22-годишният русенец Александър Иванчев спечели титлата „Най-добър сладкар на България“. Това стана преди две седмици в Пловдив на ежегодното състезание за националната кулинарна купа. Там Алекс се оказа без конкуренция и спечели безпрекословно титлата, като впечатли взискателното жури.
Всъщност, Александър Иванчев е имал конкуренция. И то доста сериозна - неговият преподавател от Кулинарната академия HRC в Добрич довел свой нов студент. Точно както през 2011-а довел Алекс на състезанието в Пловдив, когато русенецът спечелил първата си титла. Само че новият студент Мартин Обретенов нямал успеха на русенеца и останал трети... Предизвикателството беше много голямо, а заедно с него и мотивацията - да победиш собствения си учител е нещо наистина изключително, казва младият мъж.
Това, с което русенецът се представил на състезанието в Пловдив, не може да се разкаже само в едно изречение. То е и поезия, и проза, и приказка. Идеята ми беше да покажа българската традиция с елементи на новаторство, обяснява Алекс. Той изваял женско тяло от бял шоколад, което нарекъл „Български ангел“. Добавил колан с шоколадови пафти, множество детайли с техниката карвинг, бляскави елементи от бронзова пудра и типичната българска бродерия. Алекс направил и няколко шоколадови пера, едното било „скрито“ вътре в тялото на фигурата.
Всички български жени са ангели, но не всички го показват
- това беше моят замисъл и когато го разказах на журито, те много се смяха, разказва русенецът.
Втората творба, с която Алекс обезоръжил конкуренцията, била шоколадова торта entremet с глазура и декор от изтеглена захар, а отстрани - фриз от шоколадови квадратчета също с мотиви българска бродерия. Третата част от шоколадовата сюита били три вида петифури. Първият представлявал бонбон от черен шоколад, потопен в бял шоколад и с елементи на българско везмо, вторият - мус от виолетки с носталгичния вкусов нюанс, а третият вид петифури представлявал мини тортички от... халва, синьо сирене и черен шоколад! Дори журито, което като правило не пробва на вкус изработеното за състезанието, не устояло и опитало приготвеното от русенеца.
А всъщност Александър Иванчев можеше изобщо да не стигне до титлата. Когато преди няколко години започва да учи в русенската професионална гимназия по туризъм, той самият не бил сигурен, че точно това иска да работи. Да си призная,
не бях от най-прилежните ученици, даже по-скоро обратното
усмихва се Алекс. Всичко се преобърнало, когато след първата година в гимназията петима приятели решили да поработят през лятото и заминали за морето. Случаят ги срещнал със Стоян Кирин, който бил главен готвач на гранд хотел „Варна“. Той ме завърна към готварството - показа доста различен стил на работа, при него видях, че това е професия, която е толкова разнообразна, творческа, провокативна с техниките на приготвяне, различните вкусове и комбинации, които се създават, с изисканото поднасяне на блюдата, че изведнъж прогледнах: това е мое! - спомня си Алекс.
Когато момчето се върнало в Русе, вече виждало и себе си, и училището по съвършено различен начин. Захванал се да се занимава усърдно, като и за миг не забравял уроците на Кирин. Започнал да се явява на състезания и да печели. Това добавило ново удоволствие. И когато получил дипломата си за средно образование, нямал колебания. Постъпил в кулинарната академия HRC в Добрич. „Започнах следването със самочувствието, че съм много подготвен, а се оказа, че започвам от нулата - две-три седмици усвоявахме само рязането на продукти, след това - сосовете, вкусовете, ястията, световна кухня, мениджмънт на ресторанти, калкулации на ястия... Ако си мислите, че рязането е просто работа, струва си да пробвате да нарежете зеленчук на абсолютно еднакви кубчета - с равни страни, с еднаква големина, с еднакви ръбове... Имах късмета първия семестър да ми преподава невероятният мексиканец Робин Винереал. Робин е бил пилот, но след фаталния 11 септември и трагедията с кулите-близнаци се отказва от летенето и постига висш пилотаж в кулинарното майсторство“, разказва Алекс.
След първия семестър в Академията в Добрич го изпращат на стаж в Катар. Там можел да избира с какво да се занимава - със студена кухня или сладкарство. „В Академията имах проблем с десертите - каквото и да правех, все не ми се получаваше както трябва. Така че в Катар избрах... сладкарството!“, казва Алекс. А  главният сладкар в ресторанта бил французинът Стефан Трен, треньор на националния отбор, повикан специално от Франция за предстоящото откриване на нов магазин за сладки специалитети. Трен е истински магьосник! - признава русенецът. Там той попивал всички движения и умения на майстора. Започнал да учи изкуството на шоколадовите скулптури и често оставал след работа, за да прави своите експерименти. В крайна сметка от никакви позиции в сладкарството
след около месец ми повериха да правя десертите за високите гости
по време на брънча - неделното изкушение между закуската и обяда, обяснява със сдържана гордост Александър. След 5-месечния катарски семестър се върнал в Добрич. И не след дълго доскоро най-несъстоятелният сладкар в курса представил Академията на националното кулинарно състезание в Пловдив, където печели първата награда при майсторите на десерти. Следва вторият стаж - този път  в ресторант с три звезди на престижната класация на Мишелин. Този път посоката е на запад - в Напа Вали, Калифорния. Ресторантът беше нещо уникално - 17 готвачи готвят за 45 гости, а менюто е подбрано, всичко е перфектно приготвено до детайли, разказва младежът. Нямаш право на грешка - ако някой от гидовете на Мишелин забележи и най-малкия гаф, веднага пада една от звездите.
Там беше срещата ми с много високия клас готвене, признава Алекс. Стресът е огромен - нямаш право на грешка, но затова пък удоволствието да изпипаш всичко е неповторимо, добавя той и си спомня как го е посрещнал главният сладкар. Задал му въпроса: „Знаеш ли разликата между добрия и скъпия десерт?“. „Не“, отвърнал Александър. Отговорът бил: „Малките детайли!“. Мечтал съм си за такъв ресторант - поне да видя как изглежда и какво правят хората в кухнята, но да попаднеш там и да се превърнеш в част от екипа, е нещо наистина невероятно, казва русенецът. В Напа Вали климатът е такъв, че виреят всички възможни овошки, зеленчукови насаждения и подправки. Ресторантът, в който русенецът работел, си имал собствена градина. Всяка сутрин Алекс ставал и
първо отивал в градината, за да набере билки, плодове, цветя
- специални ядливи сортове, които му трябват за десертите. Цветята трябва да се берат до 11 ч - после затварят чашките. От тях се прави чай, после се разбива на пяна, която се изсушава и се добавя към десертите, като придава изумителен вкус. В един десерт се включват от 7 до 15 рецепти, обяснява младият майстор.
В Калифорния главният готвач му подарил една вечеря с 9-степенно меню в суперресторанта. Цената й беше 350 долара, пояснява Алекс. Когато си преживял уникалното приключение с всяка хапка да преоткриваш вкусове, текстура, аромати - и знаеш, че всичко това е приготвено специално за теб, отговорността ти после в кухнята става двойно по-голяма, казва русенецът.
Стажът му в САЩ продължил в Алабама. „Главният сладкар ми каза: „Може да си по-добър от мен, но няма да ти го кажа, сам ще разбереш, че аз съм го разбрал. Това ще бъде бонус за целия ни отбор“. Разбира се, че не бях по-добър от него, но думите му ме мотивираха и създадохме чудесен екип: той работеше с класическите технологии, аз добавях новаторските и така - вкус от него, вкус от мен, направихме множество нови десерти“, разказва Александър. След втория месец в Алабама шефът му поверил ръководството на 7-членния сладкарски отбор в ресторанта. Заедно с това му поверили да отговаря за презентациите в ресторанта, а за празници той бил човекът за специалните десерти...
Натрупаният опит за Александър Иванчев е безценен. Сега той вече е сигурен в това, което може да прави. Сигурен е и в друго - че всяко спиране и застояване в професионално отношение е недопустимо. Очевидно е от хората, които са амбицирани да се усъвършенстват постоянно и да радват другите с произведенията си.
Алекс засега мисли да остане да поработи в България. Вече има няколко предложения от престижни ресторанти. Но докато си намери работа, която да отговаря на класата му и да му позволява да прави своите фини и неповторими чудеса, от
късмета да живееш под един покрив с „Най-добрия сладкар на България“
щастливо се възползва семейството му. Наскоро направил специална торта за рождения ден на малката си сестричка Ванеса. По-голямата сестра Таня, която е в София, често звънка да пита как се прави това или онова. Естествено, че сладкишите у дома ги прави той. Майка му Галя е сред най-ревностните му и горди почитатели - тя постоянно следи кулинарните тв канали и го информира, ако види нещо, което може да му бъде от полза. Много се радвам, че имам подкрепата на семейството ми, те ми помогнаха и докато се готвех за състезанието в Пловдив, баща ми направи дървените поставки, върху които поднесох десертите, казва Александър.