Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите прие проекта за държавния бюджет за 2027 г.
България
| От: Юзлем Тефикова / БТА
| 18 ноември 2026, 22:14
Народните представители приеха проектобюджета с осем гласа „за“, пет – „против“, без гласували „въздържал се“.
На обсъждането на проектобюджета присъства и омбудсманът на Република България Велислава Делчева.
Бюджетът на институцията за поредна година не предлага никаква перспектива за укрепване на експертния състав, при драстично нарастване на обема на работа, каза омбудсманът.
Сред присъстващите на обсъждането на проектобюджета за 2027 г. бяха Ивайло Танев – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи" в Министерството на финансите, Елка Божова – председател на Комисията за защита от дискриминация, Никола Петков -представител от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, представители на Светия Синод - Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Врачанският митрополит Григорий и Мелнишкият епископ Герасим; главният секретар на Мюсюлманско изповедание Джелял Фаик, представители на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ) - проф. Гарабед Минасян – член на ръководството и представител на арменската религиозна общност, епископ Петко Вълов – представител от католическата църква, Грета Ганева – секретар на Обединени евангелски църкви.
Представителите на религиозните общности изразиха недоволството си от предвиденото намаление на държавната субсидия за вероизповеданията.
Представителите на Светия Синод на Българската православна църква прочетоха писмо от патриарх Даниил до министър-председателя Румен Радев. В писмото си българският патриарх пише: „В момента според действащия чл. 28 от Закона за вероизповеданията разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание към общия брой преброени лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт (НСИ) както следва: за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица; като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер не по-малък от 7,7 евро“.
В писмото си патриарх Даниил моли чрез преходни и заключителни разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2027 г. да се извърши промяна в чл. 28 от Закона за вероизповеданията и „да се предвиди субсидия в размер на 10 евро на вярващ православен християнин, за да могат свещенослужителите да получават достойно възнаграждение, отговарящо на високото призвание на Църквата в съвременното българско общество“. В писмото си патриархът посочва, че БПЦ иска възстановяване на размера на субсидията от 2025 г.
Възстановяване на размера на субсидията от 2025 г. искат и от Мюсюлманското изповедание.
В писмо на главния мюфтия д-р Ахмед Хасанов, изпратено до министър-председателя Румен Радев той пише: „Държавната субсидия има съществено значение за осигуряването на възнагражденията на имамите и служителите на религиозните институции, за поддържането на религиозната и образователна дейност, опазването и поддръжката на джамиите и мюсюлманските гробищни паркове, както и за изпълнението на общественополезните дейности на Мюсюлманското изповедание“. Намаляването на предвидения минимален размер на субсидията от 10,2 евро на 7,7 евро представлява съществено ограничаване на финансовия ресурс, необходим за изпълнението на тези дейности, посочва главният мюфтия д-р Хасанов.
По думите му това се случва в условията на нарастващи разходи за труд, енергия, поддръжка на сгради и осигуряване на нормалното функциониране на религиозните институции.
Епископ Петко Вълов представи молба от Епископската конференция на Католическата църква в България, адресирана до Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите. „От името на Католическата църква в България бих желал да изкажа искрена благодарност за субсидията по Закона за вероизповеданията, предназначена за капиталови разходи и ремонти, която ежегодно получаваме“, посочва той в молбата си, като обръща внимание, че не са предвидени средства за финансиране на заплати и осигуровки и католическата църква изпитва затруднения сама да ги набави. „Бихме желали да бъдат предоставени бюджетни средства за осигурителните вноски на нашите служители – епископи, свещеници, дякони, монахини, които извършват богослужебна, религиозно-просветна и социална дейност“, пише епископ Вълов. Той посочва, че общият размер за осигуровки е в размер на 9 464, 22 евро.
Поддържаме всички искания на Св.Синод и на Мюсюлманското вероизповедание. Отделно, тъй като не можем да получаваме субсидии за трудовите възнаграждения на свещенослужителите, поради специфики, свързани със законодателната уредба, която не може да бъде приложена към евангелско-протестантските вероизповедания, поддържаме и искането на католическата църква, евреите и арменците - да има облекчания, свързани със социалните осигуровки на нашите свещенослужители, каза Грета Ганева – председател на Обединени евангелски църкви.
Тя посочи, че е нужно да бъдат заложени средства и за администриране и организация на дейността на НСРОБ, което има значими цели, които следва да бъдат подпомогнати.
Председателят на Централния израилтянски духовен съвет Юлия Георгиева е изпратила становище до председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с предложение за целево финансиране на охраната и техническите средства за сигурност на Централната софийска синагога в размер на 150 000 евро.
Разходът за физическа охрана на Централната софийска синагога е непосилен за нашата общност без финансова подкрепа и съществува риск да се наложи да намалим или прекъснем охраната, пише Георгиева. Това би отслабило контрола на достъпа и би затруднило навременната реакция при вандалска проява или нападение, посочва още тя.
След представяне на становищата и молбите на представителите на религиозните общности, зам.-председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите и народен представител от „Прогресивна България“ Нихал Юзерган посочи, че народните представители от „Прогресивна България“ в комисията ще предложат в Народното събрание възстановяване на субсидията на нивото от 2025 г. в размер на 10,2 евро за всеки самоопределил се член на съответната религиозна общност.
Председателят на Комисията Атидже Алиева – Вели и народен представител от ДПС също каза, че групата на ДПС ще предложи размерът на субсидията да бъде 10,2 евро. Процедурно на първо четене народните представители от ДПС гласуваха „против“, обясни тя за БТА.
