Транссексуалните жени нямат толкова голяма мускулна маса, колкото мъжете, родени като такива, но все пак тя е по-голяма, отколкото на родените като жени, установи малко по мащаби изследване, цитирано от ДПА.
Изследователите заявиха, че резултатите им могат да са полезни при решенията за участие на транссексуални жени в спортни състезания. Статия за тях е публикувана в "Бритиш джърнъл ъв спортс медисин".
Освен мускулната сила, специалистите са изследвали капацитета на сърцето и белите дробове на транссексуални жени, които са приемали дългосрочна хормонална терапия за потвърждаване на пола. Показателите са сравнени с тези на мъже и жени, чиято полова идентичност съответства на биологичния им пол при раждането.
Експертите, ръководени от екип в Сао Пауло, Бразилия, са искали да оценят влиянието на дългосрочната естрогенна терапия и на предварителното излагане на тестостерон по време на пубертета върху постиженията. Те са направили анализ на 15 транссексуални жени на средна възраст 32 години, които са получавали хормонална терапия средно 14 години. Изследвали са и 13 мъже и 14 жени, които не са променяли пола си. Нито един от участниците не е бил спортист и всички са имали сходни нива на физическа активност.
Сърдечната и белодробна функция е изследвана, когато участниците са използвали бягаща пътека. Силата е оценена чрез тестове за захват на ръката. Освен това специалистите са проверили телесните мазнини и мускулната маса.
Общата телесна мазнина при транссексуалните жени e по-ниска, отколкото при родените жени, но по-висока, отколкото при родените мъже. Мускулната маса е по-висока сред транссексуалните жени, отколкото при родените жени, но по-ниска, отколкото при родените мъже. Силата на захвата също е по-голяма при транссексуалните жени, отколкото при биологичните жени, както и сърдечно-белодробната функция.
"Тези констатации добавят нови знания към оскъдната налична информация по една силно противоречива тема за участието на транссексуалните жени във физически дейности", пишат авторите. "Те биха могли да послужат като източник на информация за политиката и да помогнат при вземането на решения за участието на транссексуални жени в спортни състезания".
Коментирайки проучването, д-р Чана Джаясена, старши клиничен преподавател и консултант по репродуктивна ендокринология и андрология в Имперския колеж в Лондон, заяви: "Това малко, но добре планирано проучване сравнява много показатели, свързани с физическото представяне при транссексуални жени и родените като жени и мъже. Установени са разлики в развитието на мускулите, силата и използването на кислорода. Това предполага, че вероятно има малки разлики в начина на работа на мускулите между транссексуалните и родените като жени".
"Въпреки това нито една от участничките не е била спортистка. И е възможно да има подобни разлики във функционирането на мускулите сред спортистите, родени като жени", е заключението на д-р  Джаясена.
Алън Уилямс, професор по спортна и тренировъчна геномика в Манчестърския университет, добавя: "Тези нови доказателства не подкрепят допускането на транссексуалните жени за женските категории на повечето спортове. Необходими са проучвания на добре тренирани спортисти преди и по време на лечението им с по-точни тестове, които са по-подходящи за състезателния спорт, за да бъдат предоставени по-добри данни за политиката за допускане в спорта."