Над 200 пощенски картички от личната си колекция представя Петър Станчев в рамките на празниците „Свищовски лозници“. Колекцията е подредена в няколко раздела и ще бъде открита днес от 16:00 часа в къщата музей „Алеко Константинов“ в крайдунавския град.
Петър Станчев е бивш преподавател в НВУ “Васил Левски“ и полковник от резерва. Родом е от Свищов, но живее в Горна Оряховица. Любител на историята, на непознатите или позабравени исторически факти, които запалват страстта му към колекционерството. Пощенските картички са сред най-обективните свидетели на времето - от едната им страна са отпечатани образите на реални личности, събития и забележителности, характерни за даден исторически период, от другата им страна пък са посланията на тези, които са ги изпратили, което илюстрира вълненията на обикновените хора, каза за БТА колекционерът Петър Станчев.
Първият раздел е посветен на българските владетели. Тези пощенски картички са предимно литографии или репродукции на картини от проф. Димитър Гюдженов и обхващат българските владетели от всички исторически периоди. Най-обширен е разделът, посветен на Третото българско царство. Бях изумен колко пъстър на събития и личности е той, уточни колекционерът. По тази причина той е оформил този раздел в няколко подраздела. Първият е нарекъл „Признателна България“, в него е включил пощенски картички, на които са изобразени паметниците на българските революционери и участниците в освободителните войни. „Царе и царедворци“ – това са пощенски картички със сватбите на Фердинанд и Борис Трети. Особено популярна е била картичка, показваща православното кръщене на цар Борис Трети, както и друга, илюстрираща траурната процесия след смъртта му. 
Много значими за него са картичките от раздела „Велик е нашият войник“. По думите му те са ценни, защото илюстрират величието на Българската армия от една страна със славните й победи и пълководци, от друга - защото показват историята на отделния войник. На една от тях е сниман младши подофицер Владо Георгиев, който е бил част от т.нар Шопска дивизия по време на Първата световна война. След като войниците се прибират в София след военните действия в Добруджа, пред цялото население младши подофицерът е изкаран пред строя. Заради проявената храброст на бойното поле богат софиянец иска да му връчи значителна парична награда за онова време. Обикновеният подофицер обаче пред цялото събрало се множество, заявява „Е па аз не съм най-храбрият, сите са храбри, аз тази награда я не заслужавам“ и се прибира съвсем спокойно в строя. Това просълзява всички, дошли да посрещнат дивизията, а мъжът, който е предложил наградата, се обръща към командира на войниците генерал Жеков с думите „Моля ви, фотографирайте това момче и нека фотографията му стигне във всеки български дом“. 
Пак от този следосвобожденски период е сбирка с картички, озаглавена „Живот без маска и без грим“. Там сюжетите са сурови, включват разстреляни български войници, обявени за дезертьори, отказали да влязат в атака при пробива в Добро поле, последвалото Войнишко въстание от 1818 година, както и други драматични събития от локални конфликти. Редом с това картичките показват и моменти от земеделския живот на хората от онова време, сюжети от селския и градски бит, занаятчийското и еснафско всекидневие.
Последният раздел в изложбата е посветен на мащабното строителство в България след 1944 година. Изображенията включват строежите на язовири, курортни комплекси, издигане на нови градове, прокарването на пътища и строежите на заводи и предприятия. В този раздел няма идеологически моменти или личности, които са били овластени тогава, в него е акцентирано на големите строежи, които и до днес са част от националната инфраструктура, посочи Станчев.
Идеята на колекцията е образователно-патриотична. Досега е била представяна в Горна Оряховица, където живее Петър Станчев, а второто представяне е сега в родния му град Свищов, където може да бъде разгледана до средата на октомври.  Такива картички са се продавали в пощите, във вестникарските будки, в книжарниците, в кметствата и по кръчмите. Хората са ги изпращали, без да ги поставят в плик, а надписите са също толкова интересни, колкото и самите сюжети. Колекционерът притежава и няколко от първите юбилейни картички, пуснати в обращение през 1895-96 година. Той уточни, че в колекцията няма снимки. На всяка една от тях пише, че е пощенска карта, издадена от съответното издателство, през дадената година. В изложбата са включени и тези обяснителни надписи, но за да се разбере, трябва да се види, подчерта полк. Станчев. Освен на картички, той е запален колекционер на български и световни банкноти и монети, както и на исторически книги.