Здравей, Петя! Синът ми е на 20 години. Студент е, интелигентен, с разнородни интереси. Притеснява ме, че през последните години, нека да бъда по-точен - откакто се появи Ковид пандемията, той много се затвори. С приятели общува предимно онлайн. Виждам го как изтръпва при новина за повишаване на заболеваемостта. Не е вманиачен да следи информационния поток за нея, точно обратното - спира телевизора, ако чуе нещо такова. Ако ние с майка му гледаме телевизия и се чуе такава новина, той излиза от стаята. Това и преди беше така, но от новините през последния месец проблемът личи значително - много повече от миналата година. Не знам дали това има значение - като малък той боледуваше от астма. Като дете беше много потиснат, понеже другите деца коментираха, но според мен просто обясняваха вместо него на нови учители или на нови съученици, че той не се включва в определени общи мероприятия, защото има астма. Тогава той можеше много добре да преценява в кои от тях да не се включва, за да се пази, но децата го изпреварваха в съобщенията и после той не се решаваше да се включва дори и да му е било възможно. Сега какво ли не му говорим с майка му - че и тази предстоящата Ковид вълна ще отмине както предните, че няма за какво да се паникьосва, че данните ги излъчват редовно, за да може повече хора, които нехаят, да вземат мерки. Той отсега все едно се барикадира вкъщи. Ваксиниран е, включително с бустерни дози. Предпочита да не носи маски и това е също причина, която изтъква, за да стои вкъщи. Така може би е най-сигурен. Мъчно ми е да гледам как моето иначе много весело момче страда от този страх - ужасът му се изписва на лицето! Мисля, че ще му подейства зле, ако не бъде спряно присъственото обучение и се налага да ходи до университета. Също обаче смятам, че трябва да се изправи пред страховете си, да се осмели да излиза и да се среща с хора не само в университета, но и според всички си интереси, които има. Не знам какво да направим, за да го убедим! Имаме и по-малък син на 9 години. Добре, че с него нямаме такива проблеми - излиза, играе си и изобщо не се влияе от новините. Васко, 45 г.

Здравей, Васко! В писмото изразяваш твоята бащина загриженост за сина ти, който прекарва живота си затворен вкъщи и общува с външния свят предимно чрез интернет поради страх. Разговаряйки с него, ти и съпругата ти сте се опитвали да го окуражите, но ето -
често се случва разумните доводи да не помагат
Затова в края на писмото като че ли с болка възкликваш: „Не знам какво да направим, за да го убедим!“. Аз също не бих могла да дам конкретен отговор, ако това го поставяш и като въпрос.
Да помислим заедно, което, разбира се, тук е по-сложно. При беседването с клиенти в консултация на живо разглеждаме факти, обръщаме внимание на чувства и притеснения и можем пълноценно
да разсъждаваме върху варианти
Тук ще се опитам да поставям въпроси, на които добре би било да се опиташ да си отговориш, може и писмено, а на следващ ден да си ги преразгледаш отново, да съгласуваш твоето виждане по тях и с това на жена ти, а защо не по-нататък и със сина ти.
Казваш, че момчето избягва да излиза особено когато разбере за повишаване на заболеваемостта от Ковид, както отново напоследък.
Опитай да си спомниш как протече развитието досега на сина ти, как се е справял в други трудни ситуации в миналото - дали с опит да ги превъзмогне или със снишаване - в чакане просто да отшумят. Припомнянето на такъв опит е от значение -
от проявената някога смелост може да си вземе нова сила
или пък да осъзнае, че с чакането притесненията просто да отшумяват не придобива съществени умения да посреща нови трудности, които несъмнено ще предоставя животът.
Казваш също: „Мъчно ми е да гледам как моето иначе много весело момче страда от този страх - ужасът му се изписва на лицето!“. С това разбираме, че той е изглеждал едно много весело дете, въпреки че астмата през детството му също е представлявала ограничение за игрите и за участието в училищни мероприятия, в които атмосферата е предполагала риск за пристъпи. На фона на това негово като цяло весело настроение в последните години 
контрастно се откроява ужасът от страха
с името „Ковид“.
По-малкото ви дете е на 9 години - големият е бил към 11-годишен, когато се е появил неговият брат. В семейната система тогава несъмнено е настъпила голяма промяна. Бебето е напълно зависимо от грижите на възрастните, особено на майката. Дали големият ти син тогава вече беше самостоятелен, примерно в ученето? Бил е достатъчно голям, за да не ви ревнува от бебето, особено майка си (както при децата с малка възрастова разлика), но да му признаем, че
в този период е загубил пълното ви посвещение на себе си
Родителското ви внимание вече е било раздвоено между него и братчето. Назовали сте го „батко“. Последвало е да се почувства по-голям. Ако е показвал по-силен стремеж към свобода в игрите, появата на малкия може да е дала шанс да я получи в по-голяма степен и да им се наслади, дори и с известен ущърб на вниманието ви заради бебето. Може би тогава обаче при него е била активна астмата с ограниченията, които е предоставяла?
Появата на дете повишава родителския стрес. Болестта на дете също повишава родителския стрес. През това време вероятно сте понасяли поне
двоен родителски стрес
ако в семейството не е имало и други източници на стрес - нови събития, заболявания на възрастни роднини, финансови трудности и други. Дали си личеше тогава, Васко, съпругата ти да е била повече тревожна, примерно да не се влоши големият точно сега, когато бебето поглъща силите й в ежедневието? Дали е показвала, че е по-спокойна, когато баткото си е предимно вкъщи? Но може и да не е било така. Ти си отговори, Васко, както ти се струва, че беше по онова време. 
Ако след второто майчинство съпругата ти е трябвало да продължи да работи, вероятно баткото е трябвало да помага за малкия. Покрай тази братска грижа може да се е чувствал по-сигурно вкъщи?
Доколкото и боледуването от бронхиална астма е в зависимост и стреса, сещаш ли се за
други обстоятелства, които са представлявали по-голямо изпитание
за голямото ти момче?
На мен ми се струва, Васко, че нещо друго би могло да е от по-голямо значение спрямо самото боледуване от астма: „Като дете беше много потиснат, понеже другите деца коментираха, но според мен просто обясняваха вместо него на нови учители или на нови съученици, че той не се включва в определени общи мероприятия, защото има астма“.
Дали той се е чувствал като заклеймен, след като другите като че ли са го определяли с етикета астматик? Не казваш как се казва момчето ти и за по-конкретен пример ще заимствам твоя псевдоним, който ти дадох за тази консултация във вестник „Утро“ - да го наречем Васко-младши. Възможно е да са говорели за него не като „Васко-младши, който има астма“, а като „астматика Васко-младши“.
Не е едно и също, когато те назовават чрез болестта
Казваш, че е интелигентен и с разнородни интереси. Може да е развивал умения и способности, воден от познавателен интерес или от увлечение по нещо, в което е проявявал дарби. В много други случаи хората развиват определени способности, за да надмогнат чувството за малоценност, смутени от това, с което се различават от другите - някакъв дефицит, ограничение от болест, а с това и за да преодолеят ограничените възприятия на другите за тях заради болестта, с която ги свързват. Все едно е заради какво - с успехите, които се преживяват укрепва самочувствието. При учениците това дава шанс при смяна на класа (от начално училище към прогимназия или при постъпване в гимназия) да влязат по нов начин в представите на новите съученици, да ги опознават чрез способностите и таланта им. Така дори една астма се явява просто
особеност на физическото здраве, а не определение на личността
Каква беше ситуацията с Васко-младши - продължи ли да учи в същото училище? Ако е постъпил в друга гимназия, как се адаптира там - имаше ли сътресения, затваряне в себе си и вкъщи, или напротив - беше въодушевен, общителен, смел и все така весел? Как продължи да се развива според интересите си - дали в курсове и уроци извън къщи, или пък в онлайн курсове - било по изкуства (виждала съм онлайн платформи за обучение по музикален инструмент), било в набралите популярност школи за компютърни умения? Излизаше на срещи с приятели или още преди Ковид предпочиташе да общува онлайн? Имаше ли момиче, в което да е влюбен? А сега има ли и как проблемът се отразява и в това отношение?
Съобразно закона детството приключва с постигане на пълнолетие на 18 години, но психологическият
преход от дете към възрастен, който наричаме юношество
в днешно време продължава повече. В него психиката може да е доста уязвима - вътрешно юношата да изпитва несигурност така все едно виси във въздуха - между детството, което идва ред да загърби, и пред неясната перспектива на възрастен. Такава нестабилност отваря ниша за различни симптоми поради липса на кураж за прескок на момчето в мъжеството, а на момичето - в женствеността. Симптомът изпълнява определена функция - той подсказва липсата на готовност и оправдава застоя, макар и да създава 
много силно напрежение както при ужаса, който се изписва на лицето
на твоето голямо дете, Васко.
И така - къде е сигурното място, когато човек се чувства застрашен? Вкъщи, ако собственият дом представлява това, което действително трябва да бъде - защитено място и символ на сигурността. В стресова ситуация дори мисълта за вкъщи може да върне чувството за сигурност
Излизането извън дома предполага адаптиране към несигурна обстановка. При Васко-младши и при всеки друг младши или старши може да има и някакъв съвсем друг специфичен мотив, до който обаче няма как да достигнем в тази задочна консултация. Даваме си сметка и че в нея не участва самият той - както би било най-добре, ние само гадаем.
Ковид кризата промени образователния процес в целия свят
Васко-младши е изкарал първата си студентска година наполовина онлайн през първия семестър и предимно присъствено през втория - нали така? Преди това обаче година и половина в края на гимназията, когато обикновено при момчетата идва поривът да прекрачат вътрешните си граници, той е учил и общувал с приятели предимно онлайн, към което може да се е адаптирал - станало му е естествено, особено ако си е домошар - това може да му е паснало.
Казваш, Васко, че твоето момче спира телевизора, като чуе за повишаване на заболеваемостта, или излиза от стаята, ако вие искате да слушате. „Това и преди беше така, но от новините през последния месец проблемът личи значително - много повече от миналата година.“ Какво е различното сега? Според мен той разбира разумните ви доводи, „че и тази предстоящата Ковид вълна ще отмине както предните, че няма за какво да се паникьосва, че данните ги излъчват редовно, за да може повече хора, които нехаят, да вземат мерки“, но
да си представим как един млад човек се надява, че дадена неприятна ситуация си отива
и какво изпитва, когато изглежда, че тя отново се завръща.
„Той отсега все едно се барикадира вкъщи. Ваксиниран е, включително с бустерни дози. Предпочита да не носи маски и това е също причина, която изтъква, за да стои вкъщи.“ Да, Васко, вкъщи той може да диша свободно без маска, а в новините се съобщава, че маските се връщат на определени места. На него му е неприятно да слуша, че тези места стават все повече.
„Мисля, че ще му подейства зле, ако не бъде спряно присъственото обучение и се налага да ходи до университета.“
Мисълта, че може да не бъде спряно нормалното присъствено обучение
може би предизвиква у него извода, че ще се наложат общите хигиенни мерки - дезинфектанти и маски. Може би е добре да поговорите за маската. Тя определено влияе на качеството на дишането, а при него дори и с лечението и с възрастта да е отшумяла астмата, може да му напомня за нея, асоциирайки било с дихателната недостатъчност, било и по емоционален път - с реакциите на съучениците някога.
„Също обаче смятам, че трябва да се изправи пред страховете си, да се осмели да излиза и да се среща с хора не само в университета, но и според всички си интереси, които има.“ Така е, Васко, синът ти е
изправен пред предизвикателства за мъжеството
След като отново изчетеш написаното тук и си отговориш на въпросите, може би вместо да го убеждавате със съпругата ти с аргументи, до които вие сте достигнали от вашия житейски опит и знаете от историята, ще ти дойдат твоите бащински въпроси и ще го предразположиш да си поговорите и той свободно да сподели своите страхове и надежди. Така, като си ги чуе сам, разкривайки ги пред теб, има повече възможност да големият страх да му се стори по-малък, малката надежда да я почувства по-голяма и да намери сред многото маски, които се предлагат на пазара, тази, с която ще диша по-леко, защото вече по-добре е разбрал себе си.