„В началото бе словото, пазете го, защото вече го слагат накрая!“. Това послание отправи към читателите на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, но всъщност към всички Стефан Цанев. След 25 години той отново гостува в своя Русе като специален гост на Втория литературен фестивал „Писмените съкровища на Долен Дунав“, организиран от библиотеката с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Пред пълна зала роденият в Червена вода голям български писател и мислител се върна в литературната си младост, когато с Константин Палов и Любомир Левчев налагат свободния стих и променят българската поезия, не спести и признателността си към своя учител в трудната любов с думите. 
Специално внимание авторът на „Аз питам“, Адът - това съм аз“ и „Български хроники“ отдели на приятелства и предателства, родени от необходимостта да се направи личен граждански избор, както и на  войнстващата посредственост и арогантната простащина - най-опасните явления в новото време. 
Верен на себе си да не заема героични пози с късна дата, гостът се върна и към времето, когато му е било забранено да публикува и издава - време на оцеляване и катарзис. 
Всъщност от една такава забрана го спасява влизането му в Московския киноинститут, където учи драматургия, среща се с колосите в европейското кино Пазолини и Фелини и намира двама приятели -  Вознесенски и Евтушенко, които са част от собственото му израстване като поет.
При раздаването на автографи дойде и изненадата за Стефан Цанев - срещата му с двама стари русенски приятели, също хора на словото, писателя Руденко Йорданов и театроведа Крум Гергицов.