Най-хубавите неща или са забранени, или от тях се пълнее. Тази стара закачка може спокойно да се отнесе и към Празника на баклавата, който Кошарна организира за пръв път в събота с намерението да го превърне в традиция. 
До селото се стига по интуиция или с помощта на GPS насочване. По пътя към него няма нито една табела. Догодина може би вече ще има, а и ще трябва. По всичко личи, че сладкият празник, за чието организиране секретарят на читалището Шенай Зейнелова и всеотдайните й помощници бяха положили огромни усилия, ще събира все повече хора.
28 състава за български и турски фолклор се качиха на импровизираната сцена в центъра на селото и всеки показа по нещо от наследеното от предците богатство. Българските и турските песни се редуваха в хармония, а всички с интерес проследиха как протича мюсюлманският празник Курбан Байрам.
Но сцената имаше много силна конкуренция. На специална маса щедро се раздаваха сладки и солени произведения на кулинарното изкуство и това определено не беше подходящо място за хора, които броят приема на калории и са обсебени от тревоги за линията си. Всеки гост получаваше баница, шербет, баклава и домашна халва и на който не му стигнеше, се нареждаше пак на опашката. Никой не беше върнат, никой не остана с празни ръце, нито пък си тръгна без усмивка.
Точно насреща беше подредена богата кулинарна изложба със сладки и солени печива, които накрая също бяха опитани от гостите.
Но най-интересен беше етнографският кът, в който три жени с търпение, леки усмивки и сякаш без умора точиха листи за главната героиня на празника - баклавата.
Каква е тайната на традиционната домашна турска баклава, която наистина няма равна по неповторим вкус в сравнение с посестримите й, продавани в магазините?
Разказва една от майсторките - Тезгюл. В превод името й означава Свежа роза и макар че човекът прави името, а не обратното, Тезгюл напълно оправдава своето.
Ето нейната рецепта.
За две тави домашна баклава са нужни 2 килограма брашно, 4 яйца - двете се слагат с белтъка, от другите две се ползва само жълтъкът, половин пакетче - около 65 грама краве масло /бутер, както казва Тезгюл, защото от Русе до Силистра кравето масло няма друго име/, половин чашка сметана, олио една кафена чаша, супена лъжица захар, ванилия, малко бакпулвер, малко прясно мляко, кисело мляко една лъжичка, за да е пухкаво и от всичко това се замесва меко тесто. После се разделя на 14 еднакви топки, а те се разточват на 14 фини листа - по 7 за всяка тава. След това листите се превръщат в нещо като малки пакетчета от леко набрани кори, пълни с орехи, слагат се в тавата и се покриват с последния лист. Идва ред на сиропа - едно от най-важните неща в сладкиша. За него в един компотен буркан вода се разтваря един компотен буркан захар и се вари до златист цвят. И когото изпечената баклава и сиропът станат едно цяло, тавата бързо-бързо може да бъде опразнена, особено ако около нея има деца.
Но в турската кухня има още един тестен шедьовър. Той не е така познат, сякаш е някак позасенчен от баклавата, дори не е сладък, а солен, но е не по-малко изкусителен. Нарича се пиде - наглед най-обикновена квадратна баница, но с такъв вкус, че, за да спреш на посягаш към него, се иска силна воля и самодисциплина.
За него разказа Селиме, чието име пък означава Свят, Вселена.
Корите за пидето се точат по същия начин като за баклавата. Първата се разстила, над нея се разстила следващата и в нея вече щедро, но равномерно се слага сирене и се залива с тънка струйка олио, без да се мисли за цената му. Това се повтаря още 2-3 пъти, след това всичко се сгъва на квадрат и се слага в тавата, като основата отива отгоре. После се пече на умерена фурна и малко по-късно започва облизването на пръстите.
Но в тези прекрасни рецепти има и нещо малко тъжно - младите проявяват все по-малък интерес към месенето, точенето, изпичането... 
Само телефоните гледат. Има някой, дето се учат, ама..., сподели Селиме.
А по-късно продавачка на сладкиши задочно я допълни - сега вече не се хващат, гледат всичко да купят готово. 
Но събори като този в Кошарна, събиращи поколениета, със сигурност събуждат интереса и на младите.
Първото издание на Празника на баклавата вече е цветна и красива част от историята на Кошарна. И още едно доказателство са силата и важността на традициите. Защото колкото повече опознаваме себе си и околните, толкова по-добре ще се разбираме. И сладкото, и соленото е еднакво за всички.