Частният сектор като генератор на икономическо развитие и участник в пълненето на държавния бюджет е в тежко състояние, а разпределението на финансовия ресурс чрез различни пакети се прави неправилно според бизнеса, предаде специално за БТА агенция КосоваПрес.
Бизнес асоциациите също критикуват правителството, че във време на финансова криза изпълнителната власт е прекъснала комуникацията и диалога правителство-бизнес.
Търговско-промишлената камара на Косово иска специален пакет в подкрепа за работници и предприятия.
В допълнение към енергийната криза президентът на Търговско-промишлената камара на Косово Скендер Красничи казва, че ситуацията за частния сектор остава трудна със спада в производството, продажбите на продукти и недостига на работници. Друго предизвикателство пред ръководителя на тази камара е искането на работниците за увеличение на заплатите.
„Тази трудност нарасна особено след началото на пандемията и ескалира след войната в Украйна. С началото на руската инвазия в Украйна всичко се промени, дори е по-лошо от преди и това доведе бизнеса до изключително, много тежко състояние. Ситуацията остава утежнена сега на фона на липсата на работници, исканията на работещите за увеличение на заплатите, повишаването на цените на пазара, спада в продажбата на продукти и невъзможността да се изправи пред световния пазар. За тази криза другите страни се намесиха много повече, отколкото нашата страна”, казва той.
Освен тази криза, причинена от високата инфлация, се търси подкрепа за частния сектор.
Красничи казва, че от времето на пандемията досега 80 процента от исканията не са изпълнени от сегашното и миналото правителство.
„В началото на пандемията поискахме от правителствата да предприемат мерки за подкрепа, исканията бяха или за намаляване на данъци,  или да финансиране на нисколихвени заеми, за намаляване на ДДС от 18 процента на 5 процента, а за продукти от първа необходимост ние поискахме ДДС да бъде нулев за период от 3 до 6 месеца. Също така поискахме премахване на петролния акциз, както и много други искания, като правна инфраструктура, където поискахме промяна на закона и покупките да бъдат правени няколко дни в седмицата без ДДС, за да се увеличат производството и продажбите. Обаче дори 80 процента от тези изисквания не са изпълнени", подчертава той.
Красничи казва, че подкрепата на държавата за бизнеса и работниците досега е много малка.
„Единствената подкрепа, която получихме, е, че нямаше увеличение на цената на тока. Имаме подкрепа за работниците в размер на 100 евро за тези 9 месеца, което е около 11 евро на месец, работникът беше подпомогнат, докато предприятията не бяха подкрепени с нищо“, казва той.
Относно най-новия пакет за справяне с инфлацията, който предвижда и косвено разпределяне на средства за работещите в частния сектор, Красничи казва, че това е условна и несправедлива подкрепа.
С този пакет се предоставя субсидия от 50 процента от увеличението на заплатата до 100 евро за работещите в частния сектор за първите 3 месеца.
Красничи настоява условията да бъде премахната и да се разпределят финансови средства за работниците в частния сектор, както и за тези в държавната администрация.
„Сумата от 100 евро не е определена дали ще е месечна или обща за тези три месеца. Не трябва да се прави под формата на поставяне на условия на бизнеса, защото бизнесът вдига колкото може заплатите и непрекъснато вдига заплатите. Ние като Търговско-промишлена камара поискахме да не се поставят условия на бизнеса, а да се разпределят както се дават на другите работници, публичния сектор, където им се отпускат 50 евро за четири месеца или 200 евро. Служителите на публичните компании - 100 евро, а тези, които поддържат държавата с преки данъци от работниците в частния сектор, които са мнозинството, както и предприятията, които създават 80 процента от доходите на държавата, са с условия 50/50 увеличение. Тази ситуация е несправедлива и вредна, както и краткосрочна. Затова по този начин не се помага на бизнеса,а пак се нанася удар на бизнеса със задължителното увеличение. Това условие трябва да се премахне, но средствата трябва да се разпределят така, както се дават на публичния сектор, средствата трябва да се разпределят и на работниците в частния сектор“, казва Красничи.
Председателят на Търговско-промишлената палата Красничи също настоява за здравни осигуровки на работниците и покриване на заплащането по време на майчинство от държавата.
„Да, ние поискахме първо работниците да имат здравни осигуровки, безопасност при работа – работниците да бъдат защитени, ако останат без работа. Да се ​​създаде семейна кошница, да се защитят семействата и работниците с ниски доходи. Това е отговорността на държавата. Държавата не си изпълнява задълженията, а същевременно прехвърля цялата тежест на бизнеса. Така е премахнато задължението да се изплащат на бременните жени 70 процента от възнаграждението за 6 месеца. Това е отговорност на държавата, защото няма държава на Балканите или в Европа, която да поставя в такива условия бизнеса... Тази заплата трябва да се поема от държавата, както във всяка друга страна... Задължението е противоконституционно и не е законово”, казва той.
Що се отнася до енергийната криза, при която се очакват прекъсвания на тока през идващата зима, Красничи каза, че тези прекъсвания водят бизнеса до фалит и закриването на хиляди работни места.
Красничи иска официални данни от правителството и енергийния доставчик KEDS за подготовката за електроснабдяването през зимата.
Що се отнася до големите финансови загуби на бизнеса от тежките прекъсвания на тока през август, Красничи подчертава, че компаниите не са получили подкрепа.
"Искахме и среща с KEDS, за да се информираме за състоянието на електроснабдяването, колко редовни годишни покупки има в допълнение към потреблението. Също така поискахме информация от правителството, за да ни предоставят информация и да не стигаме до този момент, както се случи в 23:00 часа през нощта да уведомим гражданите, че от утре ще има сериозни прекъсвания на електрозахранването. Това е така, за да може бизнесът да се подготви. Но все още нямаме отговор и от правителството. Междувременно всички държави в региона са осигурили 24-часово електричество за гражданите и бизнеса. Междувременно единствената страна, която не е гарантирала електричеството е Косово. Това е риск за бизнеса, защото за един месец, през август, когато имаше прекъсвания до 6 часа без електричество, бизнесът претърпя огромни загуби... Бизнесът може да се срине, с пълно прекъсване на работата, загуба на клиенти и работни места в резултат на прекъсване на електрозахранването“, казва Красничи.
Ръководителят на Търговско-промишлената камара на Косово Красничи каза, че правителството забавя проектозакона за благоустройството, който предвижда инфлационна компенсация за строителни материали и последващи дейности за съществуващи договори.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)