За Балканската война народът ни се подготвя десетилетия, столетия, тя е съдбовния миг, в който трябваше да бъде осъществен националният идеал за обединение на всички българи и български земи в една държава. Защото правото на свобода и независимост стои над всякакви договори, каза д-р Валентина Задгорска, директор на отдел “Нова и най-нова история” в Националния исторически музей при откриването на изложбата “Разказ за войната”.
“Българското военно командване и българският войник успешно изпълниха тази задача, в това е значимостта на Балканската война. 110 години по-късно ние сме длъжни да отдадем почит на всички загинали български войни за националното ни освобождение. Изложбата “Разказ за войната” е много скромен принос за това”, каза още тя.
Д-р Задгорска отбеляза, че днес войните са високотехнологични. Самолетите, изтребителите и дроновете са по-важни от самия войник, от пехотата. По думите ѝ изложбата, която се открива днес, разказва за традиционния начин на воюване, за война, в която човешкият фактор е единствено решаващ. “Преди 110 години война се печели със стратегия, тактика, със смелост, издръжливост, с готовност, саможертва, с идеализъм и огромно количество родолюбие. Именно тези качества показва българските офицер и войник през 1912 и 1913 г. Нашата армия реализира най-тежката, най-голямата и най-кръвопролитната тактическа задача от общосъюзническия план. Европа е стъписана от стратегическия талант и героизма на българското войнство”, каза тя и напомни, че за победите на българския офицер и войник в Източна Тракия се четат лекции, пишат се книги, правят се специални анализи, а след Одрин нашата армия е наречена “най-добрата машина за своя размер в Европа”.
Директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова благодари на отдела за нова и най-нова история, за това, че продължава традицията на НИМ да отбелязва всички паметни събития от българската история, независимо дали те са с положителен или с отрицателен знак. Аз самата, ако зависи от мен, не бих празнувала каквато и да било война. И сами виждате тази изложба в някакъв смисъл е една реминисценция на това, което се случва в момента, посочи тя и допълни, че тогава, преди 110 г. едни измъчени и изстрадали от дълги години народи се вдигат да покажат, че са нации, че могат да отстояват своето право на съществуване и, че е крайно време да се откъснат от тежкото управление на Османската империя. Като че ли българите сме орисани с една тежка или сложна съдба - навсякъде, по всички фронтове да печелим войните и накрая да губим при политическите преговори, отбеляза тя. Тя се обърна към колегите си с апел към да продължават да работят в полето на културното наследство, защото това е паметта на народа. Ние ще продължаваме, независимо от всичко, да го съхраняваме и ще го експонираме тогава, когато е необходимо, каза тя. Петрунова отбеляза, че изложбата е един прекрасен есенен акцент към дейността на НИМ.
Кураторът на изложбата Христо Христов, уредник в отдел “Нова и най-нова история” посочи, че днес отбелязваме 110 години от най-успешната война, водена от страната ни в новата българска история. Война, която беше започната, проведена и завършена с основната идея всички българи да бъдат обединени в една държава. По думите му първата стъпка в тази цел е Съединението от 1885 г. Около 1912 г., покрай сложната външнополитическа обстановка, целият български елит, армията и народът се обединиха под знамената, за да се реши най-накрая проблемът с обединението на всички разпокъсани български земи, допълни той. По-думите му някъде в процеса по подготовка на изложбата идва идеята за заглавието ѝ “Разказ за войната”, защото така както са подредени и представени по хронологичен ред, експонатите обхващат периода от събирането и тръгването на войската до самия край на войната.
Основен акцент в експозицията са поредицата от картички, представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата “Разказ за войната” са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, като част от тях са показани за първи път. Лазар Йорданов е роден в Прилеп, завършва Военното училище в София, а по-късно и Художествената академия. Работи във Военното министерство като офицер – военен художник. В изложбата е представен с картината си “Българските войски пред Чаталджа” и репродукциите “Одрин, Балканската война и плененият турски паша” и “Батареята на капитан Андреев пред Одрин”. 
Харалампи Тачев е първият български художник-декоратор, ученик на Иван Мърквичка, автор на герба на София, проекти за фасадите и интериорите на много сгради в страната, сред които храм „Александър Невски”, мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът “Врана”, Синодалната палата, къщата-музей на Христо Ботев в Калофер и други. Негови са представените в изложбата рисунки “В атака” и “Триумфалната арка в Пловдив 1912-1913 г.”.
В “Разказ за войната” публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети “Люгер-Парабелум”, револвер „Смит и Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини “Манлихер”, с които нашите храбри военни, са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната. Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци, отбелязват от културната институция.