Есента на 1916 година е особено драматична за Добружда и за цяла България. Страната е във война, в която трябва да се бие както с румънските окупатори, така и с дошлите да им помагат руски войски.
Вчера разказахме за триумфалното влизане на българската армия в смятаната за непревземаема Тутраканска крепост - „румънския Вердюн“. Но това е само част от епопеята. Защото на театъра на бойните действия се разгръщат други, не по-малко кръвопролитни и героични сцени.
Докато ген. Пантелей Киселов воюва за Тутракан, на 5 септември 1916 година към Добрич, зает преди два дни от ген. Тодор Кантарджиев, се насочва многобройна руска и румънска пехота и кавалерия, както и сръбска доброволческа дивизия на полк. Стефан Каджич, под общото командване на руския ген. Зайончковски. 
Те са забелязани от кавалеристите на ген. Иван Колев, наречен Бащата на българската конница. Командването се безпокои дали нашите войници ще приемат боя с руснаците. Тогава ген. Колев се обръща към своите кавалеристи с легендарния си призив с непреходна актуалност: „Кавалеристи, 
Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво правят руснаците в нашата Добруджа?
Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България“.
Разочарованието от руската политика изказва и най-големият русофил - Иван Вазов, който пише знаменитото си тогава и осъдено на забрава по-късно от политическата конюнктура стихотворение „На руските воини“. „О, руси! О, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански, немили неканени гости“, възклуква горестно народният поет.
Врагът, настъпващ към Добрич, има числено превъзходство и на помощ на ген. Кантарджиев са изпратени 6-и турски корпус на Хилми паша и нашият 53-и пехотен полк, пристигнал от Солунския фронт.
Турските войски са поканени да участват в Добруджа от германското командване като съюзници на Германия.
На 6 септември ген. Кантарджиев, който от освободител на Добрич се превръща в негов защитник,  започва ожесточен и кървав бой с врага, продължил и на 7 септември. С помощта на притеклата се конница врагът е разбит и обърнат в бягство към приготвената си  отрано позиция от Дунав до Черно море по линията Расова-Кубадин-Тузла - т.нар. Кубадинска позиция.
Фелдмаршал Макензен иска незабавна атака на Кубадинската позиция, но ген. Стефан Тошев настоява за подкрепление
- да се изчака пренасочената за Добруджа 217-а германска дивизия от 9 дружини с тежка артилерия. Въпреки това, под германски натиск, нашите войски на 18 септември започват щурм и завземат укрепленията при с. Кокарджа и чифлика Али Сусус бей.
На 19 септември противникът контраатакува и след силен натиск нашите войници се изтеглят на първоначалните си позиции.
Румънският ген. Авереску замисля контраофанзива -  като ген. Зейончковски да нападне нашите сили при Кубадин, а части от 3-а румънска дивизия да извършат десант срещу Ряхово, да ударят нашите войски при Кубадин в тил и фланг и така румънците да си върнат контрола над Добруджа.
На 1 октомври румънски десант завзема с. Ряхово и до вечерта строи понтонен мост на Дунава.
Прехвърлилите се на нашия бряг румънци са посрещнати от опълченци и граничари. Изпратени са подкрепления от Русе и Тутракан, а понтонният мост е разрушен от австрийската флота и германски самолети.
След като дават близо 3000 убити, ранени и пленени, румънците са изгонени отвъд Дунава
Нашите загуби са 78 убити, 182 ранени и 52 изчезнали.
Натискът на ген. Зайончковски на десния ни фланг при Кубадин също е отразен.
След попълване и прегрупиране на съюзните ни сили, чието командване е поето от Макензен, се планира втора атака на Кубадинската позиция.
Отново има разногласия между ген. Тошев и Макензен. Ген. Тошев настоявал да се удари при село Кубадин и се разсече фронтът на две. Макензен обаче съставя две групи - Източна с ген. Кантарджиев и Западна с ген. Колев. Главният удар Макензен възлага на германската 217-а дивизия от Източната група, край морето. На Западната група на ген. Тошев Макензен определя демонстративни действия.
Боевете започват на 19 октомври и продължават до 21 октомври, но германската 217-а дивизия не се справя с поставената задача. 
Западната група на ген. Тошев на 21 октомври превзема с. Кубадин /днес град Лозница/, като взема в плен 6700 вражески войници, 120 оръдия и 32 картенчини.
Конницата, която е в Източната група, заплашва фланга и тила на противника при с. Топрахисар и за да не попадне в плен, той е принуден да отстъпи по цялата си позиция на север. След това кавалерията завързва успешно сражение при с. Карамурад /днес Златия/, при което пленява едно руско бойно знаме, 14 руски и румънски офицери и 1300 войници.
Към обяд на 24 октомври Западната група на ген. Колев превзема гр. Меджидие и се насочва към Черна вода. На 25 октомври Черна вода и мостът на Дунава са заети от нашите войски.
Румънските войски се оттеглят около Дунава към гр. Хърсово, а руските и сръбските - към гр. Тулча и Дунавската делта.
На 25 октомври на обяд войските ни овладяват Хърсово. 
Отново има разногласие с германското командване
Нашето командване настоявало бягащият противник да се преследва и изгони от цяла Добруджа. Германското командване, в желанието си да прехвърли бойните действия отвъд Дунава, настоява за прекратяване на настъпленията, като се обосновава, че с превземането на Кубадинската позиция и жп линията Черна вода-Кюстенджа целта в Добруджа била постигната.
Макензен заповядва Трета армия да се окопае от с. Бонасчик на Дунава до езерото Ташавлу на Черно море и нарежда да се изтеглят 217-а германска дивизия, 1-ва Софийска дивизия и 6-ти турски корпус и вече като Дунавска съюзна армия, да се изпратят към Свищов за прехвърляне на север за настъпление към Букурещ. 
Поради неразбирателство с Макензен, ген. Тошев на 16 ноември изисква от главнокомандващия ген. Никола Жеков да бъде освободен от командването на 3-а армия.
От 18 ноември 1916 г. за командир на 3-а армия е назначен ген. Стефан Нерезов. 
На 23 и 24 ноември 1916 г. новосформираната Дунавска съюзна армия преминава Дунава при Свищов и съединена с 9-а германска армия, настъпваща от Трансилвания, се насочва към Букурещ. След упорити боеве на 6 декември 1916 г. съюзните армии влизат в Букурещ , като пленяват 120 000 румънски войници.
Румънското правителство бяга в гр. Яш, Молдова, а остатъците от румънските войски отстъпват на изток
Настъплението на съюзните армии отвъд Дунава създава благоприятни условия за 3-а армия и на 14 декември 1916 г. ген. Нерезов нарежда финално настъпление в Северна Добруджа. 
Тъй като Дунавската армия във Влашко достига гр. Гюргени и заплашила тила на руските войски, те отстъпват на север.
На 18 декември 1916 г. нашите войски освобождават гр. Бабадаг, а на 23 декември и Тулча. На 24 декември Преславската дивизия превзема гр. Исакча и натикава врага в ъгъла към гр. Мачин, при големия завой на Дунав. Тук руснаците оказват сериозна съпротива, но след упорити боеве от 26 декември 1916 г. до 3 януари 1917 г., когато Мачин е превзет, врагът е изгонен отвъд Дунава. Тогава преславци минават Дунава и завземат гр. Браила, а ген. Нерезов докладва на ген. Жеков: 
„Днес цяла Добруджа, до устието на Дунав, е очистена от вражеския крак!“
За освобождението на Добруджа ценен принос е дава българската конница с легендарния си командир ген. Иван Колев, пленила едно руско бойно знаме, 49 офицери и над 6800 вражески войници.
След превземането на Северна Добруджа там останава само 3-а българска армия. Вместо да бъде дадена на България, Германия установява там кондоминиум /общо владеене/ на областта от съюзните държави с германско етапно управление, начело с  ген. Унгер, със седалище в Кюстенджа. И започва безогледно ограбване на Добруджа чрез изнасяне за Германия на огромни количества храни и суровини.
Въпросът за Северна Добруджа остава открит до 1918 г. Чак в края на войната - на 25 септември 1918 г., в Берлин е подписан протокол между България, Германия и Австро-Унгария, с който ни се дава цяла Добруджа, като България се задължава да върне левия бряг на р. Марица на Турция от Одрин до Бяло Море.
Така за пръв и последен път цяла Добруджа от 20.6 хил. кв.км е в границите на България.
За съжаление, завършваме Първата световна война като губеща страна и несправедливият Ньойски договор отново потвърждава диктата от 1913 г. в Букурещ за Добруджа и Македония.
През Втората световна война, по стечение на обстоятелствата, отново сме с Германия и това е една от предпоставките за подписването на Крайовската спогодба от 7 септември 1941 г., с която България си връща от Румъния Южна Добруджа.
Благодарение на влизането ни в антихитлеристката коалиция в края на войната запазваме довоенните си граници.

Иван МИКОВ