В България институциите не си говорят и твърде често издават противоречащи един на друг нормативни актове. Такова твърдение са изказвали пред годините доста юристи, а потърпевшите от правната неразбория са безброй. Поредна жертва на нормативния хаос стана управляващ русенска земеделска фирма, който заради старанието си да изпълни разпоредбите от различни институции си спечели две обвинения от прокуратурата. 
Подсъдимият управлявал фирма, занимаваща се с зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и животновъдство. Съдът уточнява, че това е извършваща реална дейност компания, а не кухо дружество, създадено за източване на европейски средства. За осъществяване на основната си дейност обвиняемият сключил от името на дружеството договор за наем на пасища с Община Иваново. С договора и други документи подал заявление за изплащане на субсидии за единица площ за 390,86 ха. Тъй като земеделските парцели попадали в „Натура 2000“, изпратил и запитване до РИОСВ, откъдето му посочили какви ограничения да спазва и че трябва да оставя мозаечно разположени единични или групи дървета храсти и/или синори до 25% от общата затревена площ. 
Оказало се обаче, че тези пасища са такива само на хартия, а Община Иваново не ги е поддържала, така че били обрасли с дървета и храсти. От общинската служба „Земеделие“ констатирали, че имотите не отговарят на изискванията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. За да изпълни този си ангажимент, фирмата наела хора да разчистят голяма част от горската растителност. Успели да отсекат над 500 дървета, преди на проверка да дойдат служители на РИОСВ и да установят, че с отсечените дървета било отнесено и местообитанието 91М0 „Балкано-панонски церово-горунови“ гори, което от своя страна било местообитание на 8 вида бозайници, 3 вида земноводни и влечуги, 4 вида безгръбначни, 1 растителен вид и 28 вида птици. Унищожаването било необратимо и неговото възстановяване вече не можело да се осъществи по естествен път, а само с човешка намеса и за повече от 100 години. За което наложили на фирмата акт за 5000 лева.
Това местообитание обаче липсвало както в картите на Община Иваново, така и публично достъпната карта на интернет страницата на „Натура 2000“. За него нямало указания и от РИОСВ. Така че обвиняемият нямало откъде да разбере за него.  
В крайна сметка съдът констатира, че са налице две противоречащи си заповеди. Първата на министъра на околната среда и водите, забраняваща премахването на характеристики от ланшафта - синори, единични и групи дървета, защитени горски пояси, при ползването на земеделските земи като такива. Другата заповед е на министъра на земеделието и храните, извеждаща национален стандарт, според който за земеделски земи с висока природна стойност, земите, попадащи в национална екологична мрежа „Натура 2000“ и защитените територии, в зависимост от завареното положение се разрешава да се оставят мозаечно разположени единични или групи дървета/храсти, до 25% от затревената площ. И не може да се каже, коя от заповедите е с приоритет.
Заради тези обстоятелства обвиненият управител на земеделска фирма бе оправдан първоначално от Русенския окръжен съд. На втора инстанция Апелативният съд във Велико Търново той е обявен за виновен по обвинението, че се е опитал да получи европейски средства за имоти, които не били в добро земеделско и екологично състояние. Но магистратите вземат соломоновото решение едновременно с това да не му налагат наказание, тъй като очевидно се опитвал добросъвестно да се справи с противоречивите изисквания, но не по негова вина не е успял да го направи.