Годините на управление, освен че натоварват с много отговорности, всяка една от тях дава усещане за нова възможност, за по-голяма принадлежност и по-голяма близост с хората, каза в интервю за БТА кметът на Кърджали д-р инж. Хасан Азис по повод на днешния Ден на Кърджали и 110 години от освобождението на родопския град.
Със своите 19 години управление Хасан Азис се нарежда сред най-дългогодишните ръководители на общината. Според него големият шанс в управлението му са два периода на работа – предприсъединителният, за членство в ЕС, когато общината реализира проекти по предприсъединителните програми и периодът на пълноправно членство, когато в родопската община и към днешна дата се осъществяват европейски проекти. 
От гледна точка на очакванията на хората се опитахме да започнем с най-належащите проекти и чак след това да продължим с реализацията на последващите, посочи д-р инж. Азис. По думите му всеки един от случилите се в родопската община проекти има своето важно значение и независимо, че могат да бъдат назовани поотделно, те са свързани помежду си в постигането на една цялостна визия на общината.
За честите упреци към общинското ръководство по отношение на чистота, улици и осветление Хасан Азис коментира, че това са хронични проблеми за повечето общини в България. И допълни, че през годините са направени немалко усилия в тази посока, но все още има какво да се прави. Както през тази, така и през следващите години нашите основни усилия ще бъдат насочени в подобряване на именно тези три направления, посочи кметът.
Навръх празника на града той изрази своята лична благодарност към жителите на общината - за разбирането и подкрепата. Защото всичко, което е постигнато, направено, полагано като усилия е било благодарение на очакванията и на подкрепата на кърджалийци, отбеляза д-р инж. Хасан Азис. 
Следва пълният текст на интервюто:
- Д-р Азис, честваме 110 години от освобождението на Кърджали, а 19 от тях вие сте стопанин на града и общината. Какво е усещането?
- Кърджали е специално място! Тези години на управление, освен че натоварват с много отговорности, всяка една от тях дава усещане за нова възможност, за по-голяма принадлежност и по-голяма близост с хората. Годините на кметуване всъщност са сближаване. Това е процес на по-добро разбиране. В същото време всяка година имаш усещането, че си на място, където можеш да разгърнеш все повече възможности за развитие, можеш да видиш неща, които предната година не си успял да видиш и реализираш. Усещането е за една цялост, емоция и обща визия за развитие.
- През тези близо 20 години Кърджали промени своя облик. Какво успяхте да реализирате от първоначалните си идеи за развитието на общината и какво не успяхте? 
- Колкото по-дълго време е кмет един човек на една община, толкова повече се натоварва с очаквания и отговорност. За това през годините мисля, че успяхме да реализираме основни проекти, които решават някои много важни проблеми и дават възможност за надграждане. През първите години усилията ни бяха свързани с решаване на знакови проблеми като, ако трябва да върна лентата назад, бих посочил Пазара на производителите, който беше един дългоочакван за решаване въпрос. Бих посочил също доизграждането на жилищни блокове, започнати от общината, автогарата и пространството около нея . Т.е. заехме се със знакови места на Кърджали и успяхме в първите години да ги реализираме. 
Големият ни шанс бе, че работехме както в предприсъединителния период за членство в ЕС, така и в пълноправното членство на България в ЕС. И ако трябва да разделим кметуването ми условно в две части, бих казал, че в предприсъединителния период ние успяхме да се възползваме от фондовете и по САПАРД да изградим пазара. След това успяхме да реализираме наличните в града проекти, като започнем от парк „Арпезос - Север“ 1 и 2, изграждането на пречиствателната станция и подмяната на повече от 18 км канализационна мрежа и водопровод и продължим с образователната инфраструктура. Почти всички училища и детски градини в общината вече са ремонтирани, санирани, с възможност да се предоставят образователни услуги на европейско ниво. Успяхме да изградим спортната инфраструктура, като имам предвид да направим ремонт на стадиона, на закрития плувен басейн макар, че все още не работи. Могат да се изброят още от проектите, които сме реализирали, разбира се и с възможността за инвестиции,  от които ние се възползвахме и превърнахме Кърджали в един от най-добре развитите в икономически аспект райони, свързани с машиностроене и автомобилостроене.
- Ако трябва да направите класация на реализираните проекти, кои от тях бихте откроили?
- Всеки един от проектите си има своето важно значение. Независимо, че могат да бъдат изброявани поотделно, всеки един от тях е неразривно свързан с всеки следващ, направен през годините. Тук може би въпросът е за последователността на проектите, които са реализирани. Както вече казах, от гледна точка на очакванията на хората се опитахме да започнем с най-належащите проекти и чак след това да продължим с реализацията на последващите. И все пак най-важни са проектите, които се виждат, а именно тези, които изброихме: пазар, паркове, училища и детски градини, с извършените ремонти и саниране. Но не по-малко важна е подземната инфраструктура на Кърджали, която е подменена и свързана с изграждането на пречиствателната станция. Голямото ни предизвикателство през следващите години е подобряването на надземната инфраструктура. Вече говоря за улици, за тротоари, за паркове и както обявихме в началото на мандата – за реализация на проекти, свързани с подобряване на жизнената среда на жителите на община Кърджали. 
Нас ни радва и фактът, че през годините община Кърджали се е доказала като една от най-ефективните при реализирането на проекти общини, като в национален план тя заема между трето и пето място по брой изпълнени проекти, финансирани със средства на ЕС. Това показва една много добра ефективност на работа и едно високо ниво на административен капацитет, изграден през годините в община Кърджали.
- Често ви упрекват за негативи, свързани с инфраструктурата на града – улици, чистота, осветление. Как ще отговорите на тези критики?
- Бих нарекъл тези изброени проблеми хронични и за Кърджали, но като че ли и за много от българските общини. Във времето ние все пак сме направили немалко усилия и продължаваме да подобряваме. Осветлението примерно - една голяма част от града и малките населени места вече са подновени. Ако мога да се изразя в проценти - близо 80 процента от осветлението вече е подобрено и е с ЛЕД осветителни тела. Остава само подмяната на подземната инфраструктура, т.е. кабелите. 
Разбира се имаме много претенции към чистотата, като въпросът с чистотата е въпрос на организация, но и жителите на общината също са част от решаването му. 
Както през тази, така и през следващите години нашите основни усилия ще бъдат насочени в подобряване на именно тези три направления, за които ме питате и които са свързани с програмата ни за подобряване на жизнената среда. Продължаваме да работим по проекти за подновяване на тротоарите. Само през последната година и половина са реализирани 10 улици, тротоари по ОП “Региони в растеж“. В момента също се прави оценка на всички тротоари в община Кърджали, за подмяна на тези в недобро състояние. Така, че през следващата година ние ще се насочим в тази посока, плюс подобряване на зелените площи в града. Имаме няколко проекта и започваме в посока както на тяхното изпълнение, така и на по-доброто поддържане на зелените площи.
- Децентрализацията на общините е, ако мога така да се изразя, ваша болна тема, доколкото тя все още не е реализирана в България. Какво пречи това да се случи?
- Децентрализацията е в основата на по-ефективното управление на местните власти. Това сочи и европейската практика - местните власти с по-добра степен на децентрализация са по-ефективни, предоставят по-добри услуги, реализират по-добри политики. Общата оценка за България е, че тя е централизирана държава по отношение на местните си власти. Към настоящия момент около 12 процента от местните приходи могат и се генерират от местни дейности. Близо 90 процента от общините са на директно подпомагане от централния бюджет. В този смисъл общините в България са силно зависими от централната и изпълнителната власт. И в тази зависимост, когато се наложи и политическата зависимост, тогава изцяло се нарушава принципът, залегнал в Закона за регионалното развитие, за равномерно развитие на регионите. На следващо място, все още законодателството в нашата страна няма съответните промени, за да може на общините да се предоставят допълнителни приходоизточници. Използвам случая да кажа, че повече от 15 г. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) поставя една от възможностите за по-голяма децентрализация на местните власти, чрез предоставяне на 2 процента от данък общ доход на физическите лица, което все още не е направено. Явно държавата, централната власт все още не е готова за предоставянето на повече права на местните власти, което пък пречи на държавното управление като цяло.
- Кърджали е известен като столица на толерантността. Той е етнически цветен район и хората битуват в мир и разбирателство. Трудно ли се постига това на фона на разбъркания свят, в който живеем?
- Едно от нещата, с които Кърджали наистина трябва да се гордее, а пък като кмет на общината това за мен носи удовлетворение, е това, че през тези години мисля, че наложихме Кърджали да бъде наричан с истинското си име – Столица на толерантността. В това отношение винаги съм бил на позицията, че за толерантността в Кърджали трябва всеки ден да се работи. Това не е даденост и ако сме постигнали това ниво на добро общуване, на разбиране, на разбирателство между хората, независимо от етнос и религия означава, че кърджалийци са носители на тази толерантност и аз съм много благодарен за това. Благодарен съм и на всички, които полагат усилия ние да поддържаме, да развиваме и да надграждаме толерантността в Кърджали. А това е формулата и на успеха, и на развитието, и на щастието, ако речете.
- Какво бихте искали да кажете на жителите на общината?
- Бих искал да ги поздравя във връзка с празника на общината и 110-годишнината от освобождението на Кърджали. Да изразя и моята лична благодарност за разбирането и подкрепата, защото всичко, което е постигнато, направено, полагано като усилия е било благодарение на очакванията и на подкрепата на кърджалийци, от една страна. От друга страна всичко, което е постигнато добро в Кърджали е било на основата на посоката, в която хората са задавали ние да се движим. В този смисъл виждам, че посоката, в която се движим е правилна при положение, че Кърджали има развитието такова, каквото е. Кърджали има голям потенциал за надграждане и следващите години този потенциал ще бъде разгърнат и в други посоки на социално-икономическото си израстване. А какво ще е то – ще видите!