За пръв път днес пред широката публика бяха представени архивни кинокадри от 1935 година, когато в присъствието на цар Борис III и семейството му е открит мавзолеят на Владислав Ягело във Варна. Краткият запис бе излъчен при откриването на новата експозиция „Пазител на паметта“, която разказва историята на изграждането на мемориалния Парк-музей.
В експозицията е представена речта на царя при откриването на мавзолея. Директорът на музея Невян Митев акцентира и върху представените картички и марки от 1935 година, посветени на събитието.
За пръв път публиката може да види полевия дневник на научната група, разкрила северния район на бойното поле, работила през 1963-1964 година, разказа още Митев. Представени са и много снимки от строежа на мавзолея и на музея.
Част от фотосите разказват за открития от археолозите през 60-те години еничарски ров, допълни Митев. По думите му своеобразният окоп, пред който е натрупвана изкопаната пръст като вал, е правен, когато османската армия е водела битки в равни полета. Ровът е ограждал позицията на султана като допълнително предпазно съоръжение.
Центърът на битката край Варна от 1444 година – там, където загива Владислав Ягело и е бил командният пост на султан Мурад Втори, е точно локализиран, разказа за БТА Невян Митев. По определянето на местоположението на фланговете на двете армии обаче има неясноти. По думите на Митев загадките ще си останат, тъй като районите, където може би са се водили битките, са застроени. 
Край Варна всъщност се е провела една от най-големите битки в Европа от късното Средновековие, посочи Митев. Хрониките разказват, че кръстоносците са били 20 хиляди души, а османската войска – от 60 хиляди души. Само че в тези цифри са включени само бойците, без помощния персонал, така че общата численост вероятно е била около 100 000 души, обясни Митев. 
В битката са участвали два вида кавалерия – тежка и лека. В християнската армия е имало както „класически“ бронирани рицари, така и конници с леко снаряжение, основно власи. Това е причината, че влашката конница е успяла да се оттегли след поражението, а повечето кръстоносци са били избити.
В битката край Варна са участвали и българи, при това е имало и в двете армии, допълни Митев. За точната им численост обаче няма исторически сведения.
Малко известен факт е, че другият пълководец на кръстоносците - Янош Хуняди, няколко дни се е укривал в крепост около Варна и е изчаквал окончателното изтегляне на османците от мястото на сражението, допълни Митев. Най-вероятно се е крил или в Галата, или в Калиакра. По-късно е потеглил през Влашко (днешна Румъния) към Унгария. При прехода е бил задържан от Влад Дракула, бащата на небезизвестния Влад Цепеш. Пуснат е на свобода и, когато се прибира в Унгария, става регент на малолетния крал. През 1456 година Хуняди побеждава султан Мехмед Втори Завоевателя, който три години по-рано е успял да превземе столицата на света по това време – Константинопол. Два месеца по-късно обаче унгарският владетел умира от чума.