Гражданите, които не са гласували, да нямат право да заемат изборна длъжност и да работят в държавната или общинската администрация за срок от четири години. А при кандидатстване за работа във всяка структура, организация или дори фирма с държавно и общинско участие, при равни други условия в конкурса да се предпочита гласувалият.
Това е едно от най-скандалните предложения, над които депутатите ще си блъскат главите покрай поправките в Изборния кодекс. По-интригуващото е как това предложение, направено от Яне Янев и група депутати, пред което всеки трезвомислещ конституционен съдия би подскочил от ужас, е било подкрепено от правната комисия на парламента.
Правилата, по които ще гласуваме догодина, се коват в момента. Общо 6 законопроекта за изменение на Изборния кодекс бяха внесени в Народното събрание. Правната комисия ги разгледа и се въздържа да подкрепи два от тях - на Христо Бисеров и на Волен Сидеров. Следващият тур на дебатите предстои през следващите дни.
„Все още сме в начален етап, тепърва ще преглеждаме текст по текст предложенията. Затова не мога да говоря конкретно поне на този етап“, отби атаката за повече подробности русенската депутатка от ГЕРБ Даниела Миткова.
Яне Янев не е сам
Яне Янев обаче далеч не е сам в надпреварата да се дават една от друга по-екстравагантни идеи за поправка в закона. Има и други предложения, които на този етап будят само усмивки. Но предизборно току-виж се превърнат в реални законови норми, все пак неведоми са пътищата политически, по които се постига мнозинство в парламента.
Например от ДПС настояха да се разреши предизборната агитация да се води на майчин език, за да се подпомогнело участието на малцинствата в обществените дела. Правната комисия обаче отхвърли предложението - вероятно заради логиката, че след като имат желание да участват в обществените дела, би следвало хората да знаят и обществените си задължения - а те са да ходят на училище и да учат български. Поне докато основното образование у нас е задължително.
Десислав Чуколов пък нажежи страстите с идеята да се поискат от кандидатите за власт декларации, че не са хомосексуалисти или масони. Без да дава отговор кой и как ще проверява дали са верни.
Другата идея е в избирателните секции да се поставят камери, които в реално време да показват на прокуратурата и на самите кандидати как протича изборният процес в съответната секция. Този безпрецедентен Биг Брадър най-много да подскаже на „отговорниците“ кои от хората, които са взели пари да гласуват, още не са стигнали до урните, мърморят стари изборджии.
Никоя партия обаче не е предложила кандидатите за власт да идват с бележка от психото, че там не ги водят на отчет. Въпреки че нуждата от този документ очевидно става все по-належаща.
Депутати на слушалки
Един от най-горещите картофи, които сега се подмятат в правната комисия на парламента, е предложението на ГЕРБ да се разреши подслушването специално по два текста от НК: срещу членове и организатори на група, „която си поставя за цел да извършва престъпления“ срещу политическите права на гражданите и срещу организаторите на продажбата на гласове срещу пари.
И двете престъпления не са тежко наказуеми и по общите правила в НПК за разследването им СРС-та не могат да се ползват. Затова се предлага да се впишат като „изключение“.
Опозицията обаче скочи, че с това изключение лесно може да се мине директно към саморазправа с опонентите, че лидери, кандидати и дори депутати ще бъдат сложени на слушалки без каквато и да било причина - само защото са в опозиция. И че скандалите ще гърмят преди и по време на вота, а оправдателните присъди ще дойдат далеч по-късно, когато с политическата кариера на кандидатите вече ще е свършено заради принципа върви обяснявай, че нямаш сестра.
Разумно: електронно гласуване и по-малко застъпници
Голяма част от предложенията всъщност се подкрепят от почти всички:
Въвеждането на електронно гласуване поне експериментално, след като за всички вече е ясно, че това е бъдещето, за което трябва да се готвим.
Задължението на ЦИК да публикува протоколите от заседанията си и да ги направи открити за простосмъртните - стига се дори до идеята заседанията да се предават онлайн в интернет.
Не се вижда някой да е против задължението всяка общинска или районна избирателна комисия също да има свой сайт в интернет и да публикува решенията и протоколите от заседанията си. Предложението РИК и ОИК да сканират протоколите след преброяването на гласовете и да ги качват в интернет също надали ще срещне отпор.
И сини, и червени са единодушни, че трябва да бъде въведен съдебен контрол по отношение на актове на ЦИК и ОИК, с които се ограничават правата на участващите в изборите партии, коалиции и кандидати - например отказ за регистрация, заличаване на съществуваща регистрация и други. 
Като че ли има консенсус и да бъде орязан и броят на застъпниците, които предизвикаха другия основен скандал на отминалите избори и станаха причина да се заговори за „законно купуване на гласове“.
Партиите май няма да спорят много и за поправка, която да постави извън закона предизборната агитация преди началото на кампанията. Предлага се забрана да се слагат реклами преди началото на официалната предизборна кампания в държавна и общинска собственост, по републиканската пътна мрежа и по общинските пътища, като се задължават областният управител и кметът да ги премахват, включително и със съдействие и от МВР.
Безумие лиши хиляди от право на глас
Парламентаристите са съгласни и че няма как да не се поправи и текстът, който отне правото на глас по неясни критерии на хиляди българи с обяснението, че видите ли, защото били ходили в чужбина и не се обадили на връщане в МВР, не били отметнати в регистрите.
Това беше едно от безобразията, допуснати на миналите избори. Благодарение на него хиляди хора, без каквато и да било причина, на практика бяха лишени от право на глас. Имената им бяха включени в тайнствени забранителни списъци, които отидоха направо в секционните комисии в навечерието на изборите. И никой нямаше представа чии имена и най-вече на какъв принцип са вкарани в тях. Но ако избирателят фигурираше в списъка, той беше отпращан от урните - не го допускаха до гласуване.
Според закона в тези забранителни списъци би трябвало да фигурират хора, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборите и не са се върнали до предаването на списъците в СИК. Като отнемането на изборното право се правеше по заявление на напусналите страната или служебно - по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи.
Сега обаче от ГЕРБ предлагат тази служебна опция за заличаване по информация от МВР да отпадне. Защото се оказа, че МВР на практика не знае кой е заминал и кой се е върнал - такава информация при отворените граници в ЕС вече просто няма как да се събира.
Идеята тези забранителни списъци да се публикуват на интернет страницата на съответната община не по-късно от 5 дни преди изборния ден и всеки да може да направи справка по тях, безспорно е добра. Проблемът е, че в законопроекта на ГЕРБ се дават само 24 часа срок от публикуването на списъка в сайта, в който избирателят може чрез кмета да подаде заявление в ГРАО и да докаже, че няма причина името му да е там. Тази схема ще накара 5-6 милиона души да стоят с ръка на мишката седмица-две преди изборите, за да не отърват срока и да си гарантират правото на глас. Пък и си знаем, че точно когато пуснат списъка и всички тръгнат да го гледат, сайтът ще забие - това у нас се случва с Търговския регистър, та камо ли с един общински сайт.
Изборите вече чукат на вратата
Съдейки по очевидно предизборната риторика, която вече се лее от всички телевизии, изборите чукат на вратата. Дори в публичното пространство се завъртя и дата - 07.07.2013 г. А това означава, че времето за поредния ремонт на изборното законодателство страшно много намаля. Законотворците обаче тепърва ще избистрят окончателния вариант на промените, които ще бъдат внесени в Народното събрание за гласуване в зала. И както повелява нашенската си традиция, това очевидно и този път ще стане в 12 без 5.