Трудови разписки, мобилни пари, но без интернет, платежен инструмент на база обмяна на време.
Допълващите валутни системи носят привкуса на живота на общността, в която са създадени и обслужват нейни социални нужди. Етични са, защото функционират на принципа на свободното договаряне, а регулациите стават в самата общност.
И безспорно допринасят за местното развитие, тъй като подпомагат значими за хората проекти и каузи.
Макар че у нас такива системи не са създавани, България има научен принос и ще е домакин на шестия конгрес на Международната асоциация за изследване на допълнителните валутни системи (RAMICS). Той ще бъде открит днес в УНСС в София и ще събере над 40 изследователи и практици в тази област от повече от 20 страни. Темата на форума, в който ще се включат участници и онлайн, е "Допълващите валутни системи - мост в общностите".
Какво представляват допълващите валутни системи, кои са най-интересните действащи примери, кога и в България ще има алтернативна валута, коментира в интервю за БТА гл.ас. д-р Росица Тончева, преподавател в Катедра "Финанси" на УНСС, изследовател с дългогодишен опит в сферата на финансите и с научни интереси в областта.
 
Следва пълният текст на интервюто:
 
- Какво представляват допълващите валутни системи?
- За да обясня, ще използвам една алегория - разликата между пари и тези системи е като между транспорт и автомобил.
Ако парите са изобщо идеята за разпределение на благата в едно общество, то алтернативните валути са един от начините, по които става това разпределение.
Това е вид паричен инструмент за разпределение на блага, за търгуване. Може да бъде използван за различни нужди, за социални проекти и каузи, за допълнителна ликвидност в рамките на една социална група. Всеки от тези различни модели, които наблюдаваме, има различна специфика, породена от условията, в които е създаден и функционира, и в зависимост от целите и нуждите на хората, които са го създали. Може да се каже, че обединяващото е паричното средство.
 
- Може ли дадем конкретен пример с някоя от тези системи?
- Може би първите експерименти са от времето между двете световни войни. Най-известният пример е от малката община Вьоргъл в Австрия - това е един кръг за обмен между търговци в условия на липса на парично средство. Те започват да общуват и да създават ликвидност. Кметът, вместо да използва бюджета, който му е отпуснат, го депозира като резерв, нещо като микро валутен борд, и емитира за неговата равностойност трудови разписки, с които започва програма за възстановяване на общината. В края на първата година се установява, че се е осъществил шест пъти по-голям икономически обмен посредством тези разписки. Те не са могли да напуснат тази територия и среда, защото са били обменяеми само в рамките на това малко общество.
По този начин продуктът е съумял да обслужи нуждите на социалната група. Това са един вид допълващи валутни системи, които не могат да заместят централните пари, но много добре са се включили в празните пространства. Там, където липсват пари, но има условия за икономическа дейност, социално общуване, парите да ги подпомогнат, точно както едно транспортно средство подпомага придвижването от едно място на друго.
 
- Това е пример повече от историята и в хода на времето предполагам, че такива системи са възниквали и спирали. Какви са обаче с днешна дата?
- Точно така, те възникват и угасват или се събуждат. В момента една от успешните системи е в Бавария, която има дългогодишна практика и създателят й ще бъде участник в нашия конгрес. Развиват се в малка община, но се разрастват, като целите са свързани с реализиране на местни проекти.
В Япония тези модели са ориентирани предимно към дигитални форми. Интересни са и в Кения, където са първите мобилни пари през мобилен телефон, но без да е необходима интернет връзка. Системите в Австралия са за търговски кредит, във Финландия пък са на базата на обмяна на време. В Америка е развит много бартерът, както и клирингови къщи.
В Словения след периода на социалистическия блок са били натрупани много междуфирмени задължения и се създава модел, който позволява най-жизнеспособните икономически субекти да укрепнат и да развият своята дейност, като се обслужват бързо тези задължения.
В Бразилия моделът на тези пари се е развил до локални банки. Всеки пример носи привкуса на живота на общността.
 
- Кой всъщност определя правилата за тези парични инструменти и следи те да се спазват? Как става зараждането им - със закон или по друг начин?
- По инициатива на ентусиасти или на хора, които са склонни да вложат своята енергия в създаване на подобен модел. Например в Италия моделът винаги достига до една граница на развитие, за която е необходимо да приобщи поне общината или местната власт, която да го подкрепи. Там, където това се случва, алтернативните валути продължават да се развиват, защото обслужват изключително добре местното развитие.
Няма специален закон за тях, нито те изискват допълнително нормативно регулиране, защото се договарят свободно като правила между отделните участници. Обикновено създателите предлагат такива правила и икономическите субекти, които се включват в този процес, ги приемат и участват след това в адаптирането им към нуждите на самата социална група.
Така тези локални допълнителни валути функционират на принципа на свободното договаряне и регулациите стават в самата общност.
 
- Коя система е най-устойчива и дългогодишна, запазила се е във времето?
- В Япония през 70-те години се стартира програма за създаване на подобни локални пари.
Те стартират с инициатива на правителството, което решава да направи този експеримент. Така се създава една вълна от над 300 подобни системи. 2019 година, когато беше конгресът ни в Япония, се докладва, че са останали около 30, като последните 3-4 най-големи изключително са преминали към дигитална форма на платежното средство.
 
- Тоест във времето те се и трансформират от една в друга форма?
- Точно така. Но всички обслужват някакви социални проекти, социални каузи.
 
- Как да си обясним това, че в България нямаме подобен тип алтернативна валута?
- Няколко социални групи, с които контактувам, правят опит да въведат подобни експерименти. Най-интересното е, че има много хора, които припознават подобен инструмент като полезен, но като цяло съществува определена дистанция. Може би поради неразбиране, може би поради липса на достатъчно свободен ресурс - време, пари, енергия, да се участва в подобен експеримент, може би поради по-слабата хомогенност на нашето общество.
 
- Какво предстои на конгреса и се очаква като теми и доклади?
- Темите са много разнообразни, участниците на място са от над 20 страни. Над 30 учени ще се включат онлайн, за да презентират своите изследвания и да вземат участие в дискусиите. Самото разнообразие на валути предразполага това многообразие и пъстрота от теми.
Това се вижда и в темата на конгреса - мост в общностите, защото алтернативните валути може да се окажат мост в рушащи се общества. Макар и временен, този социален модел да се яви като една спойка в и между отделните социални групи.
 
- От всичко казано излиза, че тези алтернативни валути са далеч по-етични от официалните такива на съответната страна?
- Категорично са много по-етични. То е обективен процес, защото мащабът позволява това.
Колкото по-голям е мащабът на едно явление, толкова повече се явява нуждата от представителство, а колкото по-разширен е обхватът на представителството, толкова по-малка става компетентността на всеки от нас и съответно прекият контрол намалява. Там, където няма контрол, провокациите за неетичност са по-големи и респективно наблюдаваме това.
 
- Може ли да прогнозираме дали у нас в близките години ще имаме такава социална валута?
- Дори и в момента има няколко експеримента, доколко те ще бъдат успешни, не можем да кажем, всичко зависи от енергията, мотивацията и етиката на участниците в тези групи. Някои от тях ще дойдат да се представят в третия ден на конгреса, когато имаме така нареченото отворено пространство и всеки може да сподели в свободен формат всички свои знания и експерименти. Българските ентусиасти ще почерпят опит от чуждестранните участници, ще се запознаят и ще направят представяне на своите интереси и модели. Със сигурност подобен експеримент в България ще премине, но не мога да кажа дали ще остане.