Спорът между русенската транспортна фирма „Артемида Север“ ООД и Националната агенция за приходите (НАП) стигна до съда и завърши с частична победа за компанията. Административният съд в Русе отмени ревизионен акт за над 66 500 лева в частта му за корпоративен данък и ДДС, като остави в сила само минимална част от начислените задължения. Историята обаче е много по-интересна от сбора на цифрите - тя разказва за червено „Пежо“, което обикаляло страната, за аварирали камиони по магистралите и за един въпрос: кой носи тежестта на доказване - фирмата или държавата?         

Всичко започва в края на 2023 година, когато НАП възлага ревизия на „Артемида Север“ ООД - дружество, което се занимава с товарен автомобилен транспорт. Ревизията обхваща период от три години - 2020, 2021 и 2022 - и завършва с ревизионен акт от април 2024 година, с който на фирмата са начислени допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС на обща стойност 66 525 лева - 35 990 лева главница по ЗКПО и 30 536 лева по ЗДДС, ведно с лихвите.
Според данъчните, „Артемида Север“ е отчела разходи, които не са свързани с икономическата й дейност. Фирмата обаче не се съгласява и обжалва акта в съда.
Най-интригуващата част от случая се върти около един червен лек автомобил - „Пежо 3008“. Данъчните ревизори установяват, че фирмата е наела колата и е отчитала разходи за наем, гориво, гуми и поддръжка. Но според тях автомобилът не е бил използван за дейността на дружеството - извод, който правят, след като сравняват пътните листи с данни от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Пътните листи били непълни - на тях не винаги имало точен маршрут, дати или километраж. А данните от АПИ показвали, че колата е засичана на стотици места из цялата страна - от Абланица до Шипка, от Перник до Девня, смята НАП. И прави извода, че пежото се е карало за лични цели.
Фирмата обаче има съвсем друга версия и тя е подкрепена от свидетели.
В съда са разпитани трима шофьори на тежкотоварни камиони, работили в „Артемида Север“. Техните показания са категорични - управителят на фирмата Венцислав Захариев редовно е идвал на помощ с червеното „Пежо“. И тримата сочат различни инциденти с точни дати и месторопожение в страната, когато за получавали помощ от шефа си. И тримата са единодушни и за друго - когато камионите чакали на опашка за Дунав мост, управителят идвал с червената кола, за да носи пари за мостови такси и винетки. Понякога шофьорите чакали по два дни, а на всеки 24 часа трябвало да се купува нова винетка.
Показания напълно съвпадат с приложените от фирмата фактури за ремонти, пътни листи и договори за закупуване на камиони от други градове.
Друг голям спор в случая е за горивото. НАП отказва да признае част от разходите за гориво, защото според тях нямало връзка с дейността. Особено съмнителни им били фактурите от бензиностанция в село Копривец, община Бяла. Данъчните сравнили часа на зареждане с данни от АПИ и установили „несъответствия“ - според тях камионите не можели физически да стигнат от мястото на засичане до бензиностанцията за толкова кратко време.
Съдебно-счетоводната експертиза обаче оборва този извод. Вещото лице установява, че времето за пътуване не е константа - зависи от натовареността на трафика, сезона, часа на деня, дали камионът е натоварен или празен. Освен това експертизата сравнява данните от пътните листи с тези от тахографите на камионите и установява пълно съвпадение за повечето автомобили. За някои от тях дори е установено, че в рекапитулацията на фирмата са включени по-малко километри и гориво, отколкото реално са изминали - тоест фирмата сама се е ощетила, а не е укривала разходи.
Третият голям спор е за командировъчните на водачите. НАП смята, че когато шофьорът преминава транзитно през България или си почива на територията на страната, той не е в командировка и парите за тези дни не трябва да се признават.
Съдът обаче приема друга логика, базирана на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Според нея товарителницата (ЧМР) е първичното доказателство за условията на превоза - от момента на натоварване до предаването на стоката. През този период превозът е непрекъснат, независимо от междинните престои, транзитното преминаване или почивките на водача. Данните от АПИ имат само технически характер и не могат да „разкъсат“ международния курс.
Съдът приема, че ревизионният акт е издаден в противоречие със закона. Данъчните са отказали признаване на разходи и данъчен кредит, без да установят по безспорен начин липсата на връзка с икономическата дейност. Наред с това се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, според която отказът на данъчни права не може да се основава на предположения, формални несъответствия или косвени данни, когато са налице първични документи, удостоверяващи реалността на стопанските операции. Данъчно задълженото лице не може да бъде санкционирано, ако не е знаело и не е могло да знае за нередности.
„При наличието на редовно водено счетоводство и първични документи (фактури, ЧМР, пътни листи, тахографски данни), които удостоверяват реалността на стопанските операции, органът по приходите е следвало да ги опровергае с категорични доказателства, а не да изгражда изводите си на база предположения и косвени технически данни“, се казва в решението.
Административният съд отменя ревизионния акт в голямата му част. Анулира задълженията за корпоративния данък за сумите над 1882 лв. за 2020 г., над 2475 лв. за 2021 г. и над 2040 лв. за 2022 г. Това означава, че от общо почти 36 000 лв. главница остава едва около 6400  лв. Отменят се и задълженията за ДДС за сумата над 1726 лв. главница и над 493 лв. лихви. От общо 30 536 лв. остават едва 1726 лв. Жалбата на фирмата е оставена без уважение единствено в частта за признатите от експертизата суми. Освен това съдът осъжда НАП да заплати на „Артемида Север“ 5971 евро за разноски по делото - държавна такса, възнаграждения на вещото лице и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.