва да произвежда промишлени взривни вещества и това е основната дейност до 1950 година. През 60-те години започва производството на противопехотни и противотанкови мини. В 70-те години в производството вече са включени артилерийски боеприпаси. През  80-те години се усвоява и производството на авиационни бомби. В този период започва производството на механични детайли, а в края на десетилетието производството на боеприпаси достига своя връх с персонал около 5000 човека.
- Кога настъпи кризата в завода?
- В края на 90-години, когато двуполюсната система се разпадна. Около 2000 година „Дунарит“ изпадна в пълна криза. Българската армия не ни възлагаше поръчки, а външните пазари ги нямаше. Предприехме редица мерки с цел оздравяване на дружеството. Персоналът бе намален на около 350 човека, освободихме се от неоперативните материални активи, запазвайки технологичната цялост на основната площадка в Русе. Това са тежки и непопулярни мерки, но те бяха крайно необходими. Наред с тях усвоявахме производството на продукти за гражданско предназначение като спортни обувки, техника за ремонт на релсови жп пътища и други. Няма да забравя как на 100-годишнината ни през 2003-а един журналист ме попита дали това не е последното честване на юбилей в „Дунарит“. Лаконично избягнах отговора, но донякъде той бе прав, защото тогава бяха най-тежките времена за завода. Но през 2004 година дружеството започна да стъпва на краката си в резултат на проведените мерки, а след приватизацията през 2005-а, вече със силната подкрепа на акционерите, фирмата пое по пътя на стабилизацията.
- Какво се случи през тези осем години досега?
- Много неща се случиха. Направихме и правим инвестиции в нови технологии и оборудване. Успяхме да заличим травмата върху персонала, нанесена от драстичните съкращения. В крайна сметка сега сме фирма с персонал от 650 човека, която отговаря на изискванията на пазара както по числен състав, така и по технологични и производствени възможности.
- Каква е мисията на „Дунарит“ АД?
- Хубав въпрос. Мисията на нашата фирма е да създаваме сигурност и удовлетвореност на персонала, клиентите и партньорите ни. Реализацията й се случва чрез нашите ценности, колкото и сложно да звучи това заради използване на думи от съвременната теория на управление, но в случая те са важни и ще обясня защо.
Най-голямата ценност за „Дунарит“-  това са хората, които изнесоха на раменете си фирмата в най-тежките й времена. Те не се срамуват, че са работили в западащ завод, а напротив, дори се гордеят с това. Именно благодарение на тях дружеството е на пазара.
На второ място са продуктите и услугите, които „Дунарит“ предлага на пазара. Основната ни дейност е производство и продажба на артилерийски, авиационни и инженерни боеприпаси. В последните години наложихме технологии и сме с най-големи възможности в областта на утилизация на боеприпаси в България. Полагаме усилия и имаме сериозен напредък в усвояването на нови продукти - компоненти за нашите изделия като взриватели и метателни заряди и нови изделия като цяло.
- Къде са пазарите на „Дунарит“?
- Основно в Африка, Азия, Далечния изток и други региони. В последните три години работихме по програма с водещата в световното военно производство фирма „Дженерал Дайнамекс“. Договорът беше свързан с доставка на боеприпаси по програмата на САЩ в Афганистан. Не беше лесно, бяхме подлагани на предварителни одити, докато се сключи договор, а в последствие на постоянни контролни инспекции. Това беше не само изпълнение на договор, а една добра школа както за работниците и специалистите, така и за нас, ръководителите.
- Имате ли внедрени световно признати стандарти?
- Да и то не един. През последните години имаме изградена и добре функционираща интегрирана система за управление. Тя включва система за управление на качеството по изискванията на ISO 9001, система за управление по отношение на околната среда ISO 14 001, а в момента сме в период  на разработка на система за управлението на здравето и безопасността при работа по OHSAS 18 001. Интегрираната система за управление е надградена с изискванията на НАТО за качество на продукцията - AQAP 2110.
- Може ли вече да се каже, че дружеството е стабилизирано?
- Точно това е определението за „Дунарит“ в момента. От 2005 година насам имаме ръст в производство и продажби, а всяка година завършва с положителен финансов резултат. Ръстът на работната заплата винаги е изпреварвал инфлацията и е бил не по-малко от 10% на година. Старали сме се да бъдем разумни в планирането на дейността в управлението на човешките, материалните и финансовите ресурси. Стараем се инвестициите, които постоянно правим за обновяване на технологиите, да са добре премерени, а не хвърлени на вятъра, защото една неправилно направена инвестиция в следващата година се явява като чиста загуба. Така е и със  заплатите на персонала. Те не са най-добрите в страната, но са на едно удоволетворително ниво. Към момента средната брутна заплата на хората е 715 лева плюс 60 лева под формата на ваучери за храна.
- Хората в „Дунарит“ работят с опасни материали. Имате ли тежки трудови злополуки?
- Нашият бизнес не е като на другите машиностроителни заводи, макар отдалеч той да изглежда така. Хората работят и със специфични технологии, наложени от използването на взривни вещества, а работата с тях изисква повишено внимание както на ръководителите, така и на работниците. За съжаление и при нас има  трудови злополуки, но коефициентът на трудов травматизъм е под средния за бранша в страната. Освен това бизнесът е под контрола на държавата и като съхранение на продукцията, и като производство, и като търговия. Един патрон да се продаде трябва да се иска разрешение от компетентните държавни органи. Другият специфичен момент е, че нашите пазари силно се влияят от променящата се политическа обстановка както в тези страни, така и в регионите около тях. Трябва да се съобразяваме със забранителните мерки, които налагат ООН, ЕС и разрешителният режим от страна на българското правителство.
Добрите думи, които казах, не означават, че е постигнат максимумът и всичко при нас сега е идеално. Ръководството оценява направените пропуски и има реална представа за състоянието на фирмата. Уверен съм обаче, че с натрупания опит и самочувствие от ръководители и изпълнители, с много работа и постоянство, „Дунарит“ ще преодолява и идващите трудности.