„Бронхо Пам“ - привържениците на фитотерапията със сигурност познават този билков чай, който подсилва имунната система и е незаменим при грип, бронхит и астма. Вероятно са чували и името на неговия създател - проф. д-р Димитър Памуков, неслучайно първата сричка от фамилията му е в името на чудодейния препарат. Това, което обаче малцина знаят, е, че проф. д-р Памуков е роден в Русе и е един от светлите умове на България, с които градът трябва да се гордее. През октомври се навършиха 100 години от рождението на лекаря, който поставя фитотерапията на научни основи и посвещава живота си на изцелението на хиляди хора със силата на лечебните растения.

Димитър Памуков е роден на 15 октомври 1922 г. в Русе. Родната му къща е била на ул. „Пирин“ 6 близо до дома на легендарния летец Кирил Градинаров. Баща му Петър Памуков и брат му Илия имали заедно манифактура, в която се произвеждали ботуши за българската армия и 11 магазина за обувки в областта от Русе до Бяла, но в резултат на голямата депресия през 30-те години настъпва фалит. „Баща ми е бил ученик в Дойче шуле, но се налага да се премести в Мъжката гимназия „Княз Борис I“. Били са невероятно тежки времена и целият му клас решава да отидат на абитуриентския си бал с училищните униформи със сребърни копчета, защото не всички са имали пари за официално облекло“, разказва дъщерята на професора - доц. д-р Роксандра Памукова. Тя продължава делото на баща си, като доразвива и обогатява научните му изследвания и отговаря за иновациите и международния престиж на фамилната фирма „Пам Медика“.
По време на Втората световна война през 1942 г. Димитър Памуков е в медицинската част на армията. Поради нередовното снабдяване и липсата на лекарства той често облекчава болките на ранените си другари с билки. Тогава се заражда и интереса му към възможностите на лечебните растения, които не са напълно непознати за него.
„Майка му Ружа Памукова е била много добра цветарка и е имала невероятна градина, а много от цветята са и лекарствени растения. По време на войната са се употребявали лекарства от растения, а и 90% от лекарствата са били от такъв произход. Това е хилядолетната традиционна медицина не само на България, а и на цяла Европа“, казва д-р Памукова.
По време на битката при Драва едно оръдие пада в окопа и удря Димитър Памуков по главата
В резултат той се парализира. Посреща мира през 1945 г. в инвалидна количка поради парализирана дясна страна на тялото, а според лекарите болестта му е нелечима. Но той има изключително силна воля и независимо от положението, в което е, записва да учи медицина в София. Пише с лявата ръка, учи денонощно, взема изпитите с отличен и спечелва уважението на преподавателите си.
„По това време баща ми се запознава с полк. д-р Добри Еребаканов, завършил фармация във Виена. Той бил толкова талантлив билколечител, че за него се чакало със седмици за преглед. Д-р Еребаканов успява да излекува парализата на баща ми, като остава само лек тремор в ръката“, разказва д-р Памукова.
Като вижда постиженията на д-р Еребаканов и след като той го излекува и от туберкулоза - болест, равносилна на смъртна присъда по онова време, защото над 90% от болните са умирали от нея преди изобретяването на пеницилина,
младият Памуков решава да остане при него и да работи като чирак няколко години, за да изучи занаята
Когато „народната власт“ интернира царския офицер Еребаканов в Търговище, ученикът поема частната практика на своя учител. „След години при него идва ген. Иван Михайлов /висш комунистически деец, военен министър от 1952 до 1968 г, б.а./. Имал диабет и Петър Димков го изпратил при баща ми. На Димков рецептите са прекрасни, но са малко сложни за изпълнение и той казал: Има един млад лекар, който ще ти помогне. Тогава баща ми е бил на 50 години, обаче Димков е бил на близо 90. Но благодарение на билките Димков доживя до 95 години, а баща ми - до 90-годишна възраст. Така че билките определено имат своето място в активното дълголетие“, категорична е д-р Роксандра Памукова.
Седемдесетте години на миналия век са плодотворни за д-р Димитър Памуков. През 1972 г. той разкрива първия официален кабинет по фитотерапия към Трета градска болница в София, а три години по-късно - и първата Научно-практическа база по фитотерапия в България. Всичко това обаче се случва благодарение на неговата силна воля и
желание да помага на хората по един безвреден, но доказано ефективен начин
„Баща ми наистина беше пионер на научното билколечение. В периода до 1990 година акад. Атанас Малеев /лекар, генерал-майор, брат на Мара Малеева - Живкова, съпруга на дългогодишния комунистическия ръководител Тодор Живков, б.а./ беше много мощен фактор, който се е опитвал по всякакъв начин да препречи пътя на народната медицина. Имало е в затвора много билколечители, хора, които са били с позитивен принос към здравеопазването и дори са лекували болни от онкологични заболявания. И самият Петър Димков е бил арестуван, въпреки че е вършел само добро. Заради твърдоглавието на един човек с безмерна власт, който иначе е бил добър учен в областта си, но явно не всеки може да знае всичко, баща ми, като колегите си, е имал неприятности. Но, той толкова дълбоко е бил убеден в отличния ефект на фитотерапията, базирана на медицински доказателства, че след десетилетия упорита работа е дошъл и неговият звезден час“, разказва дъщерята.
И започват клинични изпитвания на препаратите, които проф. Памуков изобретява.
Най-известният от тях е „Бронхо Пам“ за лечение на астма и бронхит
„Холо Пам“ е за безоперативно лечение на жлъчно-каменна болест, „Гастро Пам“ - за язва на дванадесетопръстника, „Енурезо Пам“ - за нощно напикаване при децата, „Слим Пам“ - за отслабване. Един друг препарат - „Дисоварио Пам“ за лечение на миоми и безплодие, го дарява и него с най-голямото щастие - дъщерята Роксандра.
„Много деца са се родили благодарение на него, дори и аз. Интересна е историята за запознанството на баща ми и майка ми Лилия Томова-Памукова. През 1971 г. тя е била болна от тежко бъбречно заболяване, като водещите специалисти в България са били на мнение, че й оставали около 6 седмици живот. По препоръка на приятелка отива на преглед в кабинета по фитотерапия на 49-годишния д-р Памуков и той й казва, че не само ще я излекува, а и ще се ожени за нея. След няколко месеца се състояла сватбата, а четири години по-късно, благодарение на изобретения от него „Дисоварио Пам“ се раждам аз. Двамата с майка ми живеят щастливо около четиридесет години“, разказва доц. д-р Памукова.
„Епи Пам“ за лечение на епилепсия е друг много успешен билков препарат на проф. д-р Памуков
„По онова време баща ми имаше хиляди пациенти от Съветския съюз. От тогавашния генерален консул на Русия в София, който после стана генерален консул в Русе, Юрий Трушин знам, че една от пациентките имала по 19 епилептични припадъка дневно, а след като започнала терапия при проф. д-р Памуков, за един месец получила само един припадък. Дори съпругата на г-н Трушин се лекувала от друго тежко заболяване при баща ми, защото в Москва не успели да й помогнат. С очите си се уверих, че имаше мисия да бъде лекар, казваше дипломата“, спомня доц. д-р Памукова. Сред пациентите му е и държавният глава на СССР Леонид Брежнев, когото успяват да излекуват съвместно с легендарния Петър Димков от считано за нелечимо заболяване през 1977 г.
През 1968 г. проф. д-р Памуков издава пъвата си книга „Билките и тяхното използване“. Но най-известна е книгата му „Природна аптека“, която е в съавторство с проф. Христо Ахтарджиев, виден български фармацевт фармакогност. Книгата е в милионен тираж с две издания в България - през 1981 и 1989 г., преведена е в Чехия, Словакия, Украйна.
Двамата професори проучват биохимичния състав на стотици лечебни растения
„Провеждат се и клинични изпитвания на изобретенията на проф. д-р Памуков върху опитни животни, а след това при пациенти в няколко независими болници и научни центрове. Поради проблемите, които са създавани от акад. Малеев, изследванията се правят едновременно в България и в СССР и така никой не може да промени резултатите. Ефективността е около 90%, което във фармацията е отличен резултат, защото няма лекарство, което лекува 100% всеки, тъй като всеки индивид има различна генетика,  различен начин на живот“ обяснява доц. д-р Роксандра Памукова.
Изследванията на Памуков получават международно признание. Изобретенията му са представяни във Виена, французи са предлагали на държавно ниво да направят българо-френско предприятие. По това време билколечението в България е на такова ниво, каквото е то в Китай.
„Баща ми е първият и до колкото ми е известно единственият лекар извън Китай, който получава
Вимпела на Държавната администрация за традиционна медицина в Министерството на здравеопазването на Китай
Изобретенията му са удостоени с над 30 други престижни международни награди за иновативен принос към медицината - от Франция, Полша, Чехия, САЩ, Южна Корея, Русия, Тайван и др. Учените от различин държави оцениха сериозно неговия принос към здравеопазването“.
След обществено-политическите промени в България финансирането на Научно-практическата база по фитотерапия е спряно. Тогава
през 1993 г. проф. Памуков създава частната практика „Фито Пам“
където продължава изследванията на лечебните растения, а десетки хиляди болни получават лечение. През 2007 г. той е поканен за медицински и научен директор на британско-българската фирма за биомедицински продукти „Пам медика“, в която дъщеря му доц. д-р Роксандра Памукова продължава неговото дело в клиничните проучвания на иновативни билкови препарати за трудно лечими заболявяния.
В разработките на проф. д-р Памуков се прилагат основно български лекарствени растения, тъй като нашата народна медицина има зебележителна традиция - доказано най-древната в Европа. Но, той бе с отворен ум към всичко, което би допринесло за здравето на пациентите, като комбинираше опита на другите медицински и фитотерапевтични школи. Прилага в „Имуно Бронхо Пам“ ехинацеята за модулиране на имунната система.
„Беше и много позитивен, че включихме джиндижифила в „Слим Пам“, той го познаваше, от опита си в Русе преди 9 септември“, обяснява д-р Памукова.
„В душата си винаги е носел пламъка на русенския дух - талантлив иноватор, с колосална енергия, позитивност, трудолюбие и упоритост, който като Феникс действително успява да се издигне над житейските превратности. Девизът, предаден от харизматичната му майка Ружа Памукова, е: „Животът е борба“. Това е един дълъг живот, който беше в полза на хората. Над половин милион души са излекувани от различни тежки заболявания, при ранни стадии на онкологични заболявания е удължавал живота на пациенти с 20-30 години. Баща ми беше горд, че е български лекар и изобретател. До последния момент от живота си той работеше с болни и беше щастлив, че помага“, казва доц. д-р Роксандра Памукова, дъщеря на лекаря, който превърна българското билколечение в наука.