Какво общо могат да имат рецепти за целувки, написани преди години на френски език, пожълтели фотографии от първите издания на един фестивал, гайдата на млад хърватски музикант и едно място в Бальов дол, където се предполага, че са погребани русенски интелектуалци, убити без съд и присъда?
На пръв поглед - нищо.
Но именно тези различни истории се срещнаха по време на фестивала „От Поломието до Дунав - заедно“, където проектът PlaceCRAFT представи част от свършеното през последната близо година. На специално обособеното пространство „Жива памет“ миналото не беше подредено като музейна експозиция, а беше върнато сред хората - чрез снимки, книги, вкусове, музика и разкази.
И вероятно точно това привлече вниманието на посетителите.
Докато около тях имаше щандове с плодове, зеленчуци и местни домашно приготвени специалитети, „Жива памет“ предложи друг вид среща с традицията. Среща, в която можеш да разлистиш книга, да се вгледаш в стара фотография и да разбереш, че зад една рецепта понякога стои цяла човешка съдба.
Сред акцентите беше новото издание на Международно дружество „Елиас Канети“ - „Кулинария с история“. Книгата съчетава историческо изследване и практически изпълними рецепти, достигнали до наши дни чрез записки на Тонка Обретенова-Просеничкова. Именно от това издание бяха подбрани рецептите за двата вида готови целувки, представени на фестивала.

Но историята на книгата започва много преди самото й издаване

Доц. Велислава Донева от Русенския университет е ръководител на дипломната работа на Кристина Ангелова, завършила специалността „Български език и история“. Темата, по която работи младата изследователка, е „Проучване на личната библиотечна колекция на Нико Просеничков“, съпруг на Тонка Обретенова. Именно по време на тази работа Кристина Ангелова попада на тетрадка с надпис „Орхание“. В нея открива готварски рецепти, записани на френски език. Така едно научно проучване поема в съвсем неочаквана посока. Постепенно от страниците на старата тетрадка започва да се оформя разказ не само за кулинарията, но и за хората, до които тези записки са достигнали. Историята на рода Обретенови, трагичната гибел на Тонка Обретенова-Просеничкова и нейния съпруг, както и запазените рецепти се превръщат в основата на едно необичайно, богато илюстрирано издание.
„Кулинария с история“ всъщност показва, че и една стара рецепта може да бъде исторически документ. Понякога тя разказва за времето си не по-малко от писмо или архивна снимка.
Другата част от „Жива памет“ върна посетителите към самата история на фестивала „От Поломието до Дунав - заедно“. Стари снимки от неговите първи години, предоставени от Държавен архив-Русе, показаха началото на събитието и годините, през които то постепенно се е превърнало в среща на хора, традиции и местни вкусове.

А между старите фотографии и новата книга звучеше гайда

Филип Голубев привлече вниманието на посетителите със своето атрактивно изпълнение. Той, заедно с Ивана Милас и Сената Даич, работи от страна на Хърватия по проекта PlaceCRAFT. В проекта участват още партньори от Унгария, Румъния и Сърбия.
Тримата хървати бяха в Русе по покана на българските партньори - Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“, Международно дружество „Елиас Канети“ и Фондация за съвременно изкуство и медии.
Гостите са представители на туристически борд от района на град Осиек, където също работят по проекта PlaceCRAFT. За тях посещението в Русе и региона не остана само в рамките на фестивала.
След „Жива памет“ дойде ред на истинската среща с местата.
Хърватските гости се отправиха на еднодневна обиколка из села и забележителности в Поломието. Първата спирка беше музейната сбирка „Светлоструй“ в Щръклево.
След това групата посети местността Бальов дол - място с тежка и болезнена история. Там се предполага, че са погребани убитите без съд и присъда русенски интелектуалци от т.нар. Народен съд. Днес мястото е обозначено с паметен знак по инициатива на Международно дружество „Елиас Канети“, също в рамките на проекта PlaceCRAFT.
Оттам маршрутът продължи към посетителския център „Ломовете“, крепостта Червен и Ивановските скални църкви.

Това обаче не беше просто туристическа обиколка

Смисълът на срещата беше в обмена на погледи и опит. Хърватските партньори имаха възможност да споделят впечатленията си от посетените места Ц както техните предимства, така и онова, което би могло да бъде подобрено. За тази цел те попълниха и специален анкетен лист.
И може би именно в това се крие една от най-ценните страни на подобни международни срещи.
Ние често приемаме местата около нас за даденост. Познаваме ги, минаваме покрай тях, водим гости до най-известните забележителности. Но рядко си задаваме въпроса как изглеждат те през очите на човек, който ги вижда за първи път.
Понякога външният поглед забелязва неща, които местните вече не виждат.
Както и самите организатори на срещата отбелязват - полезно е да видим как изглежда собственият ни образ в огледалото на другата страна.
Именно върху подобни идеи е изграден и самият проект PlaceCRAFT.
Той залага на т.нар. placemaking подход в градското планиране, архитектурата и културните политики. Основната му идея е хората да бъдат в центъра на процеса по оформянето на дадено място.
Не просто да съществува едно пространство, а то да бъде превърнато в място, към което хората изпитват принадлежност.
Място със собствена история, характер и памет.
Друг важен елемент в проекта е 

„бавният“ туризъм - начин на пътуване, при който целта не е да „отметнеш“ колкото може повече забележителности за възможно най-кратко време

Тук философията е друга.
Да останеш по-дълго.
Да се вгледаш по-внимателно.
Да чуеш историята зад мястото.
Да опиташ местната храна.
Да поговориш с хората.
Да разбереш защо едно село, една стара сграда, една крепост или дори една забравена местност означават нещо за хората, които живеят около тях.
Точно такъв беше и маршрутът, който събра гости от Хърватия и български партньори около фестивала „От Поломието до Дунав - заедно“.
От старата тетрадка „Орхание“ и рецептите на Тонка Обретенова-Просеничкова до музея „Светлоструй“ в Щръклево, Бальов дол, „Ломовете“, Червен и Ивановските скални църкви - това беше пътуване не просто между различни туристически обекти.
Беше пътуване между истории.
А именно историите превръщат пространството в място.
Проектът PlaceCRAFT има още една година пред себе си. Дотогава партньорите от България, Хърватия, Унгария, Румъния и Сърбия ще продължат да търсят начини местното наследство да бъде не просто съхранявано, а преживявано.
Защото една стара снимка не трябва да стои само в архив.
Една рецепта не е просто списък с продукти.
А едно място не е само точка на картата.
Понякога е достатъчно някой да разкаже историята му, за да започнем да го виждаме по съвсем различен начин.